Яж, не се притеснявай!

Димитър Бежански

Един мой приятел има навик да казва:
- Няма да ми повярвате, обаче много обичам луканка!
След което обаче обяснява, че обича истинска луканка, а не тоя боклук, който се продава сега в магазините.
- Това, дето сега салам ли е?! - възмущава се той. - Това луканка ли е?
И ни разказва Пешо какво имало било в сегашните луканка, салам и суджук. Имало соеви гранули, протеин от свински кожи или говежди кости имало, овкусители и нитратна смес - това били съставките на всички колбаси  у нас. Ако имало месо, то било от остатъци върху животински кости, които се изстъргват от специална машина.
Поради почти ежедневните Пешови лекции на тази тема, аз спрях да ям всякакви видове салами, кренвирши и други такива. Докато един ден не ме покани на гости братовчедът Харизан. А този Харизан има цех за производство на колбаси и беше наредил на масата такава саламена палитра, че от нея би се впечатлил всеки художник-модернист с кулинарен уклон.
Погледнах масата и понеже съм човек откровен, казах на братовчеда:
- Абе, Харизане, това ли ти е гостоприемството, бе?! Колбасар си, маамустара! Прибери си, моля ти се соевите гранули, алигинатната смес и овкусителите, и извади малко домашна туршия за мезе!
А братовчедът Харизан се усмихна, както само един месар може да се усмихне, и рече:
- Яш спокойно! Никакви овкусители, никакви гранули няма тука! Истинско месо, екстра качество!
И ми обясни, че той също не яде от онова, което произвежда, но той и неговият ортак си били направили едно цехче, в което произвеждали само за свои хора и за собствена консумация истински кренвирши, истински салам, истински сарфалади, истински наденици.
- Е, не те ли е срам, бе! - възмутих се аз. - Значи за простосмъртните - жили и четина, а за вас...
- Що да ме е срам? - вдигна рамене братовчедът. - Виж к`во направиха политиците? Също като мен и ортака! Две държави! Едната, официалната - за народа, дето прилича на Сомалия, и една по-малка, за тях си, дето е Швейцария отвсякъде! Вземи си, вземи си от наденичката, топи се в устата, да знаеш!
Ако ви кажа, че не си взех, и че наистина не се топеше в устата - ще ви излъжа...