28 Март 2024четвъртък17:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Земята - частна собственост, но и национално богатство

По структура на използваните земеделски площи днес сме на равнището от 30-те години на миналия век

/ брой: 31

visibility 1897

Кръстьо Трендафилов


Обработваемата земеделска земя във всяка страна е национално богатство. Независимо дали е частна, общинска или държавна собственост, за нейното използване всяка държава полага специални грижи. Земята осигурява продоволствената сигурност и е източник на доходи за земеделските производители и държавата.
През 2012 г. се проведе конференция на ООН "За устойчиво развитие - РИО+20". На тази среща на народите се постави проблемът за "хранителния суверенитет". С други думи: "Всяка национална общност трябва да може да контролира храните, които произвежда, като създава трайна връзка между консуматори и производители, защитава едно традиционно стопанство и забранява спекулата с храните."

Малко история

В периода преди Втората световна война земеделието осигурява средногодишно (1924 - 1939 г.) 56.3% от националния доход на България. За същия период доходът от занаятите е средно 8%, в индустрията 5.8%, съобщенията и транспорта 2.4%; търговията 7.08%.
Износът на земеделска продукция за 1935 г. е 98.8%, а през 1939 г. - 98.1% от износа на България.
През 1940-1941 г. в България се стопанисват около 43 милиона декара земеделска земя. Получаваните доходи са ниски 130 кг/дка пшеница. Те осигуряват на населението да живее, но при един нисък стандарт, далеч от живота на напредналите държави. При това състояние на земеделието на българската икономика годишният доход на глава от населението в английски лири за 1934 г. е: България - 20 лири, Бивша Югославия - 39, Румъния - 24, Италия - 36, Германия 67, Франция - 59, Англия - 76, Швейцария - 172.
За какво се използва земята?
От стопанисваната над 43 милиона декара земя - 26,5 милиона заемат зърнените храни - (68,7%); 3 милиона декара - индустриални растения - 3,4%; 2,4 милиона (6.2 %) фуражни растения; картофи, бостан, зеленчуци и други общо 2%.
Какви изводи можем да направим:
- Не се използват възможностите на земеделските земи.
- Не може да се прави модерно земеделие, да се произвежда качествена и ефективна земеделска продукция, ако не се окрупнят стопанствата.
- Със закон се предприема комасация на земеделските земи с техническата и финансова помощ на държавата.
- Стимулира се с кредити от Кооперативна банка сдружаване на земеделските производители за производство и преработка на земеделска продукция. В периода 1939-1944 г. в страната има регистрирани 6345 кооперации (с над 500 хил. членове), от които 360 земеделски и 232 горовладелски.
- Създават се земеделски училища, назначават се агрономи в общините. Тогавашните политици и държавници разбират, че "мелиорацията на главите, трябва да предшества мелиорацията на земите" - както казва немският агроикономист проф. Аербое.
Всичко, планирано след 1941 г., стана реалност в "прокълнатите" години до 1989 г.

Какво направихме след 1989 г.?

Реално съществуващите крупни земеделски стопанства при земеустройство, отговарящо най-добре на почвените и климатични условия, с плановете за земеразделяне бяха разделени на повече от 20 милиона парчета и с над 2 милиона собственици, а размерът на притежаваната от тях земя е вече средно 17 декара.
За тази безсмислена операция са похарчени над 800 милиона лв. раздадени на бездарни, често професионално неграмотни "специалисти", а техните рисунки, направени на чертожните маси, така и не стигнаха до терените, за които са предназначени.
    Съществуващите производствени структури - кооперативи, междукооперативни предприятия, ДЗС, МТС и пр., бяха ликвидирани, а изградената материално-техническа база за милиарди лева разграбена и унищожена.
Какво е състоянието сега и как се използва това национално богатство - земята?
След 1990 г. до към 1995 г. ликвидационните съвети свършиха своята задача, поставена от демократите Филип Димитров и президента Желю Желев. Една трета от земеделската земя запустя и в плодородната Златия, Делиормана, Добруджа и Тракия доскорошните плодородни ниви ставаха само за ловни полета на новите богаташи.
В периода на подготовката ни за приемане в ЕС, особено след приемането ни през 2007 г., когато в изпълнение на ОСП по европейските програми се осигуриха средства, предприемчиви мераклии за бързи печалби станаха арендатори. Част от тях са виждали пшеница и царевица само по телевизията. Но с приетия Закон за арендата, без никакви ограничения те свършиха и една полезна работа - закупиха модерна високопроизводителна техника, разораха изоставената земеделска земя и възродиха зърнопроизводството.
За голяма част от тези хора земята беше и е средство за производство, което може да се използва за печалба и нищо повече.

Как се използва това богатство сега?

В последните години от използваната земеделска земя 57,5% са заети със зърнени култури, а преди войната - 68,7%; технически (индустриални) култури сега - 34,5%, а преди - 8%; фуражни култури - 3,4%, преди - 2.4%; овощни насаждения - 1.4%; лозя - 1.5%, семейни градини - 0.4%, а преди - общо плодове и зеленчуци са 2%.
Сравнението е доста показателно. По структура на използваните земеделски площи сме на равнището от тридесетте години! Причините? На първо място, липсата на национално ориентирана, държавна селскостопанска политика след една сбъркана аграрна реформа.
    Отначало държавата се дистанцира от икономиката под влиянието на доминиращите пазарни фундаменталисти в икономиката, което за аграрния сектор граничи с престъпления спрямо народа. При подготовката ни за приемане и след приемането ни в ЕС, при изпълнение на ОСП - българското земеделие загуби своя национален облик и станахме изпълнители на вредни за националните интереси решения без съпротива.
    На трето място, опитите ни с европейските програми и средствата по различни мерки да възродим и защитим възможностите ни да произвеждаме висококачествена и ефективна земеделска продукция, не се осъществиха. Приетата схема за единно плащане на площ води до неравнопоставеност между секторите в селското стопанство, а когато 6,5% арендатори получават 78% от средствата, това вече граничи с ограбване на останалите земеделски производители. Това се разбра дори от чиновниците в ЕС и сега при новата бюджетна рамка 2014-2020 г. те "разрешават" по-гъвкаво използване на средствата. От нас зависи как ще ги използваме и в чий интерес.
Много хора и партии се загрижиха за българската земя, че ще се изкупи от чужденци. Мен повече ме притеснява покупката на земеделска земя от физически и юридически лица - българи, които нямат нищо общо със земеделието нито с националния интерес - да се опазва и използва българската земя не само като територия и като хранилница в прекия и косвен смисъл на тази дума.
При това състояние на селското стопанство струва ми се, че е назрял проблемът да се сложи начало на нова аграрна реформа. За целта трябва да се започне с нов Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, нов Закон за арендата, за опазване на земеделските земи и др., ако искаме да развиваме съвременно земеделие, отговарящо на националния интерес и изискванията на времето, в което живеем.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