Ялмур Станкулова: За художника реализацията е трудна навсякъде по света

Даровитата ЯЛМУР СТАНКУЛОВА е родена в Истанбул, завършва Canakkale Onsekiz Mart University и специализира в Националната художествена академия в София. Твори основно в областта на живописта посредством смесването на класически и съвременни техники, разработвайки темите за чувствителността през погледа на съвременната жена. Обича да готви, да пътува и да снима. Преди броени дни ценители и почитатели на изобразителното изкуство имаха шанса да присъстват на откриването на оригиналната й изложба "Апетит" в българската столица.

"Не вярвам в думата "талант"

"От социалните мрежи се информирам, вдъхновявам, провокирам"

"Най-важни за художественото образование са самодисциплината, постоянството и психическата стабилност"

- Кога и как възникна идеята за изложбата "Апетит", Ялмур? Колко са творбите? Докога може да бъдат разгледани?

- Всичко започна, когато осъзнах за себе си, че приготвянето на храната е нещо повече от всекидневна рутина. Реших да свържа този мой ритуал с друг, който касае живописта. И "сготвих" 11 картини, които може да се видят/пробват от ценители до края на февруари.

 - Как си представяте публиката? Какви хора очаквате да проявят интерес към тази експозиция? Важно ли е за вас какво мислят за картините ви и как реагират?

- Да си призная, нямам очаквания, но ми е любопитно да видя реакциите на хората, когато "вкусят" произведенията, които събрах в "Апетит".

- Кой е сготвил и изконсумирал "вдъхновението" на тези произведения?

- Изобразените обекти са приготвени от мен сладки и солени храни, сюжетно свързани със значението на думата "апетит", която има латински произход и означава "стремление", "желание". Обикновено апетитът е въпрос на създаван от всеки навик, свързан с консумация.

- Колко изложби вече сте направили в България и в чужбина? По-лесно ли става с всяка следваща?

- Участвала съм в групови експозиции в Турция и в България, но за първи път мога да се изразя самостоятелно. Постигнатите успехи ми дават куража да продължавам напред.

- Помните ли първото си произведение, което отприщи творческата ви амбиция и даде тласък на вашата мечта да станете художник?

- Сещам се за първия скицник, който получих от майка ми, когато бях на 5 години. Имаше достатъчно листа, за да нарисувам цялото ми голямо семейство.

- Коя е темата, която напоследък предизвиква търсенията ви в сферата на изобразителното изкуство?

- Вглеждането навътре в себе си и съотнасянето на видяното с действителността поражда катарзисни моменти, които действат като основен двигател за изкуството ми.

- Вие сте от Турция, но живеете и творите в България. От колко време сте в София? По-лесна ли е реализацията тук, отколкото в родината ви?

- За постоянно съм тук от 5 години и се чувствам чудесно. Реализацията за художника е трудна навсякъде, но тук виждам чудесни възможности. Имам какво да взема и имам какво да дам.

- Хрумвало ли ви е да потърсите по-добър живот и по-големи шансове за изява в чужбина?

- Обичам България и мястото, където живея, чувствам се щастлива и стъпила здраво на земята. 

- Каква роля играе вашият съпруг Юлиан - също  даровит млад художник, при формирането ви като творец? Как съжителстват двама таланти под един покрив?

- Още когато се запознахме, преди да говорим на един език, комуникирахме с рисунки. От тогава изкуството е езикът, който ни свързва. 

- Коя черта на българите ви харесва най-много? Забелязахте ли нещо, което не ви допада у хората, с които се срещате у нас?

- Това са деликатни въпроси. Но веднага мога да посоча свободата като отговор и на двата от тях. Веднъж свободата да бъдеш себе си, както и свободата, превърната в слободия.

- Какво изпитвате, когато заставате пред чистото платно?

- За да отговоря на този въпрос, ще използвам известната фраза от романа "Гаргантюа и Пантагрюел" на френския писател Франсоа Рабле, която се основава на факта, че основно житейско предизвикателство е започването на действие. "Да застанеш пред бялото платно е отначало неудобно, мъчително, притеснително. Но веднъж започнал, първият успех става вдъхновение, а останалото идва от само себе си. Последващият процес зависи от съвестта и търпението."

- Коя е мечтаната картина, към която се стремите, но още нямате смелостта да я сътворите?

- Всяка следваща.

- Казват, че творците оставят част от себе си в произведенията си...

- Съгласна съм, че всяко изкуство, което е честно и почтено, носи в себе си част от своя автор.

- Какво е вашето отношение към новите технологии и социалните мрежи? Влияят ли те на вдъхновението и на работата ви като цяло?

- Аз съм любител на социалните мрежи и активен потребител. Това е съвременният начин за трансгранично изразяване. От тях се информирам и вдъхновявам, след това се аргументирам, споделям, споря и коментирам.

- Прави ли ви оптимист изобразителното изкуство в България, или напротив?

- Винаги трябва да гледаме оптимистично. Какво друго ни остава?

- Важно ли е образованието за един творец? Питам, защото някои са на мнение, че когато човек има талант, научните канони ограничават, особено в сферата на изкуството.

- Не вярвам в думата "талант". Но вярвам, че едни от най-важните неща за художественото образование са самодисциплината, постоянството и психическата стабилност.