Защо ГЕРБ са спокойни за мандата си?

Още в началото отговорът на въпроса е повече от ясен.
Истината е, че при евентуално провеждане на избори днес като предсрочни такива за един нов четиригодишен управленски мандат, 90% от малките партии в сегашния парламент няма да имат представители. И то заслужено, защото и днес депутатите им се мятат като вода в бряг от една партия като безпартийни, т.е. отцепници, поддържащи друга, и по-точно управляващата такава.
Истината е, че дебелоочието на народните ни избраници е голямо. Срамът е дефицитен артикул, т.е. не е важно от коя партия са избрани, важното е на коя ще служат в бъдеще и от коя ще ползват благини. Техният основен девиз е нахалството и безочието, като тях избирателите им не ги интересуват - важни са облагите.
На първо място сред парламентарните групи като риба прилепало се очертава групата на Мартин Димитров и Иван Костов, между които понякога за камуфлаж възниква различие. На следващо място, и то здраво клатеща се, е групата на Волен Сидеров, която играе на въже и не се знае кога ще се разпадне. И тук важи изказването на Ив. Костов за т.нар. подкрепа с отвращение. Вече изцяло се очертава като васал на ГЕРБ разпадналата се бивша парламентарна група на Яне Янев. Освен това ръководството на БСП невинаги може да разчита в парламента на подкрепата на ДПС, където лидерът Доган играе на въже.
Едно е вече повече от ясно, че партиите мъничета и "независимите" разчитат на подкрепата и снизхождението на голямата партия акула - ГЕРБ, която с тяхно участие ще оцелее в управлението до края на мандата.
С една дума, гласувалият слепешката народ за управниците си от днес, сърба попарата на управлението им, а и не се знае колко ще тегли още в бъдеще вследствие на наивността и глупостта си.

Георги Асенов,
Лом