Заев отвори македонската кутия на Пандора

Цената на македонското членство в НАТО, заради което страната бе принудена да си смени името с цената на гражданския мир, продължава да се покачва. Премиерът Зоран Заев и съюзните му албански партии задвижват в парламента процедурата по утвърждаването на поправките в македонската конституция (първата за преименуването на държавата като Република Северна Македония навсякъде в основния закон бе утвърдена наскоро на ниво комисия). А апетитите на мюсюлманското малцинство и на съседна Гърция започнаха да нарастват в съответствие с известната поговорка.
На първо място, очаквано, но и най-опасно за единна Македония, албанските партии в парламента обявиха, че виждат в бъдещата промяна на конституцията историческа възможност да запишат в нея, че албанците


са държавотворен фактор и така да засилят още повече мултиетническия фактор



на бившата югославска република. За това потвърди пред телевизия Би Ти Ви Билал Касами, лидер на движението БЕСА. Формалният повод за повдигането на въпроса е вкарването в преамбюла на конституцията споменаването на Охридския мирен договор от 2001 г. Очевидно е, че ако искането на албанците бъде изпълнено, следващата крачка ще бъде искането за териториална автономия, последвана по естествен път с ликвидирането на страната в сегашните й граници.
Желанието на албанците за все повече права, които в един момент ще обезсмислят по-нататъшното им оставане в една държава със славянското мнозинство, е напълно логично на фона на все по-голямата безпомощност, демонстрирана от премиера Зоран Заев. Той по същество е политически заложник на албанците и западните посолства, без които легитимността му като държавен ръководител ще бъде поставена под силно съмнение. Повод за това дават резултатите от проваления референдум за името на Македония. В него фактически участваха основно албанците, мизерна част от другата част на македонското общество, докато мнозинството, имащи право на глас, предпочетоха да подкрепят бойкота, за който призова ВМРО-ДПМНЕ. Само масираната западна подкрепа и фактическото купуването на гласове от опозиционни депутати, спасиха засега властта на Заев, но не и реномето му. Впрочем за тези, които го покровителстват, реномето на македонския премиер е последното, което ги вълнува. В случая с Македония за западните държави важното бе да демонстрират, че другите държави приемат волята им без уговорки, но това не се получи. Македонците искат да станат членове на ЕС, в това няма никакво съмнение, но те не искаха да сменят името на страната си, за да станат членове на НАТО, след което евентуално някога да бъдат приети в клуба на богатите и успешни европейски страни. Не искаха това да стане по пътя на националното унижение, но друг път не им бе предложен. Нещо повече беше им обяснено, че само злите козни на Русия стоят между тях и ЕС и НАТО, съответно, като гласуват "за" на референдума, македонците ще нанесат тежък удар на този нов стар враг на Запада.
И сега тези западни държави, водени от САЩ, получиха проблем. Масата македонци бойкотираха и не гласуваха, не защото не обичат прословутите "евроатлантически ценности", а защото обичат достойнството си. Това обаче стана причина "ценностите" да бъдат загърбени


и проваленият референдум да бъде обявен за успешен


Така твърдяха всички, като се почне от министъра на отбраната Радмила Шекеринска, която каза: "Решават гласовете на тези, които са гласували" и това при под 37% избирателна активност. Мине се през Държавния департамент на САЩ, за когото македонските граждани са изразили явна подкрепа за НАТО и ЕС. И се завърши с нашата външна министърка Екатерина Захариева, която каза: "Не мога кажа, че референдумът е провален". С други думи, политиците, отстояващите демократическите ценности, открито пренебрегнаха мнението на мнозинството, което не се покрива с техните планове.
Получава се интересна картина. В Европа се правят на разсеяни, когато напълно успешни, т.е. събрали нужния брой гласове референдуми показват неприемане на господстваща политика. Политологът от Донецк Владимир Корнилов, специализирал се в наблюдение на процесите в холандската вътрешна политика, припомня за РИА "Новости", че състоялият се в Нидерландия референдум срещу асоциацията на Украйна с ЕС бе неглижиран изцяло от властите и политиците в ЕС, докато в случая с Македония наблюдаваме обратната картина. Същото може и да кажем въз основа на нашия български опит. Референдумът за АЕЦ "Белене" формално не се състоя и тогава политици и общественици "от една кръвна група" с Екатерина Захариева не се терзаеха особено много, докато сега повтарят в унисон със Запада една очевидна неистина. Когато започнеш да погазваш собствените си принципи, уж в името на по-висши идеи, тогава пътят към политическата и идейната катастрофа не е много дълъг.
Още по-смешно се получи с прословутата руска намеса. След като македонците бойкотираха гласуването за договора от Преспа с Гърция за името на страната,

излезе, че Русия е победител,

защото македонците са направили обратното на това, което са искали от тях американците и европейците. Сега Москва има по-силни морални позиции при отстояването на своята политическа линия в Македония.
За да продължава своята политика, Зоран Заев освен че става все по-зависим от албанското малцинство, трябва непрекъснато да държи сметка за позицията на външните сили. (С изключение на България, която в лицето на премиера Бойко Борисов и външната министърка сама загърби националните си интереси, дори след като ги дефинира правилно).
Гърците са в по-силната позиция и не пропуснаха да поискат още отстъпки от Скопие. Наскоро гръцкият президент Прокопис Павлопулос заяви, че е притеснен, задето в чл. 36 на конституцията ще продължи да присъства упоменаването на Македония, македонски народ и идентичност. Павлопулос не приема обясненията, че въпросните названия се използват само в исторически контекст. Гръцкият президент, съобщи агенция "Фокус", иска бъдещата Северна Македония да се ангажира писмено, че споразумението от Преспа не означава признаването за съществуването на македонска нация. Освен, че направиха всичко, за да отнемат името на страната, гърците сега, мотивирани от своите национални интереси, искат от Скопие да премахне дори самото упоменаване, че съществува македонска нация (друг въпрос е дали има такава нация или не).
Пред Би Ти Ви председателят на парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ Никола Мицевски коментира, че Зоран Заев е обещавал да не пипа конституцията, за да не отвори кутията на Пандора и да не минат други искания. Е, Заев пипна конституцията и сега ще трябва да сдържа нови и нови искания, които по същество

водят към демонтиране първо на държавността,

а на по-късен етап може да доведат и до демонтажа на днешната страна със столица Скопие.
Но това не е толкова важно за САЩ и другите адепти на разширяването на НАТО, защото то трябва да служи за потвърждение на водещата роля на Запад, ако не в световните, то поне в европейските дела. Важното е, че те демонстрираха за пореден път как успяват да наложат волята си върху македонците. Но за разлика от предишните десетилетия, когато източноевропейските държави правеха компромиси със суверенитета си, за да членуват в двата съюза и когато членството в НАТО означаваше задължително преддверие пред членството в ЕС, сега нещата стоят доста по-иначе.
ЕС няма да се разширява в обозримо бъдеще, съюзът в момента се бори за собственото си оцеляване във вида, в който съществува. Привнасянето на нови, нестабилни при това региони само ще усили центробежните тенденции. Така че членството в НАТО остава единствената печалба за македонците или северомакедонците, получена срещу смяната на името на страната и очевидния разкол на нацията, която гърците не искат да чуват, че има. Твърде съмнителна придобивка, която едва ли ще спре нещастията и бедите, които тепърва ще излизат от македонската "кутия на Пандора".