За ясна и справедлива осигурителна система

Д-р Николай ЧАТАЛБАШЕВ

В момента се води оживена дискусия във връзка с направените предложения за изменения в пенсионното осигуряване. Някои от възраженията са основателни, други предимно лобистки, но всички те съвсем объркаха и работещи, и работодатели. 

Липсват ясни и обосновани мотиви

за необходимостта и ползата от предлаганите промени по отношение дейността на съществуващите частни пенсионни фондове, за ефективността от управлението на натрупаните в тях милиарди левове. Всички са убедени, че е нужна реформа в системата за пенсионно осигуряване, а и не само в нея - в цялата съвкупност за доходи, осигуровки и данъци, но явно липсва ясна концепция за трайно и справедливо решаване на натрупаните проблеми.
През проточелия се над 25 години преход въпросите се решаваха на части, като се вземаха отделни идеи от практиката в различни държави, след това многократно се изменяха и допълваха, докато се загуби всякаква яснота и обоснованост. Преобладаващата част от осигуряващите се не са наясно защо те трябва да плащат точно такава част от осигуровките, а другата част да се плаща от работодателите. На какво основание са разделени на две категории - родени до и след 1959 г., като едните са длъжни да внасят цялата осигурителна вноска във фонд "Пенсии" в НОИ, а другите задължително да внасят част от нея в Универсален пенсионен фонд (УПФ) за втора пенсия. Дори и при малка разлика във възрастта и при еднакви, като обща сума вноски през целия осигурителен период - едни придобиват право на една пенсия, а други задължително на две. Защо държавните служители не плащат никакви лични пенсионни вноски, а получават добри пенсии? По Конституция на РБългария всички сме равни, а на практика не съвсем!

Един от възможните подходи

за отстраняване на съществуващите противоречия в системата за пенсионно осигуряване, а и в другите видове осигуровки, и създаване на ясна, логична и справедлива осигурителна система е например:
- всички осигуряващи се, независимо дали са държавни служители, военнослужещи, наети по трудов или граждански договор, самоосигуряващи се и пр., внасят еднакви по вид и размер лични вноски;
- личните вноски за пенсия са в пълния им размер за трета категория труд. Всеки осигуряващ се сам решава дали да внася цялата сума (сега тя е 17,8%) в НОИ или 5% от тях да внася в УПФ за получаване на втора пенсия. Логично и справедливо е, който внася цялата сума в НОИ, да получава съответния, по сегашната методика, коефициент за определяне размера на пенсията, а който внася част от сумата - съответстващия по-нисък коефициент. Осигуряващият се сам поема риска, ако се окаже, че размерът на втората пенсия е по-малък в сравнение с полученото намаление на основната пенсия.
- вноските за общо заболяване и майчинство (сега те са в размер на 3,5%) да са за сметка на самите осигурявяващи се. По този начин осигурителната тежест - общо 21,3%, ще е еднаква за всички наети и самоосигуряващи се.
- всички останали осигурителни вноски - за първа и втора категория труд, в учителския пенсионен фонд, за безработица, за трудова злополука и професионална болест, върху социалните разходи (ако не са в пари и включени в брутната работна заплата) са за сметка на работодателя.
При такъв подход се премахва задължителното деление на осигуряващите се на две възрастови категории и всеки сам решава, независимо кога е роден, как да се осигурява за пенсия. На практика

вноските в солидарния пенсионен фонд

в НОИ нарастват с ръста на средната работна заплата през осигурителния период и всеки лесно може да пресметне дали е по-изгодно да се осигурява само в този фонд, или част от вноската да е в УПФ. Например, ако за определен период средната работна заплата се е увеличила двойно, то с колко е нараснала сумата от вноските в УПФ?
За компенсация на досегашното изкуствено и задължително възрастово деление на осигуряващите се следва да се разреши на желаещите да прехвърлят еднократно, в рамките на определен период, в НОИ натрупаните досега суми от задължителните вноски в УПФ, с което да си увеличат коефициента и съответно размера на бъдещата си пенсия. В бъдеще обаче, когато всеки сам си е избрал в кои периоди как да се осигурява, не следва да се разрешава прехвърляне на суми между НОИ и УПФ. За вноските в НОИ се получава съответно по-голям или по-малък коефициент за съответния период, а при вноски в УПФ се натрупват средства за допълнителна пенсия. Запазва се само правото за прехвърляне на внесените суми от един в друг УПФ.
Когато едно лице при постъпване на работа не посочи, че иска да се осигурява и в определен УПФ, цялата вноска се превежда в НОИ. За промяна в начина на осигуряване следва да е достатъчно служителят или работникът да заяви това писмено пред работодателя си, а той да информира НОИ и съответния УПФ. Има логика да се въведе определен минимален срок за промяна в начина на осигуряване - след две или пет години.
Много важен е и

въпросът със задължителните осигуровки

за първа и втора категория труд, с дейността и отговорностите на професионалните пенсионни фондове (ППФ). Какво става с правата и надеждите на осигуряваните лица, ако фондът не може, по различни обективни и субективни причини, да   изпълни задълженията си към пенсиониращите се? При положение, че със закон вноските се правят задължително в ППФ, следва държавата, т.е. всички ние, да гарантираме правата на осигуряваните на определена пенсия, а не да ги оставим на произвола на съдбата. Единственият изход е и тук да се даде право на личен избор и отговорност - ППФ или НОИ (при същите условия или сходни с учителския пенсионен фонд), като се даде също възможност на желаещите да прехвърлят еднократно и в определен срок, досегашните си вноски от ППФ в НОИ. В бъдеще, при условията на личен избор, следва да се ограничат възможностите за прехвърляния от ППФ към НОИ и обратно.
За да не се допусне, в резултат на промените в осигурителната система, да се намали размерът на чистия месечен доход на работника или служителя, работодателите следва да коригират съответно месечното възнаграждение. Такъв подход се приложи през 2012 г., когато значителна част от служителите в бюджетните учреждения станаха държавни служители, като загубиха правото си на допълнително възнаграждение за професионален стаж (един също дискутиран въпрос, който се оказа лесно решим при такъв подход).
Особено внимание заслужава и въпросът с плоския данък, въпреки направените декларации за неговото запазване. Може да е имало някаква логика при неговото въвеждане - ръст в икономиката и бюджетен излишък, но при сегашните условия е крайно несправедливо лицата с ниски и средни доходи до тавана на осигурителния доход, да понасят данъчно-осигурителна тежест над 30%, а за доходите над 2600 лв. месечно - 10%.

Така ли е в развитите европейски държави?

Отчитаме, че у нас са най-ниските заплати, че е най-голям делът на живеещите под прага на бедност, а не искаме да има необлагаем минимален доход, който дори да се увеличава при неработещ член на семейството. За компенсиране на намалените приходи в бюджета следва да се въведе скала от 20% до 50% данък върху доходите над осигурителния праг.
От изложеното накратко дотук е ясно, че за 25 години не сме успели да решим, икономически обосновано и социално справедливо, основните въпроси, свързани с осигуровките и данъчното облагане. Ако мнозинството от депутатите в 43-то Народно събрание действително желаят да извършат реформи, нека не бързат, а да намерят ясно, обосновано и в интерес на обществото дълготрайно решение.