Живот и песни, песни и живот

Йордан Костурков

Сред великите немскоезични поети Рилке заема специално място, защото с творчеството си продължава и прекъсва традицията на германската романтична литература. Той е последният романтик и първият модернист - вдъхновен от баладите на Шилер в детството си и от поезията на Хайне, Рилке създава поетическо творчество, което оказва влияние на такава плеяда поети на двадесети век като Стивън Спендър, У. С. Мъруин, Джон Ашбъри, У. Х. Одън. Творчеството му е предмет на изследване на Лудвиг Витгенщайн и Ханс-Георг Гадамер.

Произхожда от заможна фамилия

Рилке е роден в Прага, в Австроунгарската империя, на 4 декември 1875 г. и макар да принадлежи на германската културна традиция, признава, че Бохемия (Чехия) и Русия са негов дом. Майка му Софи ("фия"), произхождаща от заможна пражка фамилия Енц-Кинцелбергер; баща й е банкер, имперски съветник, която го надживява (1851-1931), и баща му, Йозеф Рилке (1838-1906), служащ в железниците, бивш военен, се развеждат през 1884 година, когато Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке е на девет години.
В детството си той е травмиран от нея, защото го облича в дрехи на момиче, нарича го София, заради по-голямата си дъщеря, която почива като бебе. По-сериозна е може би травмата на военното училище, в което го заставя да постъпи на единадесетгодишна възраст баща му, който пък го кара да си играе с оловни войничета и да вдига гири, и където остава пет години, когато се разболява. По-нататък продължава образованието си с частни учители, в търговската гимназия в Линц, следва в университетите на Мюнхен, Прага, Берлин, изучава литература, история на изкуството, философия.

    В Мюнхен се влюбва

в омъжената Лу-Андреас Саломе, 14 години по-възрастна от него, дъщеря на офицер от руската армия. Тя е литераторка, обучавала се е на психоанализа при Зигмунд Фройд. Била е любовница на Ницше, с когото прекратява връзката си през 1882 г. Рилке пътува с Лу-Андреас и мъжа й Фридрих Карл Андреас два пъти до Москва и Петербург, през 1899 и през 1900 г., вторият път само с Лу-Андреас и се среща с Лев Толстой, гостува на семейство Пастернак, опознава съвременната руска поезия - Борис Пастернак, Марина Цветаева, кореспондира си с тях, както и с Андре Жид, Хуго фон Хофманстал, Стефан Цвайг.
Официално връзката му с Лу-Андреас се прекъсва, но той продължава да общува с нея до смъртта си. Рилке пътува из Италия, Швеция, Дания. В прочутата артистична колония в градчето Ворпсведе, в Северна Германия, се запознава със скулпторката Клара Вестхоф, ученичка на Роден, и се жени за нея, а от краткия си брак има дъщеря Рут (1901-1972). Един от най-значимите периоди в живота му е престоят в Париж, където се интересува от скулптурите на Огюст Роден и живописта на Пол Сезан, става секретар на Роден и от общуването си с него извлича своята теория за "стихотворението-вещ".
Дебютира на 19 години

Макар да е публикувал, дебютирайки на деветнадесет години с "Живот и песни" (1984 г.), вече десет сборника с поезия (сред тях прочутия "Часослов", за който се вдъхновява по време на руските си пътешествия, с четирите "Книги": за монашеския живот, за поклонничеството, за бедността и смъртта и за образите), "Нови стихотворения", която издава през 1907 г., се смята за епохална творба. Цели петнадесет години той няма да публикува поезия, до 1922, четири години преди смъртта си, когато издава прочутите "Дуински елегии" и "Сонети към Орфей". От парижкия  период е и най-прочутата му творба с лирическа проза "Записките на Малте Лауридс Бриге", завършена през 1910 г., роман под формата на дневник за душевните преживявания на датска експатриантка в Париж - израз на кризата, която сам той преживява. (Романът е издаден на български през 1921 и в нов превод през 1985 г.). През този период той среща и други жени на своя живот - шведската писателка Елен Кели, младата Марте Хенеберт, която се занимава с текстилен дизайн, великата италианска драматична актриса Елеонора Дузе, с изключително богатите си приятелки Мари фон Турн унд Таксис и Херта Кьониг, с Нани Вундерли-Волкарт. Във Виена се запознава с българската художничка Бистра Винарова, на която посвещава свои стихове.

