За родовата памет, за вярата и за кръговрата на живота

Първоначално авторът Камен Донев кръщава пиесата си с жизнерадостното заглавие "Живот и здраве", но когато решава да я постави на сцената на театър "Българска армия", предпочитанията му накланят към по-обобщаващото "Кръщене". Защото, както самият той подчертава: "Една от темите, които ме вълнуват, е как живеем. Какво всъщност е животът? Може би банални на пръв поглед въпроси... Още от най-ранна възраст човек се вкопчва. Най-напред несъзнателно, впоследствие съвсем съзнателно и целенасочено, се вкопчва и започва да придобива. Така минават годините и човекът си живее със самодоволство и утеха от придобитото. Но идва ден, когато сякаш се събужда и проглежда. Минало е много време и той разбира, че докато е придобивал, всъщност е губел. Какво ли? Ами при всеки е различно: едни губят мечтите, идеите, копнежите, други губят ценности, надежда, страст, борбеност, убеждения. Трети пък категорично решават, че нищо нямало смисъл. Но ето, че се ражда едно детe и то трябва да живее, и то ще живее, и изведнъж, видиш ли, изведнъж всички видяха смисъла. Ето го там, диша, плаче, спи, храни се, желае, смее се, расте, търси, опознава, бори се... Живее".
И така се озоваваме на един типичен ритуал, на една типична българска трапеза, с типични герои и типични взаимоотношения, с пиенето, пеенето и танците. Картината е пъстра, забавна, на места смешна (най-вече с това, че е толкова позната), на места драматично дълбокомислена. Всички герои в това кръщене са се събрали в двора на Койчо и Агнеса за кръщенето на детето им. Приказките и разказите се въртят около противните болести или проблемите с преяждането и, разбира се, около детето, но все си остават в границите на всекидневието. Докато сватът Григор едва не се задушава от странен пристъп на кихавица и тогава тайнственото кръстосване на новия живот и полъха на смъртта променят тона и мисленето на компанията и тя започва да води дълбокомислени "философски" разговори за смисъла на мълчанието и красотата на словото, за кръговрата в живота и в природата, за какво живеем и какво нещо е това животът. Не липсват и житейски равносметки като тази на ексцентричния художник Моню, който все пак е колега на Моне: "Измъчено е това наше човечество, щом намира утеха в едното ядене".
Съвсем явен е стремежът на автора-режисьор да направи в "Кръщене" моментна снимка на обществото ни и на нея могат да се видят плетачката, която поставя "компетентни" диагнози и раздава здравни съвети; възрастната дама, която винаги е готова да привлече вниманието на околните с драмата на някоя своя болежка; съпругът, който вече едва понася съпругата си; постоянно нервният и нападателен бивш спортист. А хубавото е, че го прави със свойствения му горчиво-снизходителен хумор, смесвайки обобщение и актуалност, като например образа на фалшиво пеещото съседско момиче, което обаче "има Х фактор", или рязането на трикольора, с което "откриват" току-що кръстеното бебе.
Анастасия Ингилизова, Йоана Буковска, Елена Райнова, Мимоза Базова, Пламена Гетова, Екатерина Стоянова, Мирослав Косев, Милен Миланов, Георги Къркеланов, Никола Гълъбов, Илия Добрев, Веселин Анчев и Тигран Торосян са актьорите, певците и танцьорите в зрелището, наречено "Кръщене". Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, а хореографията е на Ивайло Иванов.