Властта в България управлява без морал

Илияна Йотова,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите

Повод за тези мои редове е съвсем скорошният дебат, който се проведе в пленарната зала на Европарламента за свободата и върховенството на закона в България. Първоначалната идея на колегите от Либералния алианс беше свързана с покушението над лидера на ДПС Ахмед Доган. Председателският съвет реши да разшири темата, шокирани от това, което става в държавата ни.
Дни преди дебата колегите ни от различни политически формации питаха с тревога, какво става у нас, защото новинарските емисии показваха и покушението, и стрелбата пред Съдебната палата, а според  "Репортери без граница" по свобода на медиите сме се сринали на 87-мо място.
Когато се задават въпроси, те трябва да получат категоричен отговор. Няколко политически групи в ЕП изразиха  притеснения за това, че у нас няма разделение на властите, независима съдебната система, нарушени са основни демократични принципи. Всъщност, евродепутатите, представители на ГЕРБ, останаха сами да се защитават. Не им помогнаха предварително написаните изказвания, които услужливо бяха предоставили на колегите си от ЕНП. Основната им теза беше добре познатата - водите предизборната кампания на терена на Европарламента. Други аргументи липсваха.
Каква предизборна кампания на гърба на България, когато повече от половината ни сънародници не вярват, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат честни и прозрачни?!
Народът вижда как се връщат практики, които се надявахме, че са останали далеч назад в историята. Нещо повече - откакто ГЕРБ управлява, при всяко допитване, било то за президентски и местни избори или "за" или "против" ядрената енергетика, оживява безсмъртният герой  на Алеко Константинов Бай Ганьо. Опитите за манипулация на референдума от страна на ГЕРБ и нелепото тълкуване на резултатите от премиера и вътрешния министър нагледно показват как "Бай Ганьо прави избори". Смразяваща е мисълта, че Алековият сюжет може да се повтори след броени месеци. Това не трябва да допуснем през 2013 г., шест години след присъединяването ни към ЕС.
Нямаме основание за прекален оптимизъм, след като авторитетен международен орган като ОССЕ видя заплахата за демокрацията в България и излезе с много ясни 32 препоръки за изборния ни процес. Реакцията на управляващото мнозинство - "Кучетата си лаят, керванът си върви". Резултатът - блокиран изборен кодекс в Народното събрание. Само острата европейска реакция, категоричното становище на европейските посланици принудиха управляващите от ГЕРБ да разблокира закона и да се вслуша в мнението на българската опозиция.
Колко демократично от страна на така наречените "граждани за европейско развитие на България"! Впрочем основният "гражданин за европейско развитие на България" - министър-председателят Борисов - не благоволява дори да се яви на парламентарен контрол в парламентарната ни, а не премиерска република.
Какво европейско има в поведението на управляващата партия и нейното правителство, когато обвини протестиращите хора срещу високите сметки за ток, че изпълняват политически поръчки. Протести има не защото идват избори, а защото когато пенсията е 180 лева, няма как да платиш ток за 240 лева.
Какво европейско има, когато министри от кабинета Борисов се разследват от Европейската служба за борба с измамите с еврофондове (ОЛАФ)? Вместо оставка земеделският министър Мирослав Найденов обвини собственото си министерство и пак се скри зад чужда отговорност. Когато миналата година ОЛАФ започна разследване на еврокомисаря по здравеопазването за "търговия с влияние", той подаде оставка. Когато Мирослав Найденов продаде защитените територии на несебърските дюни, обвиниха кмета на общината. Не очаквам министър Найденов да си подаде оставката. Той не е такъв човек. А и не е сам. Случаят, разследван от ОЛАФ, показва начина, по който работи властта в България, управление без морал, чест и достойнство. Но за стотици хиляди българи тези категории са много важни. Това са хората, които участваха в референдума. Тези, които излязоха да протестират по улиците. Това са всички мъже и жени, които искат гласът им да бъде чут, а мнението зачетено. Те са гражданите за европейско развитие. В тяхно име са се водили и ще се водят дебати в Европарламента.
Накрая искам да разкажа следната история. Наскоро се запознах с българка от Стара Загора, емигрирала в Белгия преди 13 години, устроила някак живота на своето семейство тук, и през миналата година за първи път се е прибрала за няколко месеца в България. Шокираха ме  думи й: "Илияна, видях България през 2000 г.!" Как да й обясня, че само за няколко години направихме ужасен скок назад, че не беше чак толкова зле до съвсем неотдавна?! И нима наистина България днес прилича на България от 2000 г.??? Това е една тягостна мисъл, с която не само е трудно човек да се примири, а и не трябва. И ако България от 2013 година прилича на тази от 2000 г., то трябва сериозно да се замислим. От Европа могат да ни регулират с резолюции, с мониторинги, с наказания пред Европейския съд. Ако ние обаче замълчим, ако с безразличие гледаме как се отнемат правата ни всеки ден, изборът на жената от Стара Загора ще бъде последван от младите хора на България.