Втората мечка беше по-страшна от първата

Спиро Стойчев


(Продължение от миналия брой)

В Якутия ни взеха на лов за мечки. Бях с един наш генерал. И той не беше запален ловец, но това "лов на мечки" явно го беше впечатлило. Настаниха ни в нещо като скотовъдна ферма. По американски - ранчо, за елени. Едно огромно пространство без заграждения с около 15-20 дървени къщи - изби.
Направи ми впечатление, че на някои от тях над вратата е закована меча лапа. Обясниха ми, че това именно е за стрелците, а останалите, които участват, са нещо като нашите български гоначи.
 Кучетата бяха от рода на хъските. Не знаех, че мечките или поне тамошните, се хранят нощно време. А пък и каква нощ! Май бяхме попаднали по онова време, когато денят и нощта са еднакви. На нас с генерала ни казаха да не слизаме от снегохода - една четириместна моторна шейна. Така било по-безопасно.
Обаче генералът, нали е генерал, си беше наумил да вземе живо участие в този лов. А аз, като подчинен, като по-нисш кадър, какво можех да направя? Двамата бяхме с автомати "Драгунов", но направени за лов.
 Генералът пръв забеляза мечките. Всъщност първо беше кучето, което бяха оставили с нас. То не залая, но заръмжа тихо, гърлено. Обучено куче. Да привлече вниманието на ловеца, но да не озвери звяра. Обаче генералът си е генерал. След първите пет изстрела мечката беше вече в легнало положение. Държа да се отбележи, че при стрелбата мечката беше на около 50 до 70 метра от нас.
Генералът извади фотоапарата - миниатюрен "Минолта", подпря автомата на шейната и тръгна към мечката. Да увековечи за внуци и правнуци събитието, а и за службата. И в този момент...
В този момент се появи втора мечка, още по-страшна от първата. Генералът не помръдна. Закова се на място със зееща уста и фотоапарат в ръце. Аз - също. А мечката приближаваше не така, както сме гледали по филмите. По-тромава, но приближаваше, клатейки глава и задница. Не знам защо, но мен задницата ме впечатли. Някак несъзнателно съм взел своя "Драгунов" и колко съм стрелял, не знам. Май малко съм бил и в несвяст. От страх.
 После... После се оказа, че тази, втората мечка, е стрeляна по-рано и няколко куршума били заседнали в таза и гръбнака. Затова поклащането на задницата ме е впечатлило толкова сериозно.
 Герой обаче беше генералът. И, както е редното, му подариха меча лапа.
 Всъщност има още за разказване. Но се боя да не дотягам. А и не знам дали ще са интересни на читателите тези разкази...

Спиро Стойчев