Волтер за мястото и ролята на човека в обществото

Геният на Просвещението Франсоа Волтер разкрива блясъка на мисленето във "Философски новели" (ИК "Изток-Запад"). Франсоа-Мари Аруе (1694-1778) е френски писател, философ, ерудит, известен с псевдонима Волтер. Той е изтъкнат мислител, оказал огромно влияние върху европейския интелектуален елит. Стилът му се отличава с елегантност и прецизност, но и с тънка ирония. Заради своите критични произведения многократно е бил затварян в Бастилията. Волтер е известен като Патриарха на Просвещението, а XVIII в., когато той живее и твори, често е наричан Векът на Волтер.
Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на човека, безсмислието както на крайния песимизъм, така и на крайния оптимизъм. Въпреки широкия спектър от теми вниманието на френския философ е насочено основно към човека, към неговото място и роля в обществото. Волтер е привърженик на идеята, че светът може да бъде променен не с гръмки думи, а с личен, благороден пример. За френския мислител литературата е средство, чрез което идеите му да достигнат до хората. Противник на самодържавието, Волтер пропагандира свободата и търпимостта. Всеки човек има естественото и неотменно право на свобода, собственост, безопасност и равенство.
"Философски новели" е част от елитната библиотека "Тезаурус" на издателство "Изток-Запад". Преводът от френски е дело на Боян Атанасов. Оформлението на корицата е на Румен Хараламбиев.