За българския исторически комплекс

Проф. Людмил Георгиев

Със сигурност бих могъл да си замълча, за да не навличам отново и отново гнева и на русофобите, и на моите приятели - русофилите. Със сигурност изглежда опасна дори мисълта да се опитаме да прозрем какво е общото, каква едновременност се крие зад прокламирането на тези на пръв поглед противоположни тежнения в българската национална психика. Със сигурност за пореден път отдавна заспалото българско самочувствие, отдавна забравеното българско достойнство ще отприщи само и единствено злонамереност към поредния ми опит поне малко от малко да се посъбуди някакъв отчаян повик, дори невъзможен стремеж за осмисляне на нашите собствени български работи. Сигурен съм, защото изглежда историческото време почти е изчегъртало от колективната психика усещането за българско самочувствие и достойнство. Но вероятно тъкмо в това "почти" се крие някаква надежда, надеждата, че все още не всичко е безвъзвратно загубено...
Убеден съм, че общото, едновременното, което се крие в дълбините на българската несъзнавана колективна психика и детерминира както русофобските, така и в голямата си част русофилските "съзнавани" и официално прокламирани тези, е усещането за нашата

собствена българска безпомощност

дълбинната представа, че ние не можем сами да се справим с основното си историческо задължение като нация - да съхраняваме и да възпроизвеждаме собствената си държава. Повече от убеден съм, че тъкмо този исторически възпроизвеждащ се фундаментален български комплекс - че не сме в състояние да бъдем колективен субект на собствената си държавност, е благодатната психична основа, върху която исторически се възпроизвеждат както "фобията", така и "филията", и не само към Русия, но и по отношение на Германия, Европа, САЩ и т.н.
Към съвременната ситуация, зад "фобските" и "филските" прокламации, "дилемата" звучи така - дали САЩ, НАТО и ЕС, от една страна, или Русия, от друга страна, ще са сигурните гаранти, които ще ни помагат да възпроизвеждаме собствената си държава?!... Налице е, разбира се, и типично българската пресметливост, конкретизирана в абсурдната теза, че можем да сме си в НАТО и ЕС, но заедно с това да сме и с Русия - демек "двойната гаранция", която по всички правила на политическото просто няма как да се случи...
Не знам за вас, но аз отдавна се чувствам омерзен от тази наша историческа безпомощност, която се опитваме непрекъснато да скрием зад маската на абсурдни "модернистични" или "исторически" тези. Опасявам се, че този български комплекс - винаги да търсим външна подкрепа за нашата собствена държавност, ще продължава да се възпроизвежда поне дотогава, докогато не успеем да предефинираме собственото си място в историята, смисъла на нашата собствена българска общност, и да ги облечем в една стройна национална доктрина. От много години, особено около 24 май, повтарям непрекъснато, че началото следва да се търси във факта, в историческата истина, че тъкмо ние, българската общност, сме историческият субект на българската писменост и православието, чрез които сме

помогнали на други народи

да осъзнаят себе си и своето собствено място в историята! Убеден съм, че развитието и надграждането на тази наша историческа субектност в адекватна национална доктрина ще бъде в състояние да зададе както параметрите на бъдещото ни полагане в света като цяло, така и да очертае по-ясно параметрите на "фобията" и "филията", които непрекъснато затлачват българската национална психика.
Ние, българите, ако наистина прозрем в дълбочина русофилството, тоест нашите исторически връзки с руския народ, не би трябвало да очакваме от Русия онова попечителство от времето на Съветския съюз, което днес сме заменили с васалната си позиция към САЩ. Ние, българите, имаме исторически ангажимент към Русия и руския народ, защото тъкмо чрез нашата писменост и православието сме осигурили тяхната реализация в историята като могъща държава и неподражаем по достойнство народ. Ето защо ние, българите, ако наистина се опитаме да предефинираме собствената си субектност като носители на писмеността и православието, тоест нашата историческа уникалност, би трябвало да се отнасяме със загриженост към Русия и братския руски народ в съвременната историческа ситуация. Тази загриженост би следвало да означава, че ние не можем и не трябва да оставяме Русия и руския народ да бъдат единствени в днешните опити да бъде унищожено православието. Да, Русия със сигурност ще се справи и сама, но ако ние я оставим сама да се справя в тази борба, това ще означава, че ние, българите, предаваме самите себе си, предаваме собствените си исторически основания за гордост и съществуване - писмеността и православието. А е повече от безспорно, че когато един народ предаде и себе си, то тогава едва ли има право на собствено съществуване!...
Тази наша българска загриженост е изключително важна днес, тъй като православна Гърция например има

особено място в историята

и в настоящето на Западната цивилизация. То се характеризира с една двойственост, защото Гърция може и да е един от субектите на днешното православие, от една страна, но от друга страна, предефинирайки себе си като наследник на Древна Елада, тоест първият идентификационен фактор на цялата Западна цивилизация, съвременна Гърция винаги ще възпроизвежда тази двойственост и ще поставя под въпрос единението на православния свят. А това единение е от изключително значение в днешния свят на всеобщо и глобално религиозно възраждане, което изглежда само ограничените американски и европейски политици и анализатори не забелязват. Най-вероятно защото са загрижени единствено за печалбите на техните икономически и финансови ментори.
Освен това, ако българското русофилство е в състояние да направи последната крачка, за да направи възможна реализацията на българската национална доктрина, за която говоря, то българското русофобство е тотално импотентно, то не е в състояние да роди никаква българска национална идея. Българското русофобство е в състояние единствено да възпроизвежда нашия исторически комплекс, повтаряйки мантрата, че само САЩ, НАТО и ЕС могат да се грижат за нашата собствена държавност. И не на последно място - българското русофобство непрекъснато предава нашата собствена историческа субектност, което значи, че предава самия български народ. А това е    

историческа вина

за която трябва и ще бъде потърсена сметка, повече от убеден съм в това.
В заключение ще си позволя да се обърна още един път към българския народ, защото т.нар. "политически елит" е предателски в самата си същност: скъпи сънародници, не оставяйте Русия и братския руски народ сами в днешната борба за унищожение на кирилицата и православието! Защото самите ние, българите, сме историческите субекти на кирилицата и православието, тоест ние просто сме задължени исторически да бъдем заедно в тази борба!!!