За външна политика в защита на националния интерес

Георги Първанов

Преди време (10 април 2012 г.) във в. ДУМА проф. Чавдар Добрев коментира външнополитическите аспекти на мое интервю в друг вестник. Вземам повод от статията не само за да отговоря на част от неговите бележки, а и като възможност да развия накратко вижданията си по външната политика на България.

I. По тезите от споменатата статия

    В първото десетилетие на ХХ век с решаващата роля на президентската институция бяха възобновени активните отношения с Русия - на равноправна, взаимноизгодна основа. Решени бяха залежали с десетилетия въпроси (за руския дълг към България, социалната спогодба и т.н.).
    Активен беше културният календар на взаимоотношенията, вкл. и по време на дните на Русия в България и в рамките на Годината на българската култура в Руската федерация.
Договорихме пакета от големи енергийни проекти, които даваха шанс за модерно развитие на българската енергетика и икономика като цяло. Впрочем, когато става дума за тези проекти, върху мен натиск от Запад, вкл. и от САЩ, не е оказван. Както съм обосновавал членството на България в НАТО при разговорите ми в Москва, в Брюксел и във Вашингтон, така съм защитавал и необходимостта от строителство на новата атомна централа "Белене".
И знам, че когато отстояваш аргументирано националния интерес, те уважават повече, отколкото ако се опитваш да се харесваш на всички страни.
Критикувал съм тезата за НАТО като "цивилизационен избор" преди повече от 12 години, подчертавайки, че България е избрала своя път още по времето на цар Борис I и цар Симеон Велики.
Позицията ми против войната в Белград и в Ирак е публична и отдавна известна. Не се отказвам от нито една своя дума в тези позиции, заради които някои язвително ме нарекоха "президент-пацифист".
Така отговарям на въпросите на проф. Добрев, но бързам да подчертая, че в предконгресния дебат не можем да отстъпваме от утвърдени позиции:
- за членството на България в ЕС и НАТО; за стриктното, коректно изпълнение на съюзническите ни ангажименти в рамките на тези организации;
- демокрацията предполага свобода на мнения, но България не печели от раздухването както на антиевропейски, така и на антиамерикански и антируски настроения;
- БСП трябва да изразява и да отстоява идеята за приемственост и последователност в отношенията с всички партньори.

II. За характера на външната ни политика

1. Основни принципи
През последните три години нашата страна се "самоизолира" от света, загуби извоювани позиции на международното поле, превърна се в държава, която не задава насоките на регионалното и европейското развитие, а в най-добрия случай следва събитията и потушава скандали и действителни или измислени проблеми. Но най-важното - България няма самочувствие, не се ползва с авторитет и доверие от страна на партньорите. Българската външна политика в момента е без собствен облик.
Основните постулати на българската външна политика - сигурност, развитие и защита на правата на българите по света, останаха лишени от реално съдържание, от съвременна визия и адекватна експертиза.
Днес и в обозримо бъдеще българската външна политика се нуждае преди всичко от:
    - ново национално самочувствие, активно отстояване на конкретни интереси и модерен патриотизъм в защита на националната идентичност и достойнство;
    - повече предсказуемост, последователност и прагматизъм, отговорност в отношенията не само с партньорите, но и към собствените си граждани. И което е особено важно - външна политика, която отчита изискването за европейска солидарност, но поставя националния интерес като основна своя цел.
На базата на горното - възстановяване на авторитета и доверието в България сред съюзниците, съседите, исторически близките нам държави и превръщане на страната в уважаван участник и двигател на процесите, имащи непосредствено отношение към настоящето и бъдещето на българската нация и държава.

2. Активна "регионална" политика в рамките на Европейския съюз
Европейският съюз също е на кръстопът на своето развитие - повече гъвкавост на национално равнище или повече централизация на общите политики. ЕС започва все по-видимо да се движи с различни скорости, при което България е на път да се превърне в негова периферия. Далеч по-смущаващо е обаче, че глобалната криза поставя на изпитание базисните европейски ценности - свобода, справедливост, солидарност, и ерозира вярата на гражданите в тях. Разпалването на ксенофобски, изолационистки и екстремистки настроения и движения, разпространяващите се дискриминационни практики и ограничения на основни човешки права заплашват да компрометират самата европейска идея.
В Европейския съюз България трябва да се активизира в две направления:
- 1. Защита на своите собствени интереси;
- 2. Обогатяване на дневния ред на ЕС и завоюване на водеща роля по въпроси, където имаме експертиза.
На практика това означава:
- активно участие в изработването на общи стратегии и мерки на ЕС за излизане от финансово-икономическата криза, съчетано с развитие на двустранните отношения с държавите членки и формиране на общи позиции с някои от тях по въпроси от специфичен национален интерес;
 - максимално използване на възможностите, предоставяни от европейските фондове и програми, прозрачно и ефективно усвояване на отпусканите средства;
 - успешно изпълнение на изискванията на Механизма за сътрудничество и проверка и неговото скорошно отпадане. Приключване на процеса на присъединяване на страната към Шенгенското споразумение.