    Най-голяма популярност приживе

 му носи друг "лирически роман" "Песен за любовта и смъртта на корнета Кристофор Рилке" (1906 г.), преведен от Гео Милев и издаден в Стара Загора в библиотека "Везни" през 1919 г. Гео Милев превежда и стихотворения на Рилке, както и Николай Лилиев. Поетът е превеждан от Стоян Бакърджиев, но най-значими са преводите на големия интелектуалец Венцеслав Константинов.
През последните шестнадесет години от живота   му е съдено да преживее травмата на Първата световна война, но и щастието на голямата любов. Графиня Мари фон Турн унд Таксис го кани да й гостува в замъка си Дуино край Триест, където започва прочутите си елегии. След началото на войната заминава за Мюнхен, където има бурна връзка с художничката Лу Алберт-Ласард. Преминава военна подготовка във Виена, но с помощта на влиятелни приятели е уволнен. Стиховете му се четат на фронта от германците, така, както английските войници четат Рупърт Брук, а българските биха могли да четат Дебелянов.  Прекарва приятни дни на гости у писателката Херта Кьониг, в нейния замък във водата "Гут Бьокел". През 1919 г. той заминава за Швейцария - Цюрих, Локарно, Сольо, Берг ам Ирхел, а накрая се установява в Шато дьо Мюзот в кантона Вале при своя покровител Вернер Райнхарт", където завършва "Дуинските елегии" и за много кратко време написва цикъл от 55 "Сонети към Орфей".

Митове и легенди

Написва освен това 400 стихотворения на френски език, превежда Елизабет Барет Браунинг, Микеланджело, Пол Валери, Петрарка, Стефан Маларме. Райнхарт го запознава с протежето си, австралийската цигуларка Алма Муди. Сред митовете за Рилке е този, че чул първите стихове на "Дуинските елегии", носени от ветровете. Както и другия мит, че в знак на уважение към своя гостенка, египетската красавица Нимет Елуи, Рилке набрал рози от градината си, при което се убол на трънчетата им и по-късно умрял от инфектиралата раничка. Рилке умира от късно диагностицирана левкемия в прочутия санаториум Валмон на Женевското езеро на 51 години, на 29 декември 1926 г. Погребан е на 2 януари 1927 г. и на надгробната плоча поставят като епитафия стиховете му за розата: "Роза, о, чисто противоречие, радост ничий сън да не бъдеш под толкова много клепачи" (превод на В. Константинов). Край него в последните години на живота му е родената във Вроцлав художничка Баладин Клосовска или Елизабет Доротеа Спиро (1886 - 1969), последната му любов.


Пак у дома съм

Пак у дома съм между ден и сън:
там, дето спят децата след игрите,
там дето вечер старците изпити
се греят край разжарения пън.


Пак у дома съм между ден и сън:
там, дето рой девойки уморени
на кладенеца леко са опрени,
смутени от заглъхващия звън.


Обичам аз една липа навън.
Летата, в пръстените занемели,
пак в клонки хиляди са разцъфтели
и пак са будни между ден и сън.


Лунна нощ

Път през градината - дълбок като глътка вино.
Бавно към храстите води ме тихият път.
О, под луната, когато небето е синьо,
даже пейките в здрача цъфтят.


Тегли ме тихото. Скиташ ли с будно сърце?
Твоят прозорец към златни съзвездия гледа.
Нощ, и далечна, и бледа,
гали чрез вятъра твоето близко лице.


Есен

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.


Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.

 
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.


Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

Вечер

Придържана едва от дървесата,
одеждите си сменя вечерта.
Ти гледаш: с теб сбогуват се полята -
едно се спусна, друго полетя.
 

И ти остана раздвоен сърдечно:
ни тъмен като дом в безмълвен час,
ни сигурен в безименното вечно,
което бди като светлик над нас.
 

Така раздипли ти и овладя
живота, който плахо в теб съзрява.
А той, ту краен, ту прозиращ, става
в гърдите ти ту камък, ту звезда.

Превод от немски Стоян Бакърджиев,
Източник "Литературен клуб"