За творчеството на най-големите модернисти
Новото издание на проф. Симеон Хаджикосев дава оценка и коментар на развитието и взаимодействието между изкуствата и тяхното влияние върху западноевропейската литература
/ брой: 166
Видният български учен и литературовед Симеон Хаджикосев издаде девети и десети том от поредицата "Западноевропейска литература" с подзаглавие "Ранен европейски модернизъм (1848-1914)". Деветата и десетата част са събрани в общо издание, което дава оценка и коментар на развитието и взаимодействието между изкуствата и тяхното влияние върху западноевропейската литература. Книгата е предназначена не само за студенти и преподаватели по литература, а за всички, които се интересуват от нейната проблематика, подчертават издателите от "Сиела".
Основният въпрос, който разглежда професор Хаджикосев в новия том, е дефиницията за модернизма. В увода си към деветата част той уточнява, че има два подхода към разглеждането му - културно-историческият поглед на западноевропейското литературознание и теологичното и агресивно партийно разглеждане на марксистите. Още повече трудности възникват, когато модернизмът в литературата се анализира в контекста на изобразителното изкуство и музиката, където той е по-ясно очертан. В деветата част Симеон Хаджикосев разглежда няколко бележити личности от литературния елит от края на ХIX век - поетите символисти Верлен, Рембо, Маларме; някои представители на френски натуралисти (Зола, Метерлинк, Дьо Лил-Адан), както и иконата на английския естетизъм Оскар Уайлд.
В десетата част литературоведът разисква значими литературни фигури от модернизма - Ницше, Д'Анунцио, Пшибишевски, Стриндберг, Ибсен и др. Авторът поставя въпроса за артдоминантата (превеса на дадено изкуство) в епохата на ранния модернизъм. Обръща се внимание на влиянието на музикалните колоси Вагнер и Верди, но и на факта, че универсалният език на музиката отстъпва пред изящните изкуства, които стават артдоминантата на ранния ХХ век. Разисква се също мястото на големите романи на модернизма - "Сага за Форсайтови", "Одисей", както и произведения от Вирджиния Улф, Д. Х. Лоурънс, Франц Кафка и Михаил Шолохов. Десетата част завършва с любопитната личност на Алфред Жари, символиста автор на "Татко Юбю".