За капката, вира и язовира

Юлия КУЛИНСКА

Нали помните онази хубава и много поучителна българска поговорка "капка по капка - вир, вир по вир - язовир"...Така и партиите у нас. Дали са спестовници или разхитители и колко пари са влезли в касите им, става ясно от сметките на Института за развитие на публичната среда, които анализаторите основават на подадените от формациите финансови отчети в Сметната палата за 2021 година.
Общо 38 391 735 лв. са приходите в партийните трезори на общо 124 от всичките 127 регистрирани партии. Това са сумите от държавната субсидия, членския внос, даренията, от недвижими имоти, завещания, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа и от стопанска дейност.
Почти

1/3 от партийните
бюджети е от дарения

Те съставляват 28 % от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък е донесъл 13% от паричните попълнения или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.
Основната част от показаните приходи е формирана от партиите и коалициите, които са били част от парламента през 2021 г. Настоящите 7 парламентарно представени субекта например са отчели постъпления от 28 038 000 лв. или 73% от общите партийни приходи за миналата година. Приходите им се разпределята така - субсидия - 55,97% или 15 694 000 лв., дарения - 24,36% или 6 829 000, членски внос - 8,34 на сто, средства на кандидатите - 7,58% и други - 3,75 на сто.
Извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лв. приходи, от които субсидията е 2 364 424 лв. Високият й дял е заради това, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън 47-мото НС, са получавали държавна помощ при участието си в предишни народни събрания.
През 2021 г. се проведоха четири предизборни кампании. Въпреки това от подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че

54 формации не са
декларирали приходи

Те съставляват 44% от регистрираните 124 политически субекти. Това показва, че те не развиват никаква дейност. Дали ще покажат някаква активност около задаващите се догодина местни избори, може само да гадаем.
Данните от годишните финансови отчети на партиите показват от една страна значителната роля на държавната субсидия за формирането на техните приходи. От друга,че  очевидно в изборни години формациите у нас успяват да мобилизират значителни по размер дарения. Остава открит въпросът защо толкова много партии нямат дейност като не успяват да съберат дори членския си внос, но продължават да съществуват в правния мир...

Партиите разчитат на
доброволен труд в кампаниите си

На парламентарния вот през ноември миналата година участваха 20 партии и 7 коалиции. Приходите, които са отчели в кампанията, са в размер на 7 904 218 лв. Голяма част от приходите на участниците в изборите са формирани от държавната субсидия и помощта под формата на държавни медийни пакети. Съгласно отчетите за кампаниите разходите на участниците възлизат общо на 7 324 079 лв. Тази сума е сходна със средствата в кампанията от изборите през юли -  7 434 468 лв. Традиционно парите, заделени за медийни услуги, са най-голямото перо. Почти 70% от всички разходи са за реклама в медиите или 4 982 103 лв. В тази сума са включени и 715 159 лв. от държавната хазна, които са предоставени като медийни пакети.
Анализът на приходите сочи, че и на последните избори партиите са разчитали на доброволен труд в кампаниите си. По-малко от 1% от всички разходи са отделени за възнаграждения. Единствените две формации, декларирали такива, са "Продължаваме промяната" и "БСП за България", които са посочили общо 47 376 лв. за възнаграждения и осигуровки. Партията на Кирил Петков и Асен Василев е отчела най-много похарчени средства - 1 860 970 лв., следвана от "Демократична България" с 1 815 566 лв. На трето място, но с три пъти по-малко разходи, са ГЕРБ-СДС със 645 293 лв.

Субсидиите - гаранция за незавимост

Държавната субсидия е основен източник на приходи. Разчетите показват, че 47 на сто или 18 058 424 млн. лв. от всички постъпления идват от нея. От парите от хазната са се ползвали ползвали 13 политически субекта през изминалите 12 месеца. Право на държавна помощ имат партиите и коалициите, които имат свои представители Народното събрание. Субсидия получават и тези, които са получили повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. Размерът й се определя от Закона за държавния бюджет всяка година. Към настоящия момент той възлиза на 8 лв. на получен действителен глас. Точно проследяване на държавната помощ обаче не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане.
Субсидиите за политическите партии възникват като алтернатива на набирането на дарения. Целта е партиите да получат финансов гръб, който да ги направи независими от различни икономически интереси. С други думи, плащайки партийни субсидии, държавата гарантира, че партиите получават достатъчно пари, за да се издържат, без да се обръщат за финансова помощ към частни лица.
В друг сценарий частните лица могат да диктуват какви да бъдат политиките на партията. Така би се създала предпоставка формациите да управляват в частен, а не в обществен интерес, което може да доведе до политическа корупция.

Солени глоби за неподаден отчет

Солени глоби заплашват партиите, ако не подада навреме в Сметната палата подават отчетите си за приходите и харчовете по време на предизборните кампании. Партии, коалиции и инициативни комитети, които не са подавали текуща информация за харчовете ги грози глоба от 3000 до 10 000 лева. За невярна информация или за неподадена декларация тя  достига до 13 000 лева.
Според Изборния кодекс Сметната палата упражнява контрол и върху текущите парични разходи по време на самите кампании, поради което се налага политическите формации да отчитат и тези средства.
В регистъра освен имената на дарителите, вида, целта, размерът или стойността на направените от тях парични преводи за кампаниите, трябва да фигурират и данни за произхода на дарените средства, ако са над една минимална работна заплата.