3. "Eвропейска" политика в региона
Първото десетилетие на ХХI в. беше време на най-активна и резултатна политика на България в региона на Югоизточна Европа. С ефективното взаимодействие на институциите България утвърди ключови, лидерски позиции, инициира редица многостранни форуми, постигна най-добрите двустранни отношения със своите съседи за последните тринадесет десетилетия. Въпреки това България не успя да разгърне потенциал и признание на водеща европейска сила на Балканите. Регионът не успя да постигне желаното ниво на стабилност, устойчиво икономическо развитие и просперитет на народите. Регионалните процеси и отношения не получиха очакваната ясна и необратима европейска насоченост.
Едно ново лявоцентристко управление трябва да възстанови активната роля на България в регионалния диалог. Това означава:
- Да продължат усилията за намиране на решения по големите инфраструктурни проекти, по европейските коридори (главно № 4, № 8 и № 10);
- В рамките на дейността по целия дневен ред на ЕС да се обърне приоритетно внимание към формирането на позиции и политики на ЕС към региона на Западните Балкани, Черноморския басейн и Кавказ. Наред с подкрепата за тези страни да се използват предимствата на България като член на ЕС за постигане на националните ни интереси. Да се провежда разумна, работеща политика за решаване на нерешените проблеми с нашите съседи (имуществените права на тракийските българи, претенциите към културно-историческото ни наследство, правата на българските общности);
- Да се изпълни с ново съдържание и да се разшири българската инициатива за културните коридори със страните от Черноморието;
- Да се оптимизират съществуващите форми на регионално сътрудничество и да отпаднат форматите, които вече са изпълнили своите цели.
С други думи, активна "регионална" политика в рамките на ЕС и целенасочена "европейска" политика в региона.

4. Защитата на българите по света

трябва и в бъдеще да бъде неотменен ангажимент на външната ни политика. Ние можем  да формираме и да поддържаме общото ни духовно пространство в една активна политика. Това изисква:
- нова дългосрочна стратегия за работата на българската държава със сънародниците ни зад граница;
- изработването на нов закон за българите зад граница. Финансово осигуряване на приеманите нови стратегически и законови идеи;
- разработване на програми за съхраняване и развитие на българската духовност по света (Тараклийският университет, Болградската гимназия, други училища и културни средища, медии и т.н.);
- формиране и реализация на специална програма за налагане на автентичния образ на България и българското по света. Активно популяризиране не само на българската история и култура, но и на съвременните ни успехи;
- премахване на съществуващите ограничения за придвижване на българите в чужбина. Осигуряване признаването на българските дипломи за образование и квалификация.
***
Светът е разтърсен от безпрецедентна финансова и икономическа криза, която неизбежно рефлектира върху най-важните външнополитически решения и действия на държавите.
Нещо повече, появи се БРИКС - съдружие на държави със самочувствие и висок ръст на БВП, които желаят да имат своето място в световния финансово-икономически ред. 
В българската външна политика не трябва да има дилема "Изток или Запад", "Север или Юг". Тя трябва да защитава само нашия национален интерес. Многократно съм заявявал, че на България са необходими както американски военни обекти или руски енергоресурси, така и китайски или други инвестиции в автомобилостроенето и селското стопанство.
 Отдавна е време да осъзнаем реално своето място в света, своя капацитет, и да използваме своите възможности за:
    - активно включване на страната в големи инфраструктурни (в т.ч. и енергийни) проекти, които носят огромни инвестиции, осигуряват заетост и гарантират сигурност на страната;
    (Сега Б.Б. активно се опитва да "докара" газ от Азербайджан. Той не знае - или не иска да каже - че с тази приятелска страна отдавна са договорени доставки на газ за България (около 1 млрд. куб. м) и се опитва "да разбие отворени врати", след като пропусна 2 години и половина да реализира тази договореност в конкретни мерки.)
    - изпълване с качествено ново съдържание идеята за "икономизация на външната ни политика";
    - възстановяване и развитие на отношенията с традиционни партньори и намиране на нови партньори от Близкия изток, Азия, Латинска Америка, Африка с акцент върху търговско-икономическите връзки (редица важни страни от тези региони в по-малка степен са засегнати от финансово-икономическата криза и биха могли да подпомогнат България за по-бързо и по-малко болезнено излизане от кризата);
    - нов поглед към политиката за развитие. Българска политика по отношение на развиващите се страни и страните в преход, съобразена с традициите в отношенията с тях и днешните възможности на страната.

Как можем да постигнем тези цели?

На първо място да подредим нашия собствен дом. Силна външна политика е невъзможна без силна икономика и силна социална система.
Едно бъдещо лявоцентристко управление трябва да работи за ефективни отношения между институциите по проблемите на външната политика. Като държавен глава се убедих в порочността на опитите за изземване на правомощия от правителството спрямо президента.
    На следващо място да възстановим експертния потенциал, професионалната, кариерната дипломатическа служба чрез укрепване и усъвършенстване на действащите законови разпоредби.
    И най-сетне, но особено важно - без приемственост всяка външна политика е обречена. И затова всеки следващ парламент, всяко ново правителство и президент трябва действително да надграждат и да развиват постигнатото, а не да зачеркват и да се започва всеки път от нулево ниво.