29 Март 2024петък13:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Памет

Продължение от вчерашния брой

Веруюто на Христо Ботев - продължение

173 години от рождението на великия поет

/ брой: 3

автор:Дума

visibility 299

Веселин ХАРАЛАМПИЕВ

След 1989 г. в духа на започналото преосмисляне и пренаписване на българската история започва и преоценка на Ботевото творчество. На съмнение с уж аргументи се подлага авторството на Христо Ботев на най-неудобните за новото време творби - "Символ-верую на българската комуна" и поздравителна телеграма до Парижката комуна. 

2. Езикът на "Символ-верую" не е езикът на Ботев, а езикът на Коминтерна

Парижката комуна е ново грандиозно историческо събитие, чието описание трудно може да се направи само със съществуващите стереотипи и старата лексика. Появата на ново мислене е почти задължително да бъде облечено в нови изразни средства и думи. Този извод е в сила и за една възможна българска комуна. Затова не е особено убедително твърдението, че думата "единний" в "Символ-верую" е несвойствена за Ботевото слово. Четирикратното й въвеждане с апломб има подчертан емоционален ефект. Опитайте се да замените тази силна в случая дума с някоя друга и патетичният тон на изложението просто ще заглъхне. А ако наистина думата дотогава не се е използвала в българския език, то Ботев би могъл да я заимства от руската дума "единый". Още повече, че баща му даскал Ботьо Петков е руски възпитаник, а самият Ботев известно време е частен ученик във II Одеска гимназия, познава съчиненията на Н. Чернишевски, Ал. Херцен, Н. Добролюбов и др. 

Ив. Клинчаров пише, че тайнственият приятел Флореско (б.а. - псевдоним на руския революционер социалист Ф. Меледин) попаднал на руското издание на "Капиталът"на Маркс. Той го препоръчал на Ботев, който чрез него прозрял същността на частната собственост и ролята на пролетариата ("Христо Ботйов - биография", 1910). Ако това е вярно, не е ли безсмислено да търсим кой вмъква социалистическата терминология под перото на Ботев? А Клинчаров може да се приеме като сериозен източник на информация. Той е политик социалист, общественик и преводач, завършил право в Лион, защитил докторат в Брюксел. Изследва и публикува биографии на важни исторически личности като поп Богомил, Каравелов, Ботев, Левски и др.

Тенденциозно се твърди също, че част от словосъчетанията и мислите в "Символ-верую" са чужди за Ботевото слово и по-късно манипулативно са заимствани от материалите на Коминтерна. Едно сравнение веднага откроява разликата между приповдигнатото романтично-утопично звучене на "Символ-верую" и по-прагматичния и програмно-аналитичeн стил на Манифест на комунистическата партия (К. Маркс, Фр. Енгелс, 1848 г.) и на материалите от седемте конгреса на Коминтерна (1919-1943 г.). Ботев пише: "единната обща сила на человеческий род" е призвана "да твори добро", "единний комунистически ред" e "спасител на сички народи" и "поправител недъзите на обществото", а "светия животворящ дух на разума" укрепва "сполуката и тържеството на комунизма чрез революция". А в Манифеста се дискутират "капиталът" и "класовото общество", категории като "буржоа и пролетарии", "пролетарии и комунисти", "събаряне на господството на буржоазията" и "диктатурата на пролетариата". Българските социалисти (Г. Бакалов, Д. Благоев и др.) трезво разграничават Ботевия утопичен социализъм, оцветен на моменти от популярния за времето анархизъм на Бакунин, от собствения си "научен" социализъм. А твърдението, че мисълта за "обща собственост върху сички имоти" е неприсъща за Ботев и е взета от цитираната комунистическа литература, не съвпада с дефинираната от тази литература по-друга позиция: "Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността въобще, а премахването на буржоазната собственост". Израз като "милиони хора живеят в оковите си на сиромашията и под натискът на капиталът" не е от арсенала на комунистическата пропаганда, а от публицистиката на Ботев ("Знаме", бр. 8, 2 февр. 1875 г.). В материалите на Коминтерна няма нито дума за "единното и неделимо отечество на сички хора". Но е известна друга Ботева мисъл: "Само разумният и братският съюз между народите ще унищожат теглилата" ("Знаме", 1874-1875). Ако не бяха "Смешен плач" и другите цитирани Ботеви творби, така близки по идеен заряд и пламенна реч със "Символ-верую на българската комуна", обвиненията за някакъв опит за нерегламентирана намеса в творчеството на поета биха изглеждали по-правдоподобни.

3. Защо В. Попов, М. Димитров и Г. Бакалов не са публикували своевременно "Символ-верую" и телеграмата, а са направили това много по-късно?

