Вкусът на властта
От Бетовен и Чайковски до Ивана и Азис
/ брой: 53
Ахил КАРАМУЗОВ
Докато по време на Втората световна война филхармониите на Германия и Съветския съюз са поддържали духа на своите народи с безсмъртната класическа музика, то ние, българите, 65 години по-късно затънахме в блатото на чалга музиката на Ивана и Азис. Разбира се, има и изключения. Един от тях е доц. д-р Любомир Спасов, директор на Университетска болница "Лозенец" (бивша Правителствена болница). Той казва: "Музиката е изкуство, което най-пряко влияе на сетивата. Един хирург, за да работи, трябва да бъде в максимална кондиция. Когато имам трудни моменти или операции, сутрин задължително излизам от къщи с Пета симфония на Бетовен." Но колцина са като него? Защо нещата у нас не следват логичния си ход? Защо мнозинството не се извисява до ценностите, които изповядват европейските народи? Отговор на този въпрос даде един латвийски режисьор още през 80-те години на миналия век. На въпроса "Защо поставяте на сцената толкова ниско художествени творби?", той отговаря: "Такъв е вкусът на властимащите."
Въпреки че политическите системи след 1989 г. и в Латвия, и у нас се смениха, вкусовете на властимащите си останаха същите. Чалга индустрията бълва отвсякъде: от екрана, от ефира, от заведенията. Тя връхлита като скакалците и помита всичко по пътя си. Особено се развихря по време на избори, чалгаджиите стават лица на политически партии и кандидат-президенти, които разчитат на тях за привличане на повече гласове. Ето такива избраници ни управляват 21 години, които превърнаха патологията в норма, а нормата - в патология. И резултатите са налице: последни във всичко ценностно и първи във всичко негативно (по смъртност, социален статус и т.н.) в ЕС. Някой ще каже: "Да, но те са богати държави." Богатите държави, преди да станат богати, са били духовно богати.
Как стоят нещата на Запад с предизборните кампании не знам. Не съм специалист политолог, но като гражданин си спомням, че навремето кандидатът за президент на Франция Валери Жискар Д'Естен сам си свиреше на акордеон, а Бил Клинтън - на саксофон, Хелмут Шмит, канцлер на ФРГ - на пиано, и т.н. Нашите политици, ако можеха да свирят поне на гайда, щеше да ни излезе по-евтино, защото тази "прегръдка" с чалга изпълнителите е подплатена със солидна финансова подкрепа. Огромните хонорари, които получават, повдигат самочувствието им до неузнаваемост. Те са ухажвани от всички кабелни телевизии и пресата и видимо се считат за част от хайлайфа на нашето общество.
В едно предаване на Гала в рубриката "На кафе" (тя беше толкова разголена, колкото и чалга гостенката й, чието име не запомних), между другото гостенката каза: "Когато бях в Париж, то едни магазини по "Шанз Елизе", какви стоки?!" Как ще въздейства на подрастващото поколение такова поведение? Естествено е всяка втора ученичка да иска да стане чалга певица!
Какъв е генезисът на тези различия между нас и Запада? На този въпрос отговор ни дава историята. В Западна Европа музикалната култура се развива методично и целенасочено още от XII-XIII в. Цялото Средновековие е низ от жанрове, школи и течения, създавани и развивани от семейството (аристокрацията), училището, църквата, обществото. И днес в Англия в средните училища 20% от учещите изучават като задължителен предмет класически инструмент. Тенденцията е този процент да се увеличава.
Нашата държава е на 1330 години. Какво не е преживяла тя през този период! Политическата й система претърпя различни, но водещи до дълбоки социални сътресения промени. Те се отразиха и на нейната култура. Йордан Радичков казваше (перифразирам): Както при есенната дълбока оран културният пласт остава отдолу, а на новия горен пласт му трябва време, за да се култивира. Поради липса на традиции и приемственост нашият политически елит е конюнктурен, несведущ. Затова лансира посредствеността, а това води до ерозия на българската духовност. Не е ли парадоксално, че тази генномодифицирана музика се предпочита пред изкуството, създавано от професионалистите и самодейните състави, които имаме? Да смятаме ли, че тяхното пренебрежение е атестат за посредственост? Вярно е, че на тази двойственост е време да се сложи край! Иначе Ивана и Азис дълго ще ни владеят.