За проблема на давещия се

Попитали Радио Ереван: "Има ли нещо по-лошо от търг на МЗ за лекарства за рак, редки болести и хемодиализа?" Оттам отговорили: "Да. Търгове на над 80 болници за същите лекарства."
Какво можем да очакваме от тази нова стъпка? Хаос. Преди всичко не е ясно с какви пари ще разполагат болниците, за да провеждат въпросните търгове. Все още няма ясни критерии за търговете. Не е ясно как болничният управител може да прогнозира колко души в следващите 12 месеца ще са на диализа - колко нови пациенти ще има, колко от старите ще отпаднат, за да знае какво количество лекарства да си поръча. Какво става, ако в средата на годината се окаже, че има двойно повече от "планираните", как си набавя лекарствата, за да ги лекува? Или може би им казва: "За вас не съм предвидил лекарства, търсете си друга болница" или "Плащайте си". И какво става, ако в друга болница в края на годината се окаже, че има на склад лекарства за 10 пациенти на хемодиализа, а болните са били 7? Какво прави с излишните лекарства, как си възстановява десетките хиляди, защото става въпрос за скъпи лекарства? Или просто ги пише в графата "брак"? Като бракувани домати.
И в единия, и в другия случай топката остава в полето на лекаря и най-вече - на пациента. А държавата на практика не поема отговорност за състоянието на болния. Ако от болницата го отпратят, защото нямат достатъчно лекарства - болницата ще е виновна. Ако му поискат пари - пак тя ще е виновна. Ако състоянието му се влоши, докато го футболират - пак лекарите ще са виновни. 
Никой ли не се опасява, че фирмите дистрибутори може да не участват в търговете на всички болници? И едва ли някой ще може да ги упреква - все пак те правят бизнес. Кой и как може да ги задължи да участват във всички 80-85 търга? Все пак не е е все едно дали продават лекарство на болница с 200 пациенти или с 20, или с двама пациенти. Ако са двама, няма ли да им вдигнат цената на доставката? За неуредиците пак плаща болният и... лекарят.
Друг подводен камък в това упражнение е прехвърлянето на част от скъпоструващите лекарства към здравната каса. Тя, както е известно, е осигурителна, при това - обществена институция. И по презумпция плаща за лечението само на хора, които внасят осигуровки. Но сред хората с рак, редки болести и пр. има мнозина неосигурени, защото заради болестта си те не могат да работят. Досега, както е навсякъде по света, тези лекарства плащаше държавата. Сега за тях се вземат пари от вноските на осигурените. Е, в известен смисъл тази част от проблема уж била решена - МЗ щяло да превежда на касата парите за лечението на неосигурените. Щом е така, защо трябваше касата да прехвърли в МЗ онези 340 млн. лв.? А и като знаем държавата как и с какви закъснения плаща дори осигуровките си, касата направо ще фалира.
Ето така държавата си изми ръцете от дежурния по това време на годината проблем - онколекарствата (и скъпоструващите медикаменти за редки болести, хемодиализа и пр.)! Или, както се казва - проблемът на давещия се си е негов. Проблемът на болния си е негов.