Видинският митрополит Даниил: Под заплаха е Православната църква като цяло

- Ваше Високопреосвещенство, днес е неспокойно време и за Вселенското православие, и за отделните поместни църкви. Често хората виждат преди всичко някакви земни, светски причини за случващото се: парите, борбата за власт и слава, геополитическите сблъсъци между САЩ и Русия. Според вас какви са дълбоките духовни причини за случващото се? Защо ние, православните, стигнахме до такава ситуация?

- Да, живеем в неспокойно време. Говори се за глобализация - опити за привеждане на света под нов световен ред, с един център на управление за целия свят. Същевременно, свидетели сме на политическo и икономическo напрежение между различни държави по света. Има военни конфликти, миграция на огромен брой хора от и към редица страни, което изправя света пред множество предизвикателства. Наред с тези и други процеси, може да кажем, че обществата в почти всички страни по света са в процес на безпрецедентни промени в ценностната система - променят се начинът на живот на хората, техният личностен облик, нравите, поведението, обликът на цялото общество. Православната църква, макар да не е от този свят, живее в света. Ние живеем в този свят и, уви, случващото се в него неминуемо влияе върху нас.

Може би все по-малко е разбирателството между нас, православните. Като че ли синдромът на Вавилон ни влияе все по-силно. Езикът, с който сме си служели досега, и с който сме се разбирали прекрасно - българи, руснаци, гърци, сърби, румънци, араби, американци, грузинци и въобще православните от всички народи по земята - езикът на православната вяра, евангелските принципи, църковните правила, днес този език и ясни понятия в него започват да търпят превратна интерпретация и това вече започва да разстройва нашите взаимоотношения. Случва се нещо като това, което е било във Вавилон, когато човеците се възгордели и решили да построят кула до небесата, т.е. да построят непоклатимо зданието на обществения си живот и да увековечат своята обществена уредба, но устроена по законите на техните страсти. С други думи, искали са да устроят земен рай тук, на земята, но без Бога - както болшевиките буквално говореха и както съвременните глобалисти също подлъгват хората. Опитът им се е провалил, както, разбира се, винаги се е случвало в историята на човечеството при подобни опити. Днес в православния свят сме свидетели на подобно нещо. 

- Владико, в интервю за портала "Гласове" с право отбелязахте, че "спорът в Украйна не е просто спор между две поместни църкви. Той засяга цялата Православна църква". В тази връзка, какви последствия за Българската православна църква могат да имат действията на Константинополската патриаршия и нейната специфична "еклезиология" на "източния папизъм"?

- Към настоящия момент действително имаме най-официално заявени претенции от страна на Константинополския патриарх за изключителни привилегии на Константинополската църква за "надгранична юрисдикция" не само в териториите на т.нар. диаспора, но и в териториите на автокефалните поместни църкви - както самият той се изразява, за "надгранично изцеряване на всички църковни въпроси". В т.нар. Томос, който Константинополската патриаршия издаде на 6 януари т.г., открито се постановява, че новоустановената църковна структура в Украйна признава за свой глава Константинополския патриарх и се прави опит това положение да се установи също и спрямо останалите поместни църкви с израза, че тези църкви също признават Константинополския патриарх за свой глава. Тези претенции са в пряко противоречие с правилата, които забраняват главите на поместните църкви да простират своята власт в териториите на други поместни църкви. Тоест, налице е опит да се подмени значението на автокефалния статут на поместните автокефални църкви. Говори се за автокефалия, самоуправляемост на дадена поместна църква, но всъщност правомощия за управление на тази църква се прехвърлят към Константинополския престол. Такова присвояване на правомощия се съдържа и в условията, които предвижда т.нар. Томос. Това е опит за пряка намеса в делата на всяка една поместна църква, за присвояване на правомощия и качества, които са присъщи за цялата Съборна православна църква.

 Изключително важно е поместните църкви да не приемат този документ за валиден. В противен случай не само за БПЦ - БП последиците ще бъдат катастрофални, но под заплаха е единството и съборността на цялата Православна църква. Това е важно да се има предвид от поместните църкви. Въпросът се свежда до самото съществуване на Православната църква по начина, по който тя съществува от времето на Вселенските събори.

Амбициите на Константинополския патриарх за първенство не само по чест, но и по власт в Православната църква не са случайни. Очевидно е, че тази власт не е самоцел. Днес, за постигане на своите амбиции той не се посвени да извърши вероломство, като навлезе в чужда територия и съдейства на държавната власт в Украйна в гонението й срещу две трети от православните украинци. Такова безпрецедентно вероломство не може да бъде самоцел и, както официално са заявени претенциите за право на юрисдикция над цялата Православна църква, патриарх Вартоломей няма да престане с опитите за налагането им. От друга страна, като се има предвид силната намеса на различни влиятелни държави и тяхната подкрепа на действията на Константинополската патриаршия в Украйна, мисля, че има връзка с глобалните процеси и амбициите за съсредоточаване на надюрисдикционни правомощия в ръцете на Константинополския патриарх.

- Руските християни днес недоумяват защо поместните църкви до момента не са се изказвали открито относно действията на Фенер. Можем ли да очакваме в близко бъдеще решение на Светия синод на Българската църква по украинския въпрос, предвид това, че седем митрополити вече се обявиха в защита на каноничната Украинска православна църква-Московска патриаршия?

- Позицията на БПЦ-БП до този момент винаги е била в подкрепа на каноничността. Преди последните драстични събития, които започнаха през април миналата година, Св. синод е изпращал писма, с които е засвидетелствал, че признава за единствено канонична църква в Упрайна УПЦ-МП с предстоятел Негово Блаженство Киевския митрополит Онуфрий. Изпращани са и писма до президента Петро Порошенко, в които Св. Синод е изразявал своето безпокойство от намесата на държавната власт в делата на църквата в Украйна. Личното ми мнение е, че Светият синод няма моралното право да изменя тази своя принципна позиция. Да се молим Бог да помогне тази позиция да се отстои!

- Ваше Високопреосвещенство, дълго време сте бил викарен епископ в Българската задгранична епархия на САЩ, Канада и Австралия. Имало ли е някакви конфликти в отношенията на Константинопол с българската диаспора?

- Не, конфликти с Гръцката архиепископия, КП не сме имали - нито между архиерейте, нито между клира, енориите и вярващия народ. Българската задокеанска епархия от дълги години се ръководи от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, който има голям принос за благоустройването на църковния живот в епархията и за поддържането на традиционно добрите взаимоотношения с епархиите на православните църкви в тези страни. 

Мога да кажа дори, че при сериозните несъгласия, които, като представители на БПЦ-БП в епископското събрание на САЩ сме имали най-вече с представителите на Константинополската патриаршия по повод опитите да се приеме проект от Събранието за привеждане на Православната църква в САЩ под една администрация (във всички разработвани проекти се предвиждаше да бъде подчинена на Константинопол), взаимоотношенията ни с гръцките архиереи, клир и вярващи са били винаги приятелски. Мисля, че това до голяма степен се дължи също и на личните качества на Архепископ Димитрий, който е прекрасен духовник - дълбокомъдър, кротък, благ незлобив.

                  Със съкращения

*Интервюто е пред Аналитичния център свт. Василий Велики - https://stbasil.center/2019/02/07/interview-with-metropolitan-daniel-of-vidin/. Заглавието е на редакцията