Актуално
Ядем по 5-6 кг риба на година
Консумацията се увеличава, въпреки това сме на опашката в Европа
/ брой: 237
Средната консумация на риба от българите се увеличава през последните години. Това разказа пред ДУМА директорът на Института по рибарство и аквакултури в Пловдив проф. Таня Хубенова. Въпреки че сме на последните места в Европа, все пак има тенденция за увеличаване на консумацията в страната. Средно българинът изяжда около 5-6 кг риба на година.
Същата тенденция се забелязва през последните години и за произведената риба в страната - количествата се увеличават. За това е спомогнала много и първата оперативна програма по морско дело и рибарство, която финансира проекти в областта на аквакултурите. Както риба се отглежда в по-големи количества, така растеж бележат и мидените ферми. Има положителна тенденция в развитието на сладководната и морската аквакултура в страната през последните години, каза проф. Хубенова.
Експертът обясни, че все повече фермери се обръщат към Института по рибарство и аквакултури, който е единственият в страната, специализиран в областта. Той е приемник на Института по сладководно рибарство (1978 г.) и на създадения през 1952 г. Научен рибностопански институт по сладките води. Нашата основна мисия е производството на зарибителен материал, на укрепнали личинки, т.е. ние произвеждаме семето, разказа проф. Хубенова. Фермерите се обръщат към нас за покупка на качествен материал, с доказан произход от основните видове сладководна риба. Ние поддържаме стада от около 7 вида сладководни риби - това са майките и бащите, от които по пътя на асистираната репродукция произвеждаме основно зарибителен материал, обясни експертът.
Риболовът във вътрешните водоеми на страната е забранен. Извършва се в р. Дунав и в Черно море. В Черно море имаме два вида, които са от основно стопанско значение - калканът и цацата. За техния улов от няколко години има квота, която се спазва много стриктно, има и контрол. Институтът също упражнява контролна функция, която изпълнява много добросъвестно. Целта е запазване и съхранение на естествените ресурси в Черно море. Също има забрана да улова на есетрови видове, които са застрашени в световен мащаб. Подписали сме дългосрочна забрана за улова им.
На въпрос наистина ли намалява цацата, каквито опасения бяха изразени, включително такива, че тя напълно може да изчезне, проф. Хубенова заяви, че това е много провокативен въпрос. По нейните думи не може да има такова твърдение. Засега пасажите са стабилни, в рамките на определените квоти. Всяка година се извършва мониторинг на популациите, така че не бих могла да подкрепя такава теза, заяви експертът.
По думите на проф. Хубенова много е важно качеството на водата и на водоемите, в които се отглежда рибата. Рибопродукцията, аквакултурата е в изключително тясна зависимост от екологичното състояние на водоемите, в които се отглежда. Именно в тази насока институтът работи през последните години доста активно. Заради това ние упражняваме мониторинг и съдействаме рибовъдството и екологията да бъдат в синхрон, обясни тя. По отношение на това как се променя качеството на водите проф. Хубенова заяви, че тенденцията е за подобряване на екологичното състояние на водоемите в страната. В България рибовъдството е характерно с това, че ние ползваме много естествени бивши язовири, които са били за хидромелиоративни цели, а в момента се използват в повечето случаи за рибовъдство. Това е малко представено в другите страни от ЕС. И качеството на водата определено е в добро, или както казваме - умерено добро състояние. Следи се какви са натоварванията от животновъдство и от други дейности - например комунално-битовите.
Средният европеец потребява 40-50 кг
Макар че средната консумация у нас е около 5 кг на година, един българин изяжда само 2,5 кг чиста риба годишно. В България консумацията се пресмята на общ продукт - при шарана например 50% от теглото се пада на главата, кожата и костите, а навсякъде по света - на чист продукт. Това означава, че реално българинът яде по 2,5 кг. В европейските страни консумацията на чист продукт е 40-50 кг на глава от населението, а в някои скандинавски държави - до 70-80 кг. В Япония надхвърля 100 кг.
Полезна е, защото
Според експертите редовната консумация на риба се грижи за добра сърдечносъдова система и намаляване на кардио заболяванията и пороците. Омега 3-мастните киселини предпазват тъканите от възпаления, от запушвания и стеснявания на кръвоносните съдове и др. Освен това подобрява метаболитните процеси в организма, подпомага функциите на нервната система, намалява риска от ракови заболявания. Рибата е полезна за нашето зрение. Подобрява имунната система и действа благоприятно на храносмилателните органи.
Постните риби съдържат до 5% мазнини. Такива са толостолоб, треска, мерлуза, хек, бяла риба, щука, каракуда, калкан, кефал, лефер, пъстърва, попчета. Полутлъстите съдържат между 5 и 10% мазнини. Те са шаран, акула, нототен. Тлъстите съдържат над 10% мазнини. Това са сардини, скумрия, сьомга, морска пъстърва, херинга, риба тон.
Намаляват запасите в Черно море
Запасите от калкан, барбуна и хамсия в Черно море намаляват. Трицоната (цацата) обаче е в стабилни количества. Това са данни от проучвания на Института по океанология към Българската академия на науките. Според учените в развитието на рапаните по нашето крайбрежие има спад, защото преработвателните фабрики у нас ги внасят от Румъния. Океански пришълец, подобен на медуза, измества сериозен вредител от водите на Черно море. Битката между двата вида спасявала храната на редица видове риба по нашето крайбрежие. Според специалистите от Института по океанология състоянието на морето край българското крайбрежие е умерено добро и няма критичен екологичен проблем.
Най-търгуваната стока в глобален мащаб
Рибата и морските дарове са най-търгуваната стока в глобален мащаб. За последните 40 години световните запаси са намалели почти наполовина, по данни на WWF. Европейският съюз е най-големият пазар на морска храна на планетата, а повече от половината от вноса идва от развиващите се страни. Към момента 33% от рибните запаси в света са подложени на свръх улов, а 60% са експлоатирани до краен предел, отчитат от организацията. В същото време повече от 3 млрд. души разчитат на рибата като основен източник на протеини. Свръх уловът е втората най-голяма заплаха за океаните след климатичните промени. А двете заедно могат значително да намалят производителността на риболовната индустрия, като оставят без риба Южното полукълбо. Природозащитната организация WWF наскоро предупреди за сериозния негативен ефект, който свръх уловът има върху рибите и хората, и започна своята европейска кампания "Риба и за в бъдеще", с която обяви нов изчезващ вид - рибарите.
Никулденският шаран - на миналогодишните цени
Между 5 и 6 лв. е цената за килограм шаран в големите търговски вериги. Цената на шарана ще варира около 5,5 лв. за кг по данни на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ". Това означава, че цените на най-купуваната никулденска риба не са се променили в сравнение с миналата година, когато килограмът средно се е продавал също между 5 и 6 лв. Рибата обаче може да се намери и на по-висока цена - до 7 лв. за кг. Според експертите прясната риба издържа не повече от 24 часа върху лед. Скумрията, лавракът, ципурата например могат да стоят в лед до 24 часа. От БАБХ призоваха потребителите да купуват риба от регистрирани обекти, за да не се излагат на риск. По данни на Националната асоциация на рибопроизводителите около 50 на сто от рибата на българския пазар е от сивия сектор. Още преди празника инспекторите на БАБХ тръгнаха на масови проверки по магазини, тържища и пазари.