Владимир Манчев за работата в Миньор и с подрастващите

Владимир Манчев в момента е помощник-треньор на Миньор Перник и заедно с Христо Янев работят в един от лидеритe във Втора лига. Като футболист направи блестяща кариера в ЦСКА, откъдето бе продаден за 4,5 милиона лева на френския Лил. След това игра в испанските Леванте, Валядолид и Селта. С националния отбор участва на последното голямо първенство за България - Евро 2004 в Португалия.
"В Миньор нямаме зададена цел от ръководството, но не крием, че имаме амбиция да бъдем в челото на класирането. От чисто професионална гледна точка и на база на футболистите, с които разполагаме, го правим. И имаме сили да бъдем сред лидерите в таблицата.
Искаме да създадем отбор, с който самият град да се гордее. Имаме нашите си изисквания като например да наложим определен стил на игра. Но и не само това. Всички състезатели, които са в отбора, са привлечени, така да се каже, с нашата благословия и одобрение. Не са просто футболисти, които идват и ние нямаме никаква представа за качествата им. За нас е важно футболистите, които идват в Миньор, да имат желанието да играят при нас. Затова Христо Янев провежда разговори с всеки един, преценява до голяма степен и човешките им качества. Защото в нашия отбор се държи страшно много на това нещо – на колектива. Искаме да създадем боеспособен и сплотен отбор, а не просто момчета, които просто си живуркат и чакат да им минава времето", споделя Владо Манчев пред Букмейкър Рейтинги.
"Миньор винаги е имал местни футболисти, които са местните герои. И сега имаме много местни играчи и юноши на клуба. Няколко от тях вече дебютираха, така че със сигурност обръщаме внимание и на школата. Но и там имаме трудности, защото условията не са кой знае какви – цялата школа се готви на едно изкуствено игрище. Преди 2-3 седмици направихме двустранна игра с юношите старша възраст, така че държим под око всяко качествено дете. Тук обаче следва и важното уточнение, младите трябва да имат желание да играят футбол. Защото и това ми се случи, което никога не съм вярвал, че ще стане. Едно момче показа страхотни качества, но не искаше да се занимава с футбол…
Аз пък никога не съм играл на изкуствен терен като дете, а винаги на затревени. Да, може да не са били с някакво невероятно качество, но моята подготовка за годините си беше напълно професионална. Бях в спортното училище в Пазарджик и режимът там беше изключително натоварен. Всеки ден тренирахме двуразово, а между тренировките ходех на училище. В 10 часа вечерта бях в леглото, защото просто от умора не можех нищо друго да направя. От моето спортно училище излязоха десетки европейски, световни и олимпийски шампиони във всякакви спортове. Но най-важното беше, че имаше база, за която държавата се грижеше. Ние получавахме безплатна храна, екипировка. Да – не е като сега децата да се чудят какви футболни обувки да им купят родителите, но имаше ред. Имахме треньори, които успяваха да ни научат на тънкостите в играта – как да овладееш топката, как да се позиционираш, да нанесеш правилен удар. Сега децата имат много по-добри условия като терени – дори и закрити такива, много по-голям избор на пособия и екипировка, но това ги прави малко по-трудно приспособими към по-тежки условия. Защото ние сме играли на всякакви условия. Докато бях юноша в ЦСКА, основният терен на "Червено знаме" се пазеше само за мачовете. Ние на практика тренирахме на сгурия, имаше едни тенис кортове – на тях също тренирахме. Едно на ръка бяха тренировките, но след тях или между тях на асфалта пак ритахме. Това нещо в момента липсва на младите.
Според мен проблемът не е в това, че няма достатъчно треньори. Много се разводниха нещата – появиха се страшно много школи, които не мога да кажа в какъв процент, но в доста сериозен, нямат за цел да произвеждат професионални футболисти, както едно време се казваше – за високо спортно майсторство. Голяма част от школите го правят чисто комерсиално – с цел да печелят. Когато правиш това, ти заблуждаваш децата и техните родители. От там нататък се влиза в едни отношения, които са нездравословни, децата изпитват на ранна възраст чувства като ревност, злоба, започват да бъдат съдници на треньори, на ръководители и т.н. Много често се стига до смяна на отборите, в които тренират, и всичко това води до един процес, в който няма нищо градивно. Тук вече не е въпросът дали треньорите са добри или не са, а че няма система, по която да се развиват тези таланти", смята Манчев.
Според него развитието на собствените школи е дълъг процес и трябва да бъдат подбрани добри специалисти, които да бъдат част от този процес. "Това обаче е свързано и с доста финанси, а ние тук не сме свикнали да влагаме както в материална база, така и в специалисти, които да бъдат обучавани, защото футболът се променя много бързо. Това, което беше преди 5-10 години, днес вече не върши работа и ние треньорите трябва да се усъвършенстваме всеки ден. Най-много ми липсва думичката визия - няма визионери, които да погледнат по-глобално на нещата и да знаят какво искат да направят след по-дълъг период от време, а не за следващите 5 мача", категоричен е Манчев.