Завинаги на 25

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме...

Недялка Хрисчева-Михайлова,
племенница на Тр. Балинов

Тези думи на поета-революционер са написани на паметника на седмина смели синове на Батак в местността Цигов чарк. Зловещата вест за техния разстрел - без съд и присъда - вцепенява Батак в утрото на 18 март 1944 г. Един от тях е секретарят на РМС в селото (Батак е обявен за град през 1964 г.). 

Трендафил Балинов е роден на 22 декември 1918 г. Възторжен, вдъхновен и предан на светлата идея да се бори срещу мракобесническата фашистка власт, той понася твърдо нечовешките мъчения в превърнатото в затвор училище и не назовава нито едно име от организацията на РМС. Целта на фашистките главорези е била да унищожат всички ремсисти в Батак. На всеки разпит, измъчван безпощадно, неговият отговор е: "Вместо да плачат 40 майки, нека да плаче само една".

Изпитвам огромна болка, когато чуя от хора, които чули-недочули, не разбрали, гръмогласно се смеят на израза "Мълчи като ремсист на разпит"; обидно и толкова нечовешки непочтително звучат тези думи и от ефира, произнасяни от "знаещи" и минаващи за осведомени и обективни журналисти. Никой ли не се е замислял какво е означавало това мълчание? Това е означавало да спасиш живота на колкото се може повече млади, ентусиазирани, посветили се на антифашистката борба вдъхновени хора.

Досега не съм чула, но може и някой да се е подсмихвал, прочитайки думите на Трендафил Балинов за сълзите на майките. Има ли някой смелост да пренебрегне и да се надсмее на този отговор, изречен и пред самия разстрел на обичания от млади и стари секретар на РМС. А на самия разстрел го оставили последен, причинявайки му най-страшната болка - да види как падат един след друг другарите му, покосени от фашисткия куршум. И това не го прекършва...

Бяхме деца тогава ние, неговите племенници, които той толкова много обичаше, но изпитвахме стаена горчива мъка в детските сърца. Усещахме как на митинги, чествания, и просто в разговори между оцелелите му бойни другари, думите на Трендафил Балинов звучаха и като искрен поклон на признателност, и като послание - как трябва да се спазва една свещена клетва, когато си поел безстрашния път към свободата и си се посветил на една свята идея.

Как се е чувствала баба Катерина, неговата майка, сутринта на 18 март - след разстрела, не се наемам да опиша. (Аз изобщо не мога да предам всички преживявания и вълнения, врязали се в детската ми душа преди 74 години. Бях на 9 години тогава). 

И така, както всяка сутрин, на 18 март сутринта баба Катерина отива в училището-затвор с паничка и хляб, но там грубо й казват, че синът й е отведен в Брацигово. Майчиното сърце не се лъже. Олюлявайки се, баба Катерина се връща вкъщи, където са се събрали най-близките, вече научили за страшната разправа със седмината ятаци на отряд "Антон Иванов". Толкова тревоги, толкова мъка, толкова много страдания. И всичко това във време, за което "демократите" твърдят, че в България нямало фашизъм.

Природно надарен, ученолюбив, любознателен, завършил с отличен успех прогимназията, Трендафил Балинов не може да продължи образованието си; принуден е отрано да започне работа, за да помага в издържането на семейството на дядо Ангел и баба Катерина Балинови. Овладява тънкостите на шивашкия занаят и не престава да чете, да се самообразова. Будният му дух го отвежда в редиците на РМС, където всеотдайно работи, а в периода 1942-1944 г. е и секретар на организацията. Развива активна дейност не само в Батак, има непрекъсната връзка с младежите от околните села. Освен политическата и разяснителната работа за привличане на все повече осъзнати членове на РМС, Трендафил Балинов помага на партизаните с оръжие, информация, храна, и дрехи, ушити от него и другарите му. Беше ушил и за себе си един топъл костюм, подготвяйки се да отиде в партизанския отряд, но предателството прекъсна неговия възторжен полет.

Отбелязваме сто години от рождението на този красив, самоотвержен и талантлив младеж - Трендафил Балинов, завинаги останал на 25 години, превърнал се в символ на безпределна преданост и закрила на страдащите, онеправданите и експлоатираните хора. Споменът за него е жив. Възрастните го помнят като любимец на баташката антифашистка младеж, младите научават за подвига на Трендафил Балинов от разкази за онова страшно време, от паметните знаци в Батак. На стената на родната му къща има паметна плоча. Сега в Балиновата къща - интересен архитектурен паметник - е разположена богата етнографска експозиция, която е едно от най-посещаваните места в града. А пред шивашкото предприятие "Трендафил Балинов" скромен паметник напомня за секретаря на Работническия младежки съюз в героичен Батак.