29 Март 2024петък12:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Вера Немирова: Сцената е моят дом

Щастливка съм с постигнатите мечти с много, много работа и всеотдайно служене на Театъра и Музиката, казва талантливата оперна режисьорка

/ брой: 86

visibility 1518

Интервю на Иванка Иванова

Четвъртата премиера на Софийската опера и балет "Котката" вече печели малки и големи приятели. Либретото (по истински случай) е на Вера Немирова, призната за "един от най-изявените и активни оперни режисьори днес". Новата й роля на майстор и на писаното слово показва, че е достойна наследница на дядо си, писателя Добри Немиров. Режисьорския ген пък е прихванала от баща си, известния не само в България режисьор Евгени Немиров. Сред създателите на Русенската опера е. Музиката на "Котката" е на италианеца Масимилиано Матезич. Дирижира Юрий Илинов. Художничка е Павлина Ойстерхус, подпомогната от мултимедията на Елена Шопова. Пластиката на певците извайва Тони Алексиева. С право оперният директор акад. Карталов нарече постановката "изключителна находка". А да се наблюдава по време на репетиция младата режисьорка как работи с още по-младите артисти, също е удоволствие и урок как се постига успех. Почеркът на либретистката и постановчик е точен, ясен, оригинален. Постигнала е завладяващ и певци, и публика отличен резултат. В антракта намира минути за споделени размисли с читателите. 

- Вера, да започнем с традиционния въпрос - за първата среща с оперната сцена.

- Необичайна среща е. Майка ми, оперната певица Соня Немирова, е била бременна с мен, когато по време на представление се случва инцидент и аз доста силно съм го усетила. Преди да се родя, и други любопитни неща се случват. Най-яркото ми впечатление от ранно детство е от Тоска на майка ми в Софийската опера. Никога не ще забравя прекрасното представление. Бих казала - много важен, незабравим момент в нейната биография.

- Отрано сцената ви покорява и любовта ви е взаимна.

- В известен смисъл се идентифицирам с героинята ми, котката Иванка. Русенската опера е била нейният дом - там е родена. Покрай артистичните ангажименти на родителите ми много се местехме. На годинка бях, когато първата ни база бе Пловдив. Следваха спирките Плевен и София. Преди да се установим в Германия. И в България, и в Германия и други страни сцените с малки изключения си приличат. Истинската магия на спектакъла се ражда предварително, в репетиционните зали, из коридорите, със срещите, разговорите с прекрасните колеги. От малка най-добре приютена се чувствах в моя дом - театъра, сцената. В Германия тръгнах към сбъдване на мечтата да служа в храма на музиката. На 17 години кандидатствах оперна режисура, представяйки концепцията си за "Летящият холандец" от Вагнер. Бях най-младата студентка. Имах шанса да завърша престижното Висше училище в Берлин и на 23 години да започна свои самостоятелни постановки. Дипломната ми работа бе непознатият шедьовър на Рихард Щраус, много интересната комична опера "Магарешката сянка". Дори познавачи не са чували това заглавие - последната опера на Щраус, композирана в дълбока старост.

- Завърнахте се в София за нова премиера. Мислех наслов на разговора ни да е "Момичето от Запад с любовен еликсир доведе Котката".

- Ха, интересно и точно казано. Първата ми режисьорска задача в София бе "Момичето от Дивия Запад" на Пучини (2008). През 2012 г. поставих "Любовен еликсир". Сега дойде ред на "Котката". Но преди това, през 2015 г. в Русе, 50 години след премиерата на "Катерина Измайлова", режисирана от баща ми в присъствието на великия й автор Дмитрий Шостакович, поставих своята "Катерина". Възстановената в Пловдив миналата година постановка наскоро гостува в НТ "Иван Вазов". През март в България се завърнах с моята творба. Дебют като либретист ми е. Моя е и режисурата. Отговорност, радост е новата покана на акад. Карталов.

- Постижими ли са мечтите, вашите какви са?

