За каузата на нормалното

Петър БЪЧВАРОВ

С казаното в статията "Каузата на нормалността" на Теофан Германов (в. ДУМА, 1 септември 2011 г.) съм напълно съгласен. Нужно е да се въведе нормалност в българския политически, икономически, културен и стопански живот. Сигурно и нормалният български гражданин е стигнал до този извод. Друг е въпросът как той реагира на този крещяш проблем. Защото проблем има, но решение няма. Или най-малкото - не се появява на политическия небосклон. Авторът изтъква, че българското ляво има шанс да направи по-траен мост чрез послания и политика и чрез новото младо поколение - правилен и навременен извод. Но дали само тези изводи са достатъчни за желаната промяна? В заключение авторът пише, че всичко това трябва да се прокара чрез опозицията, за да се спре гербаджийството под лозунга "градим България", с който заспалото общество е почти заслепило съзнанието на кака Лалка и чичо Пенчо. И ако тази хватка не бъде развенчана, никаква нормалност няма да има в българското общество, няма да има и промяна в предстоящите избори. А те ще подскажат и какви ще бъдат резултатите на следващите парламентарни избори. Защото, както казва проф. Андрей Пантев, "този парламент е антропологична катастрофа". И тогава ще се чуват само парламентарни бисери от рода на "Вие защо бихте негрите?", както крещи от парламентарната трибуна гербаджийският субект Валентин Николов и иска разпродажба на пощите, което е даже забранено и със закон.
В този порядък на мисли искам да алармирам, че засега само БСП и лявомислещите хора у нас искат това. Останалата част на обществото, в лицето на десните партии СДС и ДСБ, на Иван Костов и Мартин Димитров, нито формално са в опозиция, нито поставят, коментират или обсъждат ненормалността на гербаджийското управление. И ако не настъпи някаква промяна в тяхното политическо поведение, никаква нормалност няма да има в политическата обстановка в България. Защото

пак ще имаме антропологичен парламент

със съответните крясъци.
С това поведение на СДС и ДСБ се цели единствено избирателите да не се противопоставят на ГЕРБ и оставяйки ги на власт, да се избегне и изключи участието на БСП във властта, която единствена днес у нас поставя националните интереси над партийните. И това трябва да бъде разяснявано и доказвано на българския избирател, независимо от партийната му принадлежност.
Хората трябва да се уверят в това, че социалистите са единствените, които искат да обединяват обществото, за да излезем от политическата дупка, в която ни вкара т.нар. партия ГЕРБ с нейния фалшив и подвеждащ лозунг "Градим България". Впрочем обикновените българи са убедени в това от безработицата, безпаричието, хаоса в икономиката, повсеместната криза във всички области на обществения живот, но просто са сковани от безизходицата, в която ни вкара преходният период и отслабването на държавността, както и политическата хамелеонщина на управленските партии.
Необходимо е хората, особено безпартийните и десномислещите, да се убедят, че БСП не е против пазарната икономика и десномислещия българин. БСП не е против това да управлява с десни партии, стига те да не злоупотребяват в своята пропаганда с невярната теза за антикомунизма, с който лозунг искат да зачеркнат БСП от политическата сцена.
Всеобща е вече политическата констатация, че западната демокрация, както и България, исторически е изправена пред единствената възможност държавата да се управлява от коалиционни партньори отдясно и отляво, или най-малкото тези две политически тенденции да се синхронизират така, че

да се създава социална държава

която да консолидира историческото противоречие между труда и капитала в интерес на националните ценности; да не се разтваря много ножицата между богатите и много богатите, от една страна, и бедните и много бедните - от друга. Обществото трябва да се убеди, че БСП и лявата политическа алтернатива включват в рамките на съвременната демокрация схващането за политическата действителност, обективното действие на закона за стойността, принадената стойност, конкуренцията и пазарната икономика, открити от Маркс. Като тези закономерности се регламентират от социалната държава и не се допуска пазарът да бъде единствен действащ фактор в икономиката, като се стига до неговото фетишизиране.
В това се състои и голямата социална оценка на марксизма като доктрина, която отстранява в обществено-икономическото развитие на обществото най-слабата страна на капитализма - експлоатацията на човешкия труд. Маркс и Ленин никога и никъде не са отричали, че горепосочените закономерности няма да действат в едно социалистическо общество и че единствен регулатор на икономиката следва да бъде само плановият фактор, както бе допуснато по време на реалния социализъм. В този ред на мисли, с оглед изясняване политиката на БСП в навечерието на предстоящите избори, трябва да се разясни и затвърди тенденцията пред избирателите за демократичния характер на съвременното ляво и да се спре многогодишната вредна политика на разделение на българите на партиен принцип, който пренебрегва националното единство.
Това е единственият път за реализиране на каузата за създаване на нормално българско политическо общество. Политическа нормалност означава да се възприемат възгледите за една социална държава, която въпреки капиталистическия формат и пазарната икономика свързва дясното и лявото като съвременна алтернатива. Целта е създаването на общество, изключващо разделението: на малка имотна прослойка и голяма част, живееща под и на прага на бедността. Такава е тезата на БСП като алтернатива на днешното управление на ГЕРБ, която като партия и управленска сила е мъглявина от типа "тука има, тука нема".
Алтернативата на днешното зациклило управление от гледна точка на лявото виждане е налице - като формация и политическа яснота. Проблемът е

несъществуващата у нас дясна формация

която да отговори на посочените по-горе политически условия за мост на държавно ниво между дясно и ляво. Това се доказва и от разпада на т.нар. дясна коалиция. СДС и ДСБ се оказаха две личностни казионни групировки, изоставени от своите избиратели, тъй като просто искат да бъдат назначени да управляват България. Назначени от кого? От собствените си лични и користни интереси на демократи. Затова българският десен избирател не гласува за тях и те няма да дойдат на власт. И поради политическата си изолация поддържат ГЕРБ в усилията им да слагат прът на БСП като партия, искаща нормализиране на настоящото безперспективно статукво. Срещу този задръстващ ход на Костов и Димитров БСП правилно издигна кандидатурата на Ивайло Калфин с призив и мотивировка към българския избирател - да подкрепи не толкова партийна позиция, а национален приоритет за бъдещия президент, който да оглави една социална държава.
БСП има историческия шанс да оглави демокрацията в България, след като дясното управление провали прехода. Управлението на СДС премина под знака на личностно забогатяване на управляващите, разруха на държавността и сриване на икономиката, създала просперираща индустрия и съвременно окрупнено механизирано селско стопанство. Тази мисия на БСП се чувства като политическа алтернатива на затлачената обстановка през последните години. Такова е усещането не само на старите, но и на младите в БСП. И резултатът ще бъде сплотяване на социалистите. С това на практика се доказва обновяването на БСП, загърбването на тоталитарната казуистика и диктатура.
Ако българското общество не се е убедило от крещящата необходимост за нормализиране на политическата ситуация у нас и продължава да вярва на лъжливия и нагъл лозунг на ГЕРБ, че "градят България", а всъщност я затриват, ще продължи да е в сила максимата, че всеки народ има такова правителство, каквото заслужава. А ДУМА върши, което трябва. Какво ще излезе, един Бог знае!