За държавните вузове - юзди, за частните - слободия

Нови юзди слага властта на държавните висши училища, докато за частните слободията става пълна. Това се откроява в проекта на МОН за промени в Закона за висшето образование, който министерството публикува за обществено обсъждане със срок до 26 юни т.г. Ректори отдавна негодуват, че частните висши училища не се подчиняват на изискванията на закона нито за структурите, нито за управлението, нито за академичен състав и т.н. Според проекта обаче, слободията на частниците става пълна - от тях ще се изисква само да са собственици на имотите за обучение, а Министерският съвет вече няма да определя дори броя на приеманите от тях студенти. Докато държавните вузове ще се подчиняват на много повече съсредоточени в ръцете на изпълнителната власт регулиращи дейността им правила. Нищо че според Конституцията различните видове собственост са равнопоставени и трябва да са в реална конкуренция. В системата на висшето образование обаче няма да е така, макар че държавата признава еднакво дипломите и от едните, и от другите.

От МОН обещаваха такъв проект отдавна, той е готов от месец април, но бе огласен едва сега, след като приключиха изборите за Европарламент. Набелязаните промени са достатъчно много.   

В кои градове какви вузове да има ще решава парламентът

Безконтролното роене на висши училища, факултети, филиали и други техни звена доведе до насищане на системата с обучения по специалности, които не се котират на пазара на труда, някои са неспецифични за профила на съответните вузове, а раздуването на висшето образование е за сметка на качеството на обучението, констатира МОН. По данни на рейтинговата система под 50 на сто от завършилите висшисти работят на позиции, изискващи висше образование, да не говорим за работа по специалността. За да се прекрати този процес, проектът предвижда МОН да изготвя Национална карта на висшето образование, в която ще се посочва в кои региони какви вузове ще има, по какви специалности ще обучават и в какъв профил. Картата ще се приема от Министерския съвет и се внася в парламента, негово ще е окончателното решение по нея. Министърът на образованието трябва да изготви проекта на тази карта до една година след влизането на закона в сила. А до приемането й се налага мораториум върху откриването на нови вузове и вузовски звена в страната.  

Както и досега, висши училища, както и специалности от регулираните професии, ще се откриват, закриват и преобразуват от Народното събрание. МС ще продължи да открива, закрива и преобразува факултети, институти и поделения в чужбина към висшите училища, но за пръв път филиали и колежи на частните вузове ще се откриват също с решение на МС. Досега обаче МС всяка година определяше поне броя на приеманите в частните вузове студенти, като в държавните бройките се отпускаха по направления и специалности, а в частните - общо. Според проекта на МОН и тази държавна регулация за частните учебни заведения отпада, така че те ще могат да приемат колкото си искат студенти в каквито си искат професионални направления. В последните години приемът в частните вузове се запълваше само наполовина и по-малко и министър Красимир Вълчев обещаваше да намали приема в тях. Според проекта обаче те ще могат да си правят каквото поискат, включително да набират студенти, надвишаващи по брой капацитета на вуза за обучение и подбивайки намеренията на МОН за някаква политика във висшето образование. 

Ректорът ще управлява по договор с министъра        

Повече правомощия за ректорите, пряко подчинени на министъра - т.е. на политическата власт, предвижда проектът на МОН. Дотолкова, че мнозина експерти предричат нова слободия и феодализъм по места. Ректорът става доста по-неуязвим за критики от страна на подчинените си и на студенти, защото, след като бъде избран от Общото събрание, той ще сключва с министъра договор за управление, който ще важи за всичките 4 години от мандата му. Всяка година ректорът ще трябва да се отчита пред министъра за изпълнението на програмата, включваща цели и задачи на висшето училище, както и средства за изпълнението им. Нещо повече - министърът ще утвърждава, т.е. ще спуска, политика за развитието на всяко едно висше училище, като трябва да го направи не по-късно от три месеца преди изтичането на мандата на ректора. Тоест, ако за следващ мандат се е задал някой "не наш човек", т. нар. политика да е непроменима.           

Висши училища, които имат сериозна и значима научна продукция, ще получават от МС статут на изследователски висши училища и ще бъдат вписани в специален списък, приет от правителството. От проекта не става ясно за какво ще им служи този статут.

За пръв път на вузовете се дава право да сключват споразумение с държавни и общински средни училища, хабилитирани лица от академичния състав на вуза ще могат да преподават в тях, като се спазват и изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование. Специални законови текстове уреждат статута на двете професионални гимназии към ТУ-София, които ще са на подчинение на ректора, няма да работят с делегирани бюджети, ще бъдат издържани от бюджета на университета.

