Вера Аврионова: Българското читалище е живо и се развива

Вера Аврионова е на 31 години. Бакалавър е по Международни икономически отношения в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", оттам има и магистратура по Бизнес комуникации и връзки с обществеността. Има 10-годишен опит като читалищен секретар в Пловдив - първо в НЧ "Димитър Благоев - 2008 г.", а в момента - в НЧ "Съвременник-1986".

"Тъжно е, че принизихме титлата на нашия град до чисто счетоводство"

- Секретар сте на пловдивското читалище "Съвременник-1986", доволна ли сте от тази си длъжност и защо заехте поста?

- Първото ми работно място бе като секретар на читалище "Димитър Благоев" в Пловдив. Това беше точно преди 10 години. Още тогава, а и до днес, приемам работата си за много приятна, но и отговорна - читалищата, като пазители на българския дух, са важна част от културата на страната ни.

- С кои от инициативите се гордеете най-много и защо? 

- За дейността на едно читалище усилия полага екип от хора. Затова се гордея с усилията на всеки от нашия екип. От женския народен хор "Плетеница" през детските клубове до школите по езици и изкуства и библиотеката - зад всяка една дейност се крие труд и ентусиазъм. Тази година работихме много и по проекти, няма как да не отбележа, че ние организирахме едно от 73-те събития в Европа, с които бе отбелязан Европейският ден на морето под егидата на Европейската комисия. Гордеем се, че сме повод за българското читалище да се говори и в Европа.

- Продължават ли читалищата да са пазител на българското, радват ли се на онази любов, която заслужават? 

- Доста хора ни възприемат като отживелица, като закостенели старовремски структури. Но ако се поинтересуват, ще останат изненадани - българското читалище се развива, то е жив организъм и се приспособява към новите условия. Все повече колеги залагат на иновативни дейности и разчупват стереотипите, разбира се, без да отстъпват от българските корени и традиции. Хората има какво да научат в читалищата и то по приятен начин. Радваме се, че 70% от посещенията в нашето читалище са от деца и при това не са еднократни. Това показва, че успяваме да събудим и задържим интереса им.

- Полага ли достатъчно грижи местната, а и държавната власт, за да подпомагат дейността на самодейните състави и работата на читалищата? 

- Трудно е да се отговори генерално на този въпрос. В различните части на страната отговорите ще бъдат много различни. Като представител на читалище от Пловдив мога да отговоря за своя град - всяка година община Пловдив отпуска допълнително средства за дофинансиране на читалищната дейност, за което сме много благодарни. Но за съжаление, и при нас средствата не стигат. Има читалища в стари сгради, които не могат да си позволят ремонт. Повечето колеги работят на минимална работна заплата. Издръжката на всяка дейност изисква средства, каквито трудно можем да си осигурим сами. Определено има какво да се желае по отношение на финансирането. Затова и разчитаме много на доброволци и дарения. Примерът от нашето читалище е школата по пиано - едва ли има читалище, което може да си позволи толкова скъп инструмент. Трите пиана, които се използват от школата ни, са дарение от наши членове и читатели. Няма как да изразим благодарността си към тези хора, освен с упорит труд и още повече ентусиазъм за работа.

- Пловдив стана европейска културна столица, за съжаление откриването на тази важна инициатива бе съпътствано с твърде много скандали, защо се стигна до тях? 

- Както често се казва: "Кой каквото ще да говори, тук става дума за едни пари". За мен е тъжно, че принизихме титлата на нашия град до чисто счетоводство. Има компетентни органи, които да проверят дали финансово всичко е наред - доколкото разбирам, прокуратурата вече се е заела със случая. На мен ми се иска по-скоро да стане ясно, че Европейската столица на културата не е за една вечер. Това е цяла година събития - наситена и вълнуваща програма, която си струва да се види. Това е чест, която Пловдив заслужава!

- Как би трябвало да изглежда по-доброто откриване на града като културна столица според вас? 

- Щеше ми се да наблегнем повече на българското - например с хор, вместо да залагаме на техно. Липсваше духът на Пловдив - на Античния театър, на Стария град, на тепетата. Дано следващите събития през тази година го извадят по-напред, защото това е най-неповторимото в нашия град - неговият дух и атмосфера!

- Твърде много млади и образовани българи напускат страната в търсене на по-добра реализация, вие самата мислила ли сте за подобен ход? 

- Имала съм такава възможност, тъй като всеки българин и аз имам роднини в чужбина. Но никога не съм си го представяла. Аз съм от онези упорити хора, които вярват, че камъкът си тежи на мястото, и твърдоглаво отказват да се отдалечат от родината си. Според мен България - това сме ние. Ние трябва да се борим "държавата" ни да стане толкова хубава, колкото е "страната" ни.

- Как България може да спре "изтичането на мозъци", има ли универсален лек?

- Не мисля. Всеки заминава, воден от различни мотиви. Но сериозно можем да ограничим този процес, ако успеем да направим България една по-социална държава. Ако дадем перспектива за професионално развитие и социална сигурност на младите, дългосрочна грижа за по-възрастните и подкрепа за работещите, тази тенденция може да бъде обърната. Всичко това е в наши ръце.