Законът срещу училището

Ирена Анастасова,
народен представител от БСП

Колкото и да говорим за Европа тези дни, няма как да избягаме от големите въпроси пред средното образование у нас, които не се решават в Европа, а тук, в България!

Новият закон за средното образование (ЗПУО) бе приет през октомври 2015 г. и влезе в сила от 1 август 2016 г. Той трябваше да отрази новите потребности на образователната ни система. Постигнати ли са целите, които са дефинирани в мотивите при приемането на закона от вносителите? 

Според чл. 251 (2) от закона "Министърът на образованието и науката веднъж на две години в срок до 31 март внася в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие с този закон". Такъв Доклад не е депозиран в парламента. Т. е. към днешна дата вече

 почти три години няма анализ и становище на МОН

какви са резултатите от неговото действие. Ще припомня, че този закон беше приет без оценка за въздействието му. Сега липсва и оценка за ефекта от приложението му. 

След многобройните ни срещи с учители и други работещи в системата в цялата страна и на анализ на данните можем да направим констатации за двегодишното действие на закона - с уговорката, че само акцентираме върху някои проблеми, защото няма как във вестника да се вмести пространният анализ, който сме направили. 

Да започнем с Държавните образователни стандарти. Според закона те са 19 на брой. 17 от тези стандарти са пряка отговорност на министъра на образованието, два - на МС. Според мотивите, с които бе внесен законът, той предвижда "създаването на по-ясна и работеща нормативна уредба с приемането на държавни образователни стандарти". Какво се случи на практика през тези 2 години и 10 месеца? От 19 стандарта: една наредба все още не е приета (стандартът за физическа среда); една е отменена и няма нова; трета е отменена и има нова, която вече е променена. Останалите 16 наредби са променяни 23 пъти, като някои от тях - по 3, 4, 5 пъти. Непрекъснатите промени в подзаконовите нормативи създават нестабилност и несигурност в системата, непредвидимост, хаос и недоверие към управляващите институции. Това рязко контрастира с един от принципите, заложени в закона, а именно (чл. 3 (2) т. 9) - "прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование". Липсва функционална и нормативна обвързаност между документи и текстове, които регламентират дадена материя. Обемът на закона със стандартите към него към момента е около 2000 страници. Това, както и непрекъснатите промени, гарантира резултат, обратен на посочената цел - заетите в системата не ги познават достатъчно. 

Иначе казано, нормативната уредба не стана нито по-ясна, нито по-работеща. Средното образование се управлява не от закона, а от подзаконови нормативни актове (стандарти и др.) Така важни дейности се регламентират с наредби и заповеди, създадени в МОН и подписани от министъра. Това дава възможност текстовете в тези документи да 

обслужват нечии ведомствени или лични интереси

и да бъдат променяни съобразно тези интереси.

Безспорно е, че днес пред образованието стоят проблеми, непознати за предишните поколения, за справянето с които са необходими научно грамотни хора, обучени да ги откриват, формулират и решават. Това определя изключителната важност на учебните планове, програми и съдържание, които според нас са в центъра на образователната реформа. Отнасяме се с особено внимание към този проблем, защото резултатът от новите учебни програми, въведени от МОН, е пред очите на цялото общество и е плачевен.

Какво показва най-общо анализът на вече  действащите нови учебни програми? 

Голямата част от тях по всички предмети на практика не са нови. В повечето от тях са направени всъщност само козметични промени, но така, че лишават обучението от логика. В документите на МОН вече не се говори за знания и умения, а за "компетентности", част от които са направо смехотворни. Съдържанието на обучението в различните степени на средното образование не е обвързано. Програмите за I клас например повтарят съдържание от детската градина, без да го надграждат. Фрапиращ факт е, че програмите за V клас бяха изготвени, без да са налице програмите за II, III и IV клас. Всъщност влизането в сила на закона едновременно за I, V и VIII клас създаде сериозни проблеми. Това беше олицетворение на изключителна некомпетентност и показа на практика как законодателят 

пренебрегна правилата на педагогиката

и демонстрира ненаучен подход. 

