Връщането на българските църковни имоти в Турция е реалност

През август тази година турското правителство взе решение да възстанови недвижимото имущество на религиозните малцинства в Турция. Това е една дългоочаквана стъпка от страна на Турция в правилната посока, която ще даде възможност и на Българската православна църква да си върне конфискуваните през 1936 г. имоти.
Въпросът за връщането на българските църковни имоти в Турция е един много сериозен проблем, който се поставя от дълго време и който засяга не само нашите църковни имоти, но и историческото ни наследство. Още повече че имотите на нашето църковно настоятелство не са никак малко. Сред по-известните имоти са Желязната църква, болницата "Евлоги Георгиев" в Истанбул, сградата на метоха срещу църквата "Свети Стефан" и други. Всички те имат голямо историческо значение за България, свързани са с периода на нашето Възраждане и с нашите борби за религиозна самостоятелност. Разбира се, освен голямата историческа стойност, те имат и много значимо финансово измерение.
Възможно е и възникването на различни трудности от бюрократичен характер при самото прилагане на закона, защото има имоти, които все още не могат да бъдат върнати или са дадени на трети лица. Има такива, които са почти изчезнали, препродавани и т.н., за които е предвидено финансово обезпечение. Естествено, всичко това е свързано с работа с архивите и намиране на доказателства. Тук трябва да разчитаме на помощта и на самата турска държава, и да продължим да апелираме за бързо и справедливо разглеждане на всяка една молба за възстановяване, за да може процесът да бъде доведен докрай успешно.
Аз самият нееднократно съм правил такъв апел чрез поправките си към докладите за напредъка на Турция в Европейския парламент и през 2008 г., и през 2009 г., воден от необходимостта за защита на нашите интереси. В този случай интересите на Българската православна църква са ощетени и ние сме в правото си да използваме нашето присъствие в Европарламента и в европейските институции, за да помагаме да се решават тези въпроси.
Това е един ярък пример как, действайки чрез европейските стандарти, можем да решаваме тези дългогодишни висящи проблеми от двустранен характер. В продължение на много години по двустранна линия се полагаха усилия и в крайна сметка трябва да изразим задоволство, че турската страна откликна.
Да се надяваме, че тази тенденция логично и постепенно ще доведе и до решаването на друг много важен въпрос, а именно - обезщетението на нашите тракийски бежанци, защото принципът е един и същ. Трябва да се уважава тази собственост и ако тя е заграбена по едни или други исторически причини, или по едни или други поводи в миналото, тя, така или иначе, подлежи на връщане или най-малкото на обезщетение за тези, които са притежавали съответните имоти.
При всички случаи подобна проява на добра воля от страна на Турция трябва да срещне одобрение както от страна на засегнатите страни, така и от страните членки на ЕС, които имат подобни проблеми за решаване. Случаят показва, че натискът, който се оказваше в продължение на много години по този въпрос, даде резултат и турската страна предприе стъпки в правилната посока. За мен това е един положителен факт, който показва, че и самата Турция има интерес от подобряване на сътрудничеството със страните членки на ЕС, от една страна, и от друга - тя има интерес да създава условия за по-бърз напредък в преговорите за членство в ЕС. Ето защо в случая има необходимост да започне и по-интензивно процесът на преговори за членство на Турция в ЕС. Защото започне ли обсъждането на различните преговорни глави от договора, ще могат да се обсъждат и решават и останалите все още неразрешени проблеми от двустранен характер. Това, разбира се, не означава, че сега нашето правителство трябва да седи със скръстени ръце.