Защо ДПС оцелява при всички избори

Божидар Стоянов

    Резултатите от проведените предсрочни парламентарни избори 2014, вече са факт. Станаха ясни партиите и коалициите, които влизат в 43-то народно събрание. Известни са техните предизборни обещания пред своите членове и симпатизанти. Дотук спокойно можем да спрем с изброяването. Тези избори се отличават от всички предходни с това, че неизвестните са много повече след края, отколкото преди изборната надпревара.
    Свикнали сме след приключването на вота всички партии да обясняват какво са спечелили, колко са разширили своята електорална подкрепа в определени региони и как едва ли не всички те са победители. Вечерта на 5 октомври обаче картината беше коренно различна. Дори лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов изглеждаше някак напрегнат.
    Въпреки категоричната победа за пореден път, най-голямата партия в България през последните няколко години няма повод за празнуване. Рубиконът който трябва да се реши, в първите часове след излизането на окончателните резултати, изглежда почти невъзможен. Наличието на цели осем формации, нещо, което се случва за първи път в най-новата ни история, направи абсолютно невъзможно еднолично управление. Коалиция между две или повече партии, на пръв поглед, изглежда също толкова малко вероятна поради различията им, които поставят на преден план евентуалната воля за компромис. Компромис, на който непрекъснато ставаме свидетели, и същия компромис, който се отрази негативно на едни, а за други се оказа пагубен. При всички положения, ако участниците в новия парламент решат да сформират кабинет на всяка цена, диалогът и отстъпчивостта трябва да се изведат на преден план.
    За един безпристрастен анализ е много трудно да се определи кой печели и кой губи от това допитване. От една страна, наличието на толкова много партии, прескочили 4%-ната бариера, говори за търсенето на алтернативи от страна на българския избирател. Ниската избирателна активност продължава да бъде неразрешим проблем пред и без това многобройните формации, които изпълват политическата палитра. От друга страна, обаче раздробяването на гласове води до невъзможност от съставяне на стабилно правителство, с осигурена широка публична подкрепа и възможност да поема ясна отговорност за действията, които предприема. Видно е, че предстои на тези нови 240 народни избраници да съставят правителство на малцинството, което ще се стреми да оправдае очакванията на толкова разнородни и дори противоположни теснопартийни интереси. В противен случай, следващите предсрочни избори ще почукат на вратата много скоро.
    Въпреки разочарованието, че след толкова убедителна преднина пред своите конкуренти партия ГЕРБ ще бъде зависима при подреждането на евентуален бъдещ кабинет, не можем да отречем тяхното стабилно представяне. Запазването на водещи позиции в болшинството големи многомандатни райони, вече не е изненада за никого. Дори след един много спорен и противоречив управленски мандат и оставането в опозиция за една година, партията доказа, че не е политическа еднодневка и може да разчита на една стабилна във времето подкрепа.
   

За много хора партията на Борисов

си остава популистка. Едноличното решаване на всички въпроси от страна на нейния лидер отдавна не е тайна за никой. Поредицата гафове и дори откровените безобразия, които ГЕРБ натвори преди малко повече от година, явно не са достатъчен повод за над милион избиратели да предпочетат друга политическа сила, а може би просто не виждат и друга алтернатива. Мнозина считат, че Генералът и неговите подчинени са по-малкото зло в сравнение с безпринципните задкулисни договорки с Движението за права и свободи. Алтернативата на евтините магистрали, вътрешнофирмената задлъжнялост и непрекъснато увеличаващите се разходи на стоките и услугите от първа необходимост за сметка на замразените доходи, пред възможността за власт на една партия, която е доказала през годините своята безскрупулност и всеядност, по всичко личи, че надделяват в нагласите на голяма част от българските избиратели. Няма как по друг начин да се обясни логично открояващия се избор на една еднолична организация, станала символ на ръководна посредственост и повсеместна кадрова безпомощност.
    Вглеждайки се по-детайлно във взаимоотношенията между на пръв поглед непримиримите опоненти ГЕРБ и ДПС, няма как да не ни направят впечатление някои факти, които и двете партии тактично премълчават. През управленския мандат на по-предишното управление, което изтъкваше непрекъснато анти-ДПС настроението си, нямаше нито един подведен под съдебна отговорност представител на Движението. Нещо повече, банката, която след време стана причина за сериозни финансови трусове, достигна до своя апогей, именно през управлението на ГЕРБ. Демонизираният Делян Пеевски натрупа основната част от своите активи също през въпросния период. Само преди няколко седмици, с помощта на президента Плевнелиев и назначеното от него служебно правителство, станаха възможни двойно увеличените брой избирателни секции в Република Турция. "Малка" подробност е начинът на подаване на заявление за откриването на същите тези секции от едно и също IP адрес, според компютърни специалисти. Не на последно място, датата на провеждането на изборите, която съвсем случайно съвпадна с празнуването на мюсюлманския празник Курбан байрам, което също е повод да се замислим за това доколко е искрен генерал Борисов в своите нападки срещу върхушката на Движението…
    Това Движение, което донесе толкова много негативни последици за една друга политическа сила, а именно Българската социалистическа партия.