Липсва връзка между учебното съдържание на  учебните предмети в отделните образователни степени. В близки по предметната област учебни предмети се изучава абсолютно различно по тематика съдържание. Пример за това е обучението по литература, история, музика, изобразително изкуство. Едно от педагогическите изисквания беше в "новите" учебни програми да се включва учебно съдържание, съобразено с възрастовите и психологическите особености на децата. Това не се случи. Затова пък се случи ново "надграждане" на негативния опит от 2000 г. - отново са свалени учебни предмети в по-ниски образователни степени. Предметът "Философия" например е "свален" от XI клас в VIII, като е комбинирано съдържание от две науки - философия и психология. Този предмет се изучава един час седмично, а в програмата са включени теми, които трудно могат да бъдат възприети от 14-годишни деца.

Скандално е положението с предмета "История". Неясни съставители на учебните програми 

откровено подмениха българската история

неглижираха и дори игнорираха безспорни исторически факти за сметка на други. В учебниците е включено съдържание, налагащо чужди за нацията ни морални и семейни ценности. За това има изобилие от примери. В публичното пространство бяха огласени абсурдни и безумно изопачени твърдения на обучители на учителите по история за Х клас. И това се случва не къде да е, а в Центъра за квалификация на педагогическите специалисти в Банкя - звено на МОН. За създаването на учебните програми бяха използвани неизвестни историци, а не сериозният и признат научен капацитет на Софийския университет и на БАН. Резултатът е, че програмите са спорни, идеологизирани и манипулативни. 

Съществен въпрос е качеството на образованието, което зависи от много фактори, но нека да поговорим

 за контрола на качеството

Според закона той се осъществява чрез самооценяване и инспектиране. Наредбата за управление на качеството обаче просъществува само около година и нова няма. Как става инспектирането? Създаден беше Национален инспекторат по образованието. Задачата му - изготвяне на цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование и определяне на насоките за подобряване. Наскоро създаденият Национален инспекторат направи пилотно атестиране в 90 училища в страната. Неизвестно е как се оценяват училищата за период от 5 години. Всъщност на мен лично ми е известно - моето училище беше сред тези първи 90. Първоначалният доклад от атестирането беше 3 страници - за 5-годишна дейност! Сред изводите бе записано "недостатъчно усилия за мотивиране на учениците за участие в състезания и олимпиади". Който познава училището, тук ще се изсмее, а за тези, които не го познават, ще кажа, че 90% от учениците участват в състезания и олимпиади и че имаме много златни, сребърни и бронзови отличия от национални, балкански и международни състезания. Това се вижда дори само от официалната страница на училището. Така че силно се съмнявам в компетентността и професионализма на НИО. Логично е качеството на образованието, което се постига във всяко училище, да е най-важният критерий за оценка. И питам - ако е така, как кореспондира това атестиране с липсата на Стандарт за управление на качеството в образователните институции?

Качеството на образованието е пряко зависимо и от подготовката на учителите. При всичките отдавна проявили се недостатъци на съществуващия вариант на подготовката на учители единствената новост в закона бе споменаването на термина "стажант-учители". Не е случайно, че според данните на НСИ в периода след 2010 г. студентите в учителските специалности у нас са приблизително между 15 и 20 хиляди (бакалаври и магистри), а същевременно относителният дял на постъпващите 

на работа като учители е под 0,2%

И противоположният пример - в любимата за цитиране Финландия: достъпът до учителската професия се регулира, като за нея могат да кандидатстват само студенти с висок успех от следването и броят на кандидатите се съобразява с възможностите за намиране на работа, така че в рамките на период от 1-2 години всеки завършил да може да постъпи на работа. 

Законът съдържа съществени пропуски по проблема за обучението и развитието на учителите:

- Налагане на компетентностния модел при определяне съдържанието на професионалния профил. Попитайте колегията - знаят ли какво означава това?

- Въведе се професионалното портфолио като инструмент за оценяване на резултатите от постиженията на учителите. Сред учителите в страната изискването за това портфолио се възприема като поредната административна бумащина; 

- Кариерното развитие от "учител" в "старши учител", базирано основно на "престоя в училище - 10 години, и на получените кредити след обучение в квалификационни програми за по 16 часа (а не на резултатите от работата в клас), доведе до напрежение и разочарование след педагогическата колегия;

- Въвеждането на квалификационни кредити се оказа положително, но недостатъчно условие за значима промяна. Би следвало при финансирането от МОН на програми за обучение не само да се присъждат квалификационни кредити, но и да се оценява най-важното - в каква степен съответното обучение намира приложение в работата на учителите, каквато практика съществува в много страни от ЕС.

