Вотът стартира без сътресения, но с изненади

Без сътресения, но и с някои изненади  преминаха евроизборите в първите три страни членки на ЕС.

Първа гласува Нидерландия и там победител се оказа лявоцентристката Партия на труда с 18% от гласовете. Така тя ще има петима депутати в Европарламента - с двама повече от предишните избори през 2014 г. Партията излъчи за следващия председател на Еврокомисията своя представител Франс Тимерманс, който в момента е неин зам-председател. "Тимерманс стана избор на много гласоподаватели, придържащи се към проевропейски възгледи", коментира местният наблюдател Рон Фресен по националната телевизия. Тимерманс разкри, че ако стане шеф на Еврокомисията, основният му приоритет ще е борбата с климатичните промени.

Втора е управляващата Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) на премиера Марк Рюте, която ще има четирима депутати (с един повече от 2014 г). Трети е популисткият "Форум за демокрация" с 11,2% и три мандата. Преди вота тази партия бе лидерка в допитванията. Тя впрочем иска референдум за членството на Нидерландия в ЕС. Избирателната активност е най-висока от 1989 година насам - 42 на сто. Холандия има 26 места Европарламента.

В Ирландия, която бе втората гласувала страна в ЕС, първото място си поделиха управляващата партия "Фине гейл", придържаща се към либералния консерватизъм, и опозиционната консервативна "Фиана файл". Те събраха по 23% от гласовете. Трета с 15% е партията "Независими за промени" и едва четвърта е "Шин Фейн" с 12 на сто. Придържаща се към левия национализъм, тази партия винаги е била в тройката водещи сили в страната. Сензацията на вота е успехът на Партията на зелените с 9 на сто от гласовете (през 2014 г. тя имаше само 1,6%). Нейният кандидат дори победи в столичния избирателен окръг, който е един от трите най-големи в страната. Така "зелените" печелят цели три мандата от 13-те на Ирландия. Това е първият подобен успех за една партия в Ирландия. 

В Латвия първа е също управляващата партия "Ново единство", която е либерално-консервативна. Тя е предпочетена от 26,2% от избирателите. Втора с 18 на сто е социалдемократическата партия "Съгласие", която представлява рускоезичното малцинство в страната. Двете партии ще получат по два мандата. Трето с 16,4% е коалиционното обединение "Всичко за Латвия/Движение за национална независимост на Латвия, което ще има един представител в Европарламента. Избирателната активност бе 33,51 на сто.

В събота и неделя се състояха изборите в останалите страни членки.

Европейските избори в числа

Как изглеждат европейските избори в числа, колко са избирателите, колко са депутатските места и други показатели представя електронното издание на гръцкия в. "Катимерини".

427 милиона

Гражданите на ЕС, които имат право да гласуват в държавата си на произход или в другата от 27-те страни на ЕС, в които живеят, са 427 милиона.

705, съжалявамe 751

751 са членовете на Европейския парламент. Те трябваше да бъдат 705 след Брекзит, но Великобритания все още не успява да напусне ЕС.

96 срещу 6

96 е броят на местата на Германия, най-голямата държава в ЕС, в сравнение с четири мъничета - Естония, Кипър, Люксембург и Малта, които имат по шест места.

400 000 срещу 40 000

Средният брой гласове, необходими за спечелване на място в Италия, е около 10 пъти по-голям от този в Люксембург. Малките държави надвишават относителната си тежест. В някои страни минималните прагове са пречка за малките партии, но някои системи за гласуване могат да ги облагодетелстват.

12 пъти, 2 седалища, 114 милиона евро

Това е цената в евро годишно за политиката на парламента за "две седалища", постановена в първоначалния европейски договор от 50-те години. Членовете на ЕП и техният персонал ежемесечно пътуват от Брюксел до френския град Страсбург, на 400 км, за да провеждат пленарни заседания.

Говоримите езици в ЕП са 24

24 са езиците, на които работи Европейският парламент. Със или без Брекзит английският език вероятно ще остане доминиращ.

708 законодателни акта

708 са законодателните акта, приети в парламента за 2014-2019 година. Повечето минават на първо четене, като се отнемат средно 18 месеца. Онези, които се нуждаят от по-нататъшно четене, когато депутатите се борят с държавите членки на ЕС и Европейската комисия, отнемат средно по 40 месеца.

25 и една четвърт

Това е ключова формула, която позволява на депутатите да се обединят във формална парламентарна група, която има право на специално финансиране, глас в управлението на дневния ред, председателите на комисии и т. н. Една група трябва да има най-малко 25 члена от най-малко една четвърт от държавите членки, т. е. 7 от 28 в момента. Днес има осем групи, но депутатите очакват размествания след изборите.

Правилата на играта

28 нюанса пропорционална система

Европейският съюз налага избори по пропорционалната  система, но страните членки избират конкретния вариант. Има три типа избори:

- Преференциален вот - в 19 страни, като Италия, Полша, Холандия. Избирателят може, в зависимост от страната, да променя реда в листата с кандидати, по която гласува, да зачерква кандидати или дори да групира няколко листи.

- Гласуване чрез затворена листа. По тази система се гласува в 7 страни, включително Германия, Франция Испания, Великобритания (без Северна Ирландия). Избирателите гласуват листи, в които не могат да променят нито реда, нито състава.

- Единичен преносим вот. Използва се в Малта, Ирландия и Северна Ирландия. Избирателят не гласува по предварително подготвена листа, а съставя собствена, като подрежда кандидатите според предпочитанията си.

Задължително гласуване

Гласуването е задължително в пет страни: Белгия, Гърция, България, Кипър и Люксембург.

Гласуване по пощата

Гласуването по пощата е разрешено в 16 държави в съюза, в повечето случаи, за да се даде възможност да упражнят правото си на глас гражданите, живеещи в чужбина. Така е в Германия, Великобритания, Испания и северните страни.

Шест страни разрешават гласуването с пълномощно - за всички избиратели, както е във Франция, Великобритания, Холандия и Белгия, или само за възрастни избиратели или инвалиди, които не могат да отидат до урните (Полша и Швеция).

Естония единствена дава възможност на гражданите си да гласуват по интернет.

Представителство на жените

Единадесет страни налагат квоти по пол в листите с кандидатите. Френските, италианските, белгийските и люксембургските листи трябва да включват равен брой мъже и жени. В Испания, Словения и Хърватия те трябва да съдържат най-малко 40% кандидати от всеки пол, в Полша изискването е за 35%, а в Гърция и Португалия - 33 процента.