Разграничаването и отчитането на огромна грешка

по отношение на своя доскорошен коалиционен партньор, не дадоха никакъв резултат. Напротив. Социалистическата партия отчете незапомнени до момента катастрофални резултати. Последиците от дългосрочните взаимоотношения между двете партии са на път да се окажат дори фатални за Столетницата. Компромисите, които трябваше да се изтърпят от техните симпатизанти, вече дойдоха малко в повече. Настоящото ръководство не съумя да оцени адекватно "жълтия картон", който собствените му избиратели му показаха на провелите се само преди броени месеци избори за Европейски парламент. Очакваната промяна в политиката на партията отново не се състоя по начина, който да удовлетвори нуждите на "левия" електорат. Въпреки изброяването на редица успехи и постижения, които отчитат ръководните фактори на "Позитано" за увеличените пенсии, детски и редица други социални придобивки, традиционните гласоподаватели останаха пасивни или предпочетоха да дадат гласа си за други партии. Именно тези слоеве от населението, на които една нормална и автентична социална партия трябва да разчита най-много за набиране на електорална подкрепа, каквито са трудещите се, социалнослабите, пенсионерите и представителите на дребния и среден бизнес, през последните няколко години започнаха да се дистанцират все повече. Традиционното ядро, което безрезервно подкрепяше години наред политиката на Столетницата, днес почти не  припознава нейните ръководни фактори като свои другари и съратници...
    На фона на тежкия изборен провал в страната представянето на кърджалийската структура, като че ли не предизвика особени драми. Причините за историческия, меко казано, конфузен резултат са много и не от вчера. Постепенното обезличаване на организацията доведе до едно капсулиране на шепа активисти, които еднолично вземат политическите решения и определят цялостната политика на партията в региона. С течение на времето партийните редици напуснаха личности, които се радваха на безспорен авторитет и влияние след членовете и симпатизантите. Липсата на съпротивителни сили и воля за защитаване на интересите на местно ниво пред решенията на централното ръководство, особено при взаимоотношенията с ДПС, се оказаха пагубни. Днес

ситуацията в общинските структури

най-добре се онагледява с нулите в протоколите на десетки избирателни списъци, в които между другото фигурират по минимум двама представители, излъчени от Партията.
    Естествено и редица решения на най-висшите ръководни дейци поставиха местната структура в изключително неизгодно положение. По време на Тройната коалиция, ако на повечето места в страната битуваше прословутото съотношение 8:5:3, то на територията на област Кърджали възможността за правене на политика от водещата партия, която би следвало да носи най-голямата отговорност, а впоследствие плати най-високата цена, имаше незначителна степен на влияние в процесите, касаещи региона. Да не говорим за поемането на каквито и да е било политически ангажименти през изминалата година, в която единствената партия, която обезпечи своето участие в управлението на страната, беше Движението за права и свободи. Само преди малко повече от година общинските съветници на същото това Движение отказаха да почетат посмъртно и да дадат почетно гражданство на генерал Делов, човека, допринесъл за освобождението на града ни. Факт, който е особено красноречив за интересите, които защитава една върхушка на водеща в страната ни партия. Същата тази партия, се радва на безпрецедентен комфорт при пазарлъците с ръководството на БСП. Е, няма как всичко това да не се отрази на авторитета и статута на социалистическия актив в обществото.
    Единствената партия, която непрекъснато увеличава своята подкрепа, за пореден път се оказа ДПС. През всичките тези вече 25 години, каквато и да е политическата конфигурация в страната, тази партия продължава да отстоява интересите на своите "обръчи". Днес никой официално не иска да се обвърже по какъвто и да е начин с формацията на Лютви Местан, но в същото време няма партия, която да се осмели да засегне техните интереси. Поредното доказателство се последните събития покрай предсрочните избори и комфорта, осигурен от служебното правителство.

Опитите за етническо противопоставяне

които се правят винаги преди избори, също оказват съществено влияние върху консолидирането на електората. Като връх на политическото недоразумение можем да посочим комичния опит на Бареков да затвори границата с Република Турция, което поражда единствено смях и съжаление у всеки трезвомислещ гражданин.  
    Докато не престанем да се делим по различни класови, етнически и идеологически признаци и не се обединим около националните си интереси, никога няма да постигнем европейския жизнен стандарт, който така силно жадуваме. Вместо да се вглеждаме всеки път в автобусите, идващи от южната ни съседка, защо поне веднъж не се замислим какво ни пречи да проявим малко повече активност в личното си ежедневие. Защо допускаме апатията да ни обезсърчи дотам, че да не отделим дори половин час, за да отидем да упражним правото си на вот, когато това се налага? Защо се сърдим на тези, които се възползват от правото си, дадено по закон, а нашите сънародници в САЩ, Канада, Испания, Великобритания и всички останали държави, в които се намират многобройни български общности, се задоволяват единствено с коментари по форумите на социалните мрежи?
    Крайно време е да бъдем преди всичко българи, а едва след това леви, десни, центристи и либерали. Няма никакво значение каква религия изповядва определен политик, стига той да служи и защитава Националния интерес на България.