20 Октомври 2019неделя19:24 ч.

Николай Хайтов със съпругата си Жени Божилова

Личности

100 години от рождението на Николай Хайтов

Забележителен творец, любим народен писател

/ брой: 176

visibility 290

Трендафил Василев

Николай Хайтов беше необикновена личност!

Във взаимоотношенията си с хората беше естествен, прям и искрен, без суетност и надменност, горд, но достъпен, добронамерен и затуй - обаятелен и привлекателен. Словото му - казано и писано - с образен и гъвкав език, лаконично, с ясна мисъл и позиция и затуй - завладяващо и въздействащо. Беше силен характер, с непоклатими убеждения, с високо чувство за достойнство, верен на думите си, трудолюбив, ревнив към времето си, устойчив на клевети и интриги, отговорен, упорит, грижовен. Той беше фанатичен родолюбец, непоколебим защитник на отечеството, на българския народ и език, на българската природа и история... И на святата истина... Като прибавим към всичките тези качества могъщия му талант, неговото име и творчество на писател и публицист заемат видно и трайно място в българската литература, в националната ни духовност, със заслужена всенародна почит.

С Никола Хайтов имах дългогодишно приятелство от седемдесетте години на миналия век до последните му дни. Преди да станем близки, съм имал срещи с него. Тогава му предложих да напише материали за списание "Армейска младеж", където работех. 

Но нашето приятелство започна по-късно след едно негово писмо до мен. Прочел в пресата мои стихове и в писмото изказваше похвални думи за поезията ми. Заинтересувал се кой съм, що съм, получил информация и адреса ми и от родното си село Яврово изпратил паметно писмо. Думите на големия писател бяха признание и насърчение за творчеството ми. В писмото имаше и покана есента да го посетя в редакцията на списание "Родопи". И действително тази среща се състоя. Той ме посрещна радушно. Заинтересува се къде съм роден, какви са родителите ми, откъде е коренът ми. Когато разбра, че съм родом от с. Момино, Хасковско, а съседното село е Криво поле, Хайтов сподели, че селото му е известно чрез родения в него български възрожденец, поборник, книжар и писател Нестор Марков. По негови записки, едни от малкото документални материали за кърджалийството, той е написал очерка си за Емин ага от известната негова книга "Родопски властелини". 

Последваха взаимни гостувания, в които се опознахме и сближихме. Разговаряхме за книги, за писатели, за книгоиздателската работа, за родния ми край, откъдето започваше планината Родопа. Имахме срещи, които животът и работата ни налагаше, и бяхме нужни един на друг.  

През 1996 г. в нашия край се чества 160 години от рождението и 80 години от смъртта на видния български възрожденец Нестор Марков. Тържествата се състояха в родното село на именития българин Криво поле. Бях включен в Инициативния комитет за честването. Предложих да поканим Николай Хайтов и поех ангажимент да осигуря идването му.  

На 3 юни бяхме в с. Криво поле. Състоя се тържество с доклад и приветствия. Хайтов произнесе вълнуващо слово, докосна се до важни неща, към които всеки българин е съпричастен: за родолюбието, за коравия български дух, за връзката ни със земята и гората. 

Юнски ден, ден голям, по молба на Хайтов отскочихме до близкото село Кралево, където писателят се срещна с Петко Делчев, негов ревностен читател, първият, който му е изпратил благодарствено писмо. Отскочихме и до моето родно село Момино, което е на три километра от Криво поле. Хайтов искаше да види родната ми къща. Тя вече беше безлюдна, преди няколко месеца починаха един след друг мама и татко. Отключих, разгледахме стаите, двора, поседнахме пред къщата. Аз заразправях, че баща ми е родом от Беломорска Тракия, гледаше филма "Капитан Петко войвода" със сълзи на очи и колко много би се зарадвал да види сега Хайтов в своя дом. "Забавили сме се, значи" - отсече писателят. После се позамисли, обърна се към мен и каза с тъжни очи: "Все бързаме за някъде, все бързаме, а за тия, дето са ни родили, винаги закъсняваме!" 

В края на деветдесетте години създадох издателство "Българска книжница" и едно от изданията беше за Кукленския манастир - цветен албум с историята на манастира и фотографии. Посетих дома на Хайтов, занесох му книгата. Той се зарадва много, разглежда я дълго и видимо развълнуван, ми каза следното: "Гледай какво нещо е животът! Като малък, десет-двадесетгодишно дете, пасяхме добитък и често стигахме до Кукленския манастир. Над него живееше в една колиба изгонен от игумена монах, отец Аверки. На огън, който не видях да загасне, той си готвеше храна, живееше от диви плодове и подаяния. Беше страстен пушач и ние, говедарчетата, му набирахме от нивите изсъхнали тютюневи листа и му ги носехме. В замяна на това той ни разказваше страшни работи за робството. Една от тези истории беше за Караиван и дъщеря му Мария, за козия рог. И тази история, която описах по-късно в разказ, създаде се и филм, ме направи като писател и творец известен широко по света... Ха, кажи, че в тоя занаят - писането, нещата не са незнайни и непредвидими."

Имах няколко незабравими срещи с Хайтов, когато той се разболя. Говореше спокойно за състоянието си. "Отивам си! - ми каза. - Не знам колко време имам още - месеци ли, година ли. Искам да свърша доста неща. Имам да довършвам книгата с документи и свидетелства за гроба на Левски, автобиографичната ми повест "През сито и решето"... Дано ми стигне времето!"

Така се стигна до нашата последна среща - на 28 юни 2002 г., петък. Болестта го беше доста прекършила, гласът му - изнемощял и изтънял. Не можа да стане от фотьойла да се здрависаме. Разговаряхме близо час. Жени ме поглеждаше, приканваше ме да го щадя и да прекратя срещата, но той ме задържаше, усещаше, че това е може би последното ни виждане. Ето последните думи, които чух от Николай Хайтов: "Не се страхувам от смъртта, това ще да е някаква болка. Толкова мъки съм преживял, и туй ще преживея. Не страдам от това, че си отивам, всеки, който се е родил, е стигнал до смъртта. Болно ми е, че не можах да напиша книгата за Апостола. От писане 15 години за гроба на Левски не можах да напиша книгата за живия Левски. А това е по-важното, което исках да кажа. Стоят 12 папки с материали за живота и делото на Апостола и ще останат така..."

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1883

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 444

/ брой: 200

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2493

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