- Разбира се, че ги сбъдвам. Имам шанса да правя това, което искам. Винаги съм го мечтала и няма по-хубава професия от моята. Щастливка съм с постигнатите мечти. Друг е въпросът как става. Е, с много, много работа, всеотдайно служене на Театъра и Музиката.

- Помните ли героинята ви, любимката на Русе - котката Иванка?

- Не, живяла е, "пяла" е през 50-те години на ХХ век, доста преди да се родя. Казват, че котките имат 9 души, 9 живота, може би днес има нейни потомци.

- С либретото и музиката на маестро Матезич прибавихте 10-и живот.

- Става дума за животинка със странно влечение към сцената. Сега оперни певци пресъздават образа й, дават й глас. Т. е. оперния глас, за който тя е мечтаела, образно казано. И в нашата опера го получава.

- Каква е съдбата на новото заглавие в богатия афиш на Софийската опера и балет? Между другото, и в "Котката" гледаме два равностойни, отлични състава за нелеките и според композитора партии.

- Надявам се "Котката" да се радва на много представления - неслучайно е "семейна", "фамилна" опера. Софийският живот на котката Иванка - така се е наричала истинската котка-опероманка, е трети. Световната премиера бе през 2016 г. в Хамбург, Германия. След година й направихме премиера и в големия фестивален комплекс в Баден-Баден. Спомени за звездната Иванка можете да прочетете в книгата на основателя на Русенската опера "Пауново перо". Описан е епизодът как попада на сцената по време на спектакъл на "Лакме", а и случката с насъсканите от примадоната кучета. Комичното е, че котката геройски отвръща на нападателите, а Примадоната (някога и сега) пада на сцената с краката нагоре, за удоволствие на публиката.

- След София какво ви предстои?

- Следващата отговорна задача е премиерата на "Вилхелм Тел" на 10 май в Сеулската опера. Много важна продукция е за Южна Корея, пожелаха си я специално за годишнината от освобождението на страната от Япония. На 21 юни в Хамбург е премиерата на оперетата на Шостакович "Москва Черьомушки". Следват първи репетиции на "Русалка" от Дворжак. В края на септември в швейцарския град Сан Габен откриваме сезон 2019-2020 с тази опера. Имам шанса догодина да осъществя нова мечта - за Залцбургския Великденски фестивал правя съвместна продукция на "Дон Карлос" от Верди. Забележете - в ролята на кралица Елизабет е Анна Нетребко.

- Не отминавам и въпроса правилно ли разчете нелеката партитура младият диригент?

- В момента на репетициите той и оркестърът все още я разчитат. Винаги и навсякъде е така. Трябва време хората да разберат музиката, особено ако е съвременна, да я обикнат и тогава ще могат да я възпроизвеждат, да звучи убедително. Диригентът е много талантлив, изборът му е мое решение. В него виждам голям потенциал.

- Поздравления заслужавате и за работата ви с младите певци, карате ни да вярваме на героите, а и да се усмихваме на писателското ви перо - ще продължите ли с новото артистично посвещение?

- Имам желание, съвсем различна работа е писането. А това, че в Германия и България постановките са мои, на моменти имаше борба между режисьора и писателя. Мисля, че победи режисьорът (смее се). Важното е представлението да има потенциал, да може да издържа на различни интерпретации, т. е. да могат и други режисьори да го направят по друг убедителен начин. Е, това означава, че произведението е хубаво, има живот за него.

- Между "Момичето от Дивия Запад", "Любовен еликсир" и "Котката" има ли нещо общо?

- Чаровната главна героиня, макар и толкова различна в трите опери. За зрителите остава скрит зад кулисите процесът на раждане на оперния спектакъл, дните и нощите на търсения, съмнения за поредния образ. Труд нелек е и за корепетиторите, техническите служби, шивалните, художниците, осветителите и т. н. Важното е, че работата зад сцената винаги е вършена с обич, за да са празник за артисти и публика спектаклите. Именно задкулисната работа по раждане на сценичната магия виждат зрителите благодарение на разходките на Иванка из операта. Вкарва ги в "кухнята на операта"...

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