Земният ад

Сава Кръстанов

Около седем вечерта с въздишка на облекчение някогашната отличничка на физическия факултет Мара Чушкова стигна партера. В ранния следобяд тръгна от последния, 16-и етаж на жилищния блок. След нея останаха измитите коридори и стълбища и приятната миризмата на чисто. Влезе в дома си и тръгна към хола. Бутна вратата, но нещо пречеше да се отвори. Натисна по-силно и с ужас забеляза проснатото на земята тяло. Беше мъжът й Панчо. Мара изпищя и се втурна към съседите. Приятелят на Панчо, Сайдеров, се отзова веднага. Избута вратата, наведе се над неподвижния Панчо и с въздишка отрони:
-  За умирачката няма почивен ден! – сложи пръст на сънната артерия и след секунди  изрече развълнуван: – Ама той е жив!
На пода около Панчо бяха разхвърляни блистери с нифидипин и празна бутилка водка.
-Това са хапчетата му за кръвното! - промълви Мара.
Сайдеров кимна разбиращо и посегна към белия лист върху холната масичка. Беше изпълнен с разкривени редове и букви:
- Скъпи мои, Мара и приятели... - започна да чете на глас Сайдеров. - Моля да ме извините за неудобствата, които ви създавам, но реших да сложа край на живота си. Какво е човек без доходи, без работа, без здравна осигуровка? Едва преживяваме с парите на Мара като чистачка. Разбрах, че благоденствието, което политиците всеки ден ни обещават, го има само в рекламите. Реших се на тази постъпка и поради факта, че никой, ама абсолютно никой не се интересува от мен, от моите проблеми. Вместо това постоянно говорят за европейската ценностна система. За това как трябва да обгрижваме бездомните кучета и мечките и да правим кокошките щастливи. На кравите и прасетата да се осигури достатъчна площ за живеене. На престъпниците в затворите да се създадат повече удобства. Къде съм аз в тази ценностна система, така и не можах да открия. Разбрах, че аз, обикновеният човек, съм господин никой! Затова още веднъж сбогом и простете!
Докато Сайдеров четеше това, Панчо се размърда и с усилие пое въздух, а Сайдеров се наведе, погали го по главата и рече:
- Прав си, приятелю, за всичко си прав. Затова днес хората умират, не се шегуват. Добре е обаче, че след като си изпил водката, не си стигнал до хаповете!
В този момент Панчо отвори очи и със замъглен поглед промълви:
- Къде съм, това ли е раят?
- Не! Не си в рая! – отвърна му Сайдеров. - Продължаваш в земния ад!