29 Март 2024петък09:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

За гения и неговите критици

165 години от рождението на Христо Ботев като повод за размисъл върху невъзможността да бъде обхванато необятното в неговата личност и творчество

/ брой: 3

автор:Дума

visibility 4844

Проф. Симеон Янев

Със смъртта на постмодернизма (ако у нас вече са чули за тази смърт) някои омразни за адептите му понятия като гений, творба, канон, не само възвръщат предишния си смисъл, но изглеждат неочаквано по-привлекателни и интригуващи откогато и да било. Впрочем доста преди постмодернизмът да дойде в България, четенето на Ботевата поезия бе започнало да губи от оная сила на почти религиозно съпричестяване на душите, каквато са изпитвали неговите съвременници и поколенията, близки до тях.
Че думите остаряват по-бързо от хората, е тъжна истина, която никой век не отмени, и че това, което харесват бащите, рядко се харесва на синовете, е жестока неотменност, в която всички поколения само на свой гръб се уверяват - на тия всеобщи закони е подвластно всичко словесно и всичко човешко и от тях не прави изключение и поезията.
Още преди 50 години най-чувствителните измежду критиците са имали усещането, че българският читател е вече "твърде много свикнал" с Ботевата поезия" (П. Динеков), за да я усеща в първичната й сила и красота. През 90-те години на миналия век вече е изразено съзнанието, че дори между най-познатите редове на тази лирика и самите нас лежи "огромно разстояние от информираност за проумяването им" (Инна Пелева). За 13 десетилетия коментарите-преводи на 20-те Ботеви стихотворения са вероятно много повече от десетица за всяко стихотворение. Въпреки това твърде много са и днес хората, които не могат да се докоснат до Ботевата поезия, без да изпитат чувството за благородна старина - ако имат все пак някакво понятие за историчност и изкуство, и за архаика - ако въобще го нямат. Думите, дори в поезията, се уморяват не само когато промените в живота ги затискат, но и когато дейностите на разните институции (и на образованието - най-много) ги механизират в перманентната си повторяемост.
Ботевата поезия повече от век е жертва и на двете.
И ето дойде епидемията на постмодернизма, епидемия за всички, които повярваха, че това е последната истина за изкуството и живота и благодат и имунизация за всички, които я прекараха с вярата, че като всички чудеса и тя е временна. Постмодернистичните четения на Ботев ни научиха, противно на патосно-възклицателните, на педантично-описателните, на идеологично-настоятелните, на субективно-ограничителните (от типа "моят Ботев"), да търсим невротизирания и паникьосан, и паникьосващ субект, нарцистичната личност, втренчиха се в "долното" на езика и откриха там "тялото на национализма".
Сега трябва да им бъдем благодарни за изнурителните втренчвания, на които се подложиха, за усъмняванията, които ни усъмняваха, за фигурите, които начертаха, и за метафорите, които преведоха, защото изненадващо и за нас, и за самите тях ни върнаха сетивата за Ботев и надредното, показаха, че за тази поезия е невъзможно да се мисли като за правени стихове, доказвайки така онова, което най-малко биха желали - че тя е адекватна на себе си само като експлозия на Аза, катастрофичен катарзис, който няма равен на себе си в националната поезия.

Но кое е надредното, тоест гениалното, в тая поезия, която е определяна като гениална още от времето на 80-90-те години на ХIХ век и не е оспорвана, с малки изключения (в 30-те години на ХХ век), та чак до постмодернистките ревизии? Това е най-трудният въпрос, който може да бъде отправен към Ботевата поезия.
Геният не е правила и закономерности; той е изключение от правилата и закономерностите и е по-скоро техен създател за дълъг период от време. Гениалната поезия, по тая логика, би трябвало да бъде парадоксално съчетание от дълбоко лично и пределно всеобхватно и Бог знае още от какви антиномии и крайности.
Има два най-достъпни начина да бъде обяснявана гениалността на една поезия. Първият е с цитати от великите философи и поети. Това е превъзходен начин за демонстриране на ерудиция. Неговият видим недостатък е, че неизбежно "заглажда ръбовете" на разглежданата поезия в мъдри констатации, извлечени от чужд опит.
Вторият начин е отказът да се определя гениалността и приемането на риска само да се приближим до нея, като се "изреже профилът" на чувстваното като гениално само в безредни фрагменти, не само защото съвършенството най-добре се описва във фрагменти, но и защото фрагментът е и най-чистосърдечното признание за безсилие и възторг пред съвършенството.
________