Факултетът като основно звено на всяко висше училище трябва да има поне 3 катедри, гласят промените. Но от досегашния закон отпада изискването, че във факултета трябва да работят поне 40 души на основен трудов договор. Тоест 

с пълна сила ще продължи шестването на "летящите" професори

Остава в закона само това, че хабилитираните лица от академичния състав трябва да водят за всяка специалност 70 на сто от лекционните часове. Законът ще допусне възможност хора от практиката да водят до 10% от общия хорариум за обучението на бакалаври и до 20% от този за магистрите. Не са поставени никакви изисквания за ценза на "практиците". Така спокойно може да се клонира някое ново чудо на българската наука като бизнесмена Венелин Терзиев, за когото миналата година се разбра, че за 4 години е станал три пъти доктор на науките, в 4 вуза професор и водещ на 15 учебни дисциплини. Въпреки всички обещания на министър Вълчев да направи проверка как се е случило това, за да се прекратят вратичките за такива пороци, до ден днешен резултати от уж проверката няма. А проектът за законови промени, вместо да сложи бариери пред безобразието, му отваря нови вратички.   

В Общото събрание на факултета според промените представителите на академичния състав трябва да са не по-малко от 75 на сто - законът сега изисква да са до 70%. В проекта МОН предвижда също факултетният съвет да се състои от 21 членове вместо от 25, както е сега. В Общото събрание на висшето училище пък хабилитираните лица е задължително да са не по-малко от 75 на сто и не повече от 83 на сто, като от тях 1/4 трябва да са нехабилитирани преподаватели, предвижда МОН. В държавните вузове в Академичния съвет със съвещателен глас ще участват и членовете на Съвета на настоятелите. В настоятелството се прибавя един член - представител на общината, в която е висшето училище. В него вече ще може да има и представител на синдикатите. А ако ректорът бъде отзован, това трябва да бъде гласувано не с повече от половината гласове в Общото събрание, както е сега, а с 2/3 от гласовете.

Тоест ще бъде по-трудно работещите и студентите във вуза да спретнат импийчмънт на деребействащ ректор. А примерите за такива академични босове в момента не са един и два.   

Две акредитации - първоначална и следваща

Много промени се правят в текстовете за акредитацията на вузовете, която според всеобщата оценка досега наистина е неефективна и безкритична. И в проекта, както и в закона, сред основните изисквания за акредитацията отново липсва изискване вузът да има академичен състав на щат, а не да води куфарно обучение с приходящи от другаде преподаватели. Проектът на МОН предвижда единствено всеки преподавател да участва само в един вуз за целите на акредитацията. Това предложение бе направено от БСП още в предишния парламент, но тогава мнозинството на ГЕРБ категорично го отхвърли.  

 Според проекта институционалната акредитация ще бъде два вида - първоначална, при откриването на висше училище (12 месеца), и последваща, която ще важи 6 години. Програмната акредитация по професионални направления ще се дава за 4 години. Отказ от акредитация се прави, когато оценката на вуза е под 4 при десетобална система. За пръв път се предвижда институционалният капацитет за обучение в дадено висше училище да е равен на сбора от капацитетите от програмните му акредитации по направления - досега за много висши училища тези две стойности се разминаваха. Завишен е с малко прагът - до оценка 5,99, под който висше училище може да обучава само бакалаври. Право на докторанти, както и досега, ще се получава при оценка между 8 и 10. И при препоръките след акредитация отпада контролът над това има ли вузът достатъчно преподаватели на щат. Ако той не изпълнява препоръките, може да му се намали акредитационната оценка и дори да му се отнеме акредитацията. Висшите училища може да имат оценка и от международни акредитационни институции, но институционалната акредитация се дава само от Националната ни агенция за оценяване и акредитация (НАОА), пише в проекта.

Защитените специалности - без такси, а качествените - с по-високи

Студентите, които се обучават в т. нар. защитени специалности или в такива с недостиг на кадри на пазара на труда, се освобождават от такси, предвижда МОН. За сметка на това обаче, проектът казва, че в качествените специалности студентските такси може да се увеличат. Според закона сега студентската такса може да е до 75% от размера на норматива за издръжка на един студент в съответното направление. В бъдеще обаче, тя ще е до 75% от същия норматив, плюс сумата от коефициента за качество, даден на вуза при оценката му за научна дейност, за реализация на възпитаниците му и пр. Тоест, колкото по-качествено обучение дава дадена специалност, толкова по-висока може да стане таксата.       

Проектът предвижда и за държавните вузове да се въведе допълнително бюджетно финансиране по национални програми, подобни на тези за средното, които се определят от МС. И още нещо, което предизвиква единствено възгласа "хлъц!" - МОН предвижда с акт на МС да се определя минимална заплата за академичните длъжности, а възнаграждението на ректорите да се определя по общи за страната правила, утвърдени от министъра на образованието. Пита се в картинката -  кога и как МОН узря за минимален долен праг на заплатите - нещо, което БСП от години и много пъти предлага в парламента, а ГЕРБ пак толкова време категорично го отхвърля?!