Т. е. чрез действащата система за квалификация законът не даде отговор на въпроса за качеството и влиянието й върху ефективността на преподаването - често учители с високи професионално-квалификационни степени не са по-добри учители от тези без ПКС, дори обратното. В системата за кариерно развитие за всяка една от степените е необходимо преминаване на квалификационна програма. Това доведе до масово преминаване на 

курсове със съмнителна ефективност

с единствената цел - придобиване на съответния сертификат за преминато обучение и присъдени кредити. 

- "Мъгла" цари и около Регистъра на одобрените програми за професионална квалификация на педагогическите специалисти (с този термин законът подмени свещената дума "учител"). Не намериха отговор и въпросите какво е съдържанието на тези квалификационни програми, с какво те се отличават една от друга и с какви критерии и стандарти се мери и сравнява тяхното качество. Как тези програми са свързани помежду си, както и с първоначалното обучение за получаване на учителска правоспособност? Как се контролира качеството на програмите, предлагани от различни фирми? Как се определя ефективността на влаганите финансови средства? Като резултат - има много сигнали от цялата страна за натиск от страна на РУО за организиране на обучения в училищата и детските градини от определени, 

явно близки до властта

в съответните области фирми. Въпреки многобройните сигнали и публикации в медиите за порочни практики в това отношение, за неефективност на квалификациите, за раздаване "на килограм" на удостоверения МОН остана глухо.

- Дискусионни са и т. нар. скоростни, ускорени програми за придобиване на педагогическа правоспособност. Не обезсмислят ли те висшето педагогическо образование? Защо да учиш 4 години, ако са ти достатъчни месеци? Ще доведе ли това до ново натрупване на некомпетентност в сфера, която трябва да създава компетентности? 

Сериозна слабост на закона е, че той отново не уреди достатъчно конкретно реда за провеждане на конкурсите за директори в системата. Със запазването на досегашния начин за провеждането им се възпроизвежда и основната им слабост - предварителен подбор още преди конкурса и формален конкурс "за пред света". За такива факти имаме информация от цялата страна.

Остана и проблемът с финансирането на институциите в системата. Дори и след поправките на закона от края на миналата година не е намерена вярната формула на делегираните бюджети. Съществуващият вариант генерира проблеми и с учителските заплати. Показателен за това е и фактът, че въпреки многократно хваленото 20-процентно увеличение на учителските заплати в много училища в страната този процент се движи между 13 и 15%.

Тук не засягам важни въпроси като обхвата на децата и учениците и липсата на обединени усилия на всички институции (това са фактите независимо от пиар-кампаниите по медиите); въвеждането на целодневна организация при съществуващата материална база; приобщаващото образование, което е сведено само до децата с проблеми - а смисълът, който Европа влага, е друг; новата структура на образователната система и проблемите, които създава; смисълът на националното външно оценяване във варианта, в който се провежда, липсата на задълбочен анализ на резултатите и т. н.

Какви са основните ни изводи, без претенции за изчерпателност? За тези две години прилагането на ЗПУО не показа, че в него се съдържат адекватни инструменти за решаването не само на проблема с качеството, но и на други значими проблеми. Това, че имаме блестящи успехи на наши ученици по света, не отменя факта, че в училища с преобладаващ брой деца, за които българският език не е майчин, осмокласници едва четат, а други поемат пътя към българските гета в големите европейски държави. 

Неравенствата в достъпа

до качествено образование са огромни и това бе отбелязано дори от Еврокомисията. Зависимостта между резултатите от обучението на ученика от имотното състояние на родителите и тяхното местоживеене е твърде висока. ЗПУО на този етап не гарантира, че нашето училище предлага общ за страната стандарт. 

Приемането на закона, скоростното му въвеждане, дори без да бъдат приети важни подзаконови нормативни актове, последвалите многократни поправки, промени, отменяне и пр., хвърли цялата система в експеримент без визия какво ще се случи. Това доведе до формализъм, увеличаваща се бумащина, излишно администриране, акцент върху отчитане на дейност вместо върху съдържанието на дейността. Както ми каза един директор на училище в Пловдивско: "По-важно е имаш ли необходимата документация, отколкото дали наистина си свършил работа!" 

Начинът, по който бе приет и приложен ЗПУО, даде пример как могат да се компрометират необходими реформи и как това е изцяло и безнаказано за сметка на учениците, учителите, обществото и бъдещето на страната.