Закъсняла държава

Не премиерът, още по-малко политиците, а капачките са обединители на нацията. Не изборите, а капачките карат хиляди български граждани да се почувстват важни и полезни за родината си. Може да е странно за цивилизована държава в началото на XXI век, но е факт. Събиращите капачки имат мисия и тя е да спасяват бебета на ръба на живота. Държавата ги е забравила. Дава пари за апаратура, но едва след поредица протести на педиатри. Даде пари преди време и по Норвежкия механизъм, но очевидно недостатъчно. И без ясно виждане за бъдещето на педиатрията. Българинът свикна с мисълта, че кувьозите за недоносените бебета се купуват с пари от дарителски кампании. 

Управляващите само пишат в предизборните си документи, че "детското и майчино здравеопазване са приоритет на бъдещото управление". После няма ясна политика нито за подготовка на педиатри, нито на неонатолози, нито политика за профилактика и лечение на деца, нито детска болница. 

Щом една държава не знае как да се грижи за децата си и да им покаже колко важни са за нея, тя няма нужда от тях. Затова, когато пораснат, те я изоставят без тъга и без чувство за вина. А тези, които остават, мечтаят с пари от капачки да купят линейка.