20 Февруари 2020четвъртък01:00 ч.

Валя

Актуално

Отложени думи

Вместо сбогом на Валя Чрънкина

/ брой: 18

visibility 878

Юлия Пискулийска

Навярно всеки от нас носи в себе си болката от отложени думи. Онова "после", което ни успокоява с възможността за оправдание; което по някакъв начин разтоварва деня ни, мислите ни. Но "после" често не се случва. Отива си човек, на когото сме могли да кажем, че е честен, добър, че върши със сърце всяка започната работа, че професията за него не е просто припечелване за хляб, или наем, или...

Човешкият дълг съдържа разкъсване на мълчанието. Боли, когато близкият човек не е чул, че е обичан, че е превръщал обикновеността на деня в нещо специално-съкровено. Вината е най-болезненото чувство. Но то не винаги излиза от личния кръг на отделния човек. Остава там, защото в много общности просто не е събудено. Във всяка професия има хора, останали невидими за онези, които би трябвало да поощряват, да намират добрите думи, да търсят повод за отличаване на добрия професионалист. Всяко общество би трябвало да откроява честността и професионализма, особено ако те са неразделно съчетани.

Късно е дълго отлаганите думи да бъдат изречени пред човека, напуснал този свят.

И макар да съм казвала на Валя колко я уважавам, колко я ценя, сега искам това да чуят и други, които може би не са забелязали целостта на нейния характер, духовността, която тя притежаваше - винаги скромна, неизтъкваща себе си, всеотдадена и акуратна. В последните години идваше в АЛБЕНА, отразяваше дискусиите, които събираха авторитетни специалисти и журналисти, общественици, народни представители. Предаваше ми снимките бързо - прекрасни снимки, които съхраняват общуването на личности, събрани от една мисия да бъдат полезни.  Всичките тези събития - вече с 19-годишен живот - щяха да останат просто запомнени, ако не бяха колегите фоторепортери. И Валя, в няколко поредни последни години. Сега гледам този архив... Благодарение на нея всяка следваща година правехме цяла изложба от предишните години - мигове от лекции, спор, смях, песни.   

Валя обичаше да седне на терасата на Лагуна Гардън с цигарата - в малките откъси от почивка - и да гледа насреща - този свят от зеленина, цветя, смокинови дръвчета, а по-нататък и рози... Колко много настроение ни даде нейният обектив, колко спомени ни подари...

Иска ми се онези, които оценяват човешката дейност, да виждат хора като Валя - ненатрапчиви, скромни и всеотдайни. Те са от онази порода, която никога не се оплаква - и винаги дава рамото на приятел, на непознат, на някаква мисия. Обадих й се за Нова година. Беше в болница. Но не натовари гласа с напрежение, не се оплака... Пак гледаше към надеждата.

Пиша тези редове заради всички онези, които не заслужават да отлагаме добрите думи за тях. Да ги произнасяме, когато те могат да ги чуят.

БСП настоява за по-голям контрол върху бизнеса с отпадъци

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 35

Камионите и автобусите ще плащат за само 3 хил. км пътища

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 35

Увеличиха се държавите срещу пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 35

Прокуратурата поиска от КЕВР проверка на цялата ВиК мрежа

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 35

Ердоган се закани с операция в Идлиб

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 35

Силите на Хафтар обстреляха кораб с оръжие в Триполи

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 35

Eвросъюзът създава единен пазар на данни

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 35

Наричате ги бандити, а те са светци...

автор:Христо Георгиев

visibility 197

/ брой: 35

Езиковото измерение на упадъка

автор:Любомир Калев

visibility 116

/ брой: 35

Датата

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 35

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