Ако е истина, че човекът е най-близо до Бога, както са мислели древните, в стихията на поетическото говорене Ботев е единственият български поет, който е пребивавал до поетическия бог с всяко свое стихотворение. В този смисъл той не е професионален поет и никога не е правил поезия. За близо десет години - от отпечатването на първото си стихотворение "Майце си" (1867) до последното - "Обесването на Васил Левски", той е написал само двайсетина стихотворения. Ботев се е обръщал към поезията само в екстремални мигове на вътрешния си Аз, един от които е могъл да се нарече "майце си", друг "делба", трети "на прощаване", четвърти "хаджи Димитър", а последният "обесването". Това е и истинската причина за неговата "слаба продуктивност", за тези само двайсетина стихотворения. Само в такива екстремални мигове на Аза може да се прозре безсмъртието на посветения мъртъв, като се завърти целият космос около него, и да се открие страшна сила в смъртта на висналото на бесилото тяло. Не силата на смъртта, а сила в смъртта, каквато е прозрял Ботев в "Обесването на Левски". Думите стават неустоимо убедителни, защото са лишени от всяка обективна убедителност. В конкретиката - географска и личностна - величествено смразяващо прозира трансцедентното - светът се е разширил не само отвъд границите на видимото, но и отвъд границите на познаваемото.
Има ли смисъл да се питаме кога на български език е постиган подобен поетически израз?
_________

Нелепо е да се твърди, че такава поезия може да бъде обяснена с понятия като метафора, метонимия, синекдоха и т.н., както е нелепо да се търси и логическа последователност във величествените стихове за нощния Балкан в "Хаджи Димитър", каквато е търсил Пенчо Славейков. Пенчо Славейков е професионалист в литературата - той не само я познава каквато е, но и знае каква трябва да бъде.
Ботев не е бил никога професионалист в поезията, нито пък е бил любител. Той е неин избраник. И затова позволеното нему, против всяка логика и против всички професионални закони, може да бъде само пророческо.
Ако не вярвате, прочетете отново поезията му (още по-лесно публицистиката) и се попитайте има ли в нея отговори за понятия, без които не можем да мислим нашия свят. Например социална справедливост, разпознаване на различността в себе си, настояването и другият да вижда тази различност, с други думи, възрожденският национализъм, правото на власт върху себе си, правото на избор!
_________

Далчев негодува, че Ботевата поезия е поезия само на две чувства - исполинска любов, както би казал Вазов, и исполинска омраза. Изглежда, че той е наистина прав, но трябва ли да се запитаме кое е по-трудното - да пишеш музика само с две тоналности, или да използваш всичко, което ти е достъпно, за да изразиш себе си?
_________

Но пред невъзможността да обхвана необятното, нека завърша с онова, което ми се струва първо всред всичко.
През XIX век, този паметен век на прогреса, на откритията и на техниката, опиянил до самозабрава силните на деня, Ботев е между първите личности, които съзират непобедимостта на човешкото не като акт на отчаяние или фанатизъм, а като изконна заложеност и неизбежност - ако свободата е изконна заложеност на човешката природа и ако това я прави неуправляема и неподвластна на силата на обективното. Неговата лирика в цялата й трагичност е най-могъщият възпев на български език за ценността и непобедимостта на човека в неговия стремеж към справедливост.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 531

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 452

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 515

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 523

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