Обстоятелството, че преписите на "Символ-верую" и телеграмата са публикувани с голямо закъснение след оповестяването им, е повод за различни конспиративни теории. Но това едва ли може да послужи като обективно доказателство за фалшификация. Изглежда поне една от причините е същата като тази, поради която първоизточникът на подобна идея, Илия Тодоров, прави "разкритията" си чак през 1990 г. или почти 120 години след написването на спорните документи. Сигурно се досещате, че става дума за цензура и неблагоприятна политическа конюнктура в страната. Както казва М. Димитров, по времето, през което получил преписа на телеграмата от В. Попов, "не можело да се мисли за обнародване на подобни документи". Георги Бакалов потвърждава същата причина: "В съчиненията на Ботева, излезли под моя редакция през 1940 г., "Символ-верую" не излезе, тъй като издателят Ст. Стоименов се опасяваше, че може полицията да намери повод и конфискува цялото му издание. Опасението му беше основателно."

Могат да се намерят и други причини. След убийството на Стамболов необяснимо защо В. Попов се самоизолира и затваря в себе си. На настоятелните многократни молби на З. Стоянов да предаде притежаваните материали за Ботев отговаря, че сам смята да опише нещата, но е потиснат от липса на "време и спокойствие". Делата в съдилищата и отглеждането на петте деца вероятно са тежко бреме за преклонната му възраст.

4. Известни различия в преписите на "Символ-верую" и в други документи са аргумент за предполагаема фалшификация

Ил. Тодоров открива разлика в броя на думите (22) в преписа на В. Попов и открития от Г. Бакалов препис в Централния архив в Москва, представляващ част от донесение на руския консул в Галац. Но разминавания са възможни, тъй като преписите са били няколко и правени по различно време от различни хора. Дори децата на В. Попов твърдят, че са виждали и притежават няколко такива. Всъщност Ил. Тодоров, провокирал дискусиите около "Символ-верую", е по-умерен и предпазлив в оценките си. Той заключава: "Възможно е Ботев да е написал "Символ-верую на българската комуна" (или нещо подобно), възможно е също и телеграма до Парижката комуна да е имало (поне като чернова). Но засега липсват доказателства, че през 80-те години на миналия век В. Попов е притежавал оригиналите на тези два документа и че ги е предоставил на З. Стоянов. По-вероятно е друго... той си е спомнил за тях и ги е възпроизвел (!!!) по памет, като за по-голяма убедителност е заявил, че е направил това въз основа на запазени в архива му преписи." 

Това не отрича съществуването на спорните творби, а допуска възможността някой някъде да е направил някаква редакция, по-вероятно неволна при преписите, отколкото преднамерена. По-важно обаче е, че разлика в същността на съдържанието няма. Намекът, че щом документът (на Г. Бакалов) идва от Москва, значи има нещо съмнително, е несериозен. Съвсем логично е материали от тогавашната българска история да се съхраняват в библиотеки и хранилища на Москва. Най-малко поради връзките на българските интелектуалци с прогресивната руска общественост и пребиваването или обучението им в Русия (само в Одеса освен Ботев са били Вазов, А. Константинов и др.).

5. С името "Хр. Ботйов" поетът започва да се подписва чак след 1874 г., следователно този подпис под "Символ-верую" от 1871 г. е неправдоподобен 

Известните подписи на Хр. Ботев преди 1974 г. не са много, но за това пък са в най-различни варианти. Срещат се разновидности на името му: Х. Петков, Христо/Христю Б. Петков (писма от 1863, 1867 и 1868 г.), Хр. Б. Петковъ ("Дума", бр.5 от 1871 г.), Х. Б. Петков ("Будилник" от 1873 г.) и др. Руските му приятели го познават с псевдонима "Чавдар", а в официални документи фигурира като Christo Petcoff. След 1874 г. започва да се подписва преди всичко като Хр. Ботйов (Протокол от заседание на БРЦК, 21 август 1874 г. и мн. др.). 

Истината е, че като "Хр. Ботйов" обаче поетът се подписва и много по-рано от 1874 г. Например, върху гърба на една негова снимка, чието факсимиле поместваме, Ботев собственоръчно написва: "В памятъ на познанство Г-ну В. А. Маринову, Хр. Ботйов, ....1865, Букур". (НБКЛ - БИА, Фотографска колекция/ Портрети). Този подпис се приема и в писмо до приятеля му Киро Тулешков от 1968 г. (популярното писмо за приятелството с Левски, чийто оригинал също е изгубен, но съмнения за автентичност не се повдигат, вероятно поради липса на политически дразнител). Затова твърдението, че името "Хр. Ботйов" поетът не използва преди 1874 г. е невярно. Т.е. по-ранното присъствие на този подпис в "Символ-верую" и телеграмата до Парижката комуна не може да бъде повод за съмнение, че автор на тези документи e самият Ботев.  

***

Има документирано свидетелство от другар на поета и логични изводи, произтичащи от фактите. А според тях именно Хр. Ботев е авторът на спорните произведения. Затова излишни са напъните за прочистване на творбите му от неудобни истини за някои "гладички умовце" (както би ги окачествил самият поет). Всякакви посегателства върху творчеството и личността му под формата на псевдонаучни писания не са нищо друго освен "смешен плач"!

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 182

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 196

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