Акцент
Водата не извира от язовирите
Унищожаването на горите е първопричината за водните кризи у нас
/ брой: 1
Инж. Георги ПЕТРУШЕВ
До началото на 70-те години на XX век страната ни се славеше с много вкусна и качествена вода за пиене. Това остана в миналото и вече е забравено. След 1960 г. до началото на XXI век в България бяха построени над 2500 големи язовира и значителен брой по-малки водоеми. С това се смяташе, че се решават проблемите с водоснабдяването за много години напред.
През последните три десетилетия се оказа, че язовирите целогодишно са полупразни, водопроводната мрежа е остаряла и амортизирана, а водата, която по тръбопроводите е с много лошо качество и вредна за пиене. Проблемът с водоснабдяването се стовари със страшна сила в различни райони на страната. Големи областни центрове наложиха режим на водоподаването. Стигна се дотам, че на заседание на областната управа в Бургас на 1 декември 2020 г. с участието на министъра на околната среда и водите Емил Димитров се разработваха планове за изграждане на нови канали и деривации за прехвърляне на води от едни язовири в други. Министърът на всеослушание заяви, че над страната ни е надвиснала тежка, непреодолима водна криза. На този фон вдигнаха цената на водата в седем области!
Главната причина България да изпадне в катастрофално състояние с водоснабдяването е, че управляващите забравиха, че водата не се ражда, не извира в язовирите! 90 на сто от водоизточниците у нас - малки и по-големи поточета и рекички, водят началото си от гората. Вододайната фунция е една от важните функции на българската гора. За успешното осъществяване на тази нейна роля значителна част от горите се управляват, стопанисват, охраняват и защитават като вододайни зони - гори със специално предназначение.
С продължилото половин век хидротехническо строителство предимно в планинските и полупланинските райони на България бяха силно нарушени, а на много места и унищожени, важните вододайни и водоохранни функции на горите. За захранването на големите хидротехнически съоръжения с вода се направиха над 40 хил. км канали. За това огромно строителство бяха направени хиляди километри пътища. Това подкосяваше изключително важните за нормалния живот и развитие на гората горски хоризонти. Подсушаваше се горската почва, постепенно плодородни територии опустиняваха. Нарушени бяха водоохранните и водорегулиращи, влагозадържащи свойства на горските почви.
Известно е, че 90 на сто от водните източници в България започват от гората. И около 70 на сто от кислорода на територията на България се получава от гората. Само че през последните десетилетия водният отток все повече намалява. Затова нашите язовири целогодишно са полупразни. В последните 30 години вододайните способности на горите силно намаляха и продължават да намаляват заради прекомерната сеч - разрешена и бракониерска; заради занемареното залесяване и отглеждане на иглолистни култури, създавани като такива със специално предназначение около язовири и водоеми; от липсата на борба с вредителите по горите.
За бедствието с безводието, надвиснало над различни райони, има и други причини:
- ползването на вода от язовирите за нуждите на предприятия и ТЕЦ, които по проект е предвидено да се водоснабдяват от собствени водоизточници;
- лошото стопанисване на язовирите, хаосът в собствеността им и в отговорността за тях.
Никакви прехвърляния на води от един район в друг или допълнителни канали деривации от един водоем към друг не ще решат проблема трайно. В продължение на 30 години на гората у нас се гледа единствено като на източник за все повече финансови облаги, които отиват в ръцете на частни фирми и известна част от тях - в Министерството на земеделието, храните и горите. Нормално би било приходите от горите да се връщат отново в тях за правилното стопанисване, охрана и борба с вредителите. Само че у нас земеделският министър с тези пари потушава недоволствата на земеделци, скотовъди и пр. На това най-после трябва да се сложи край, като се създаде многофункционална стабилна структура към Министерския съвет. Тя трябва да бъде първостепенен разпоредител на финансите, получавани от експлоатацията на горите, за да се грижи за тяхното правилно стопанисване и възобновяване.