Венец на зидарското дело: "Писа Илия"

Доц. Зарко Ждраков*

Боянският майстор Илия е популяризиран с романа на Фани Попова-Мутафова (1939) и наградената със златен медал на фестивала в Белгия през 1957 г. екранизация на повестта "Празник в Бояна" от Стоян Загорчинов, автор и на пиесата "Ръка Илиева". Тя е играна от най-големите български актьори в Народния театър "Иван Вазов" през 40-те години на миналия век.
Авторското посвещение на зидаря е издраскано дълбоко върху каменен блок на южната външна стена на Калояновата черква с височина на буквите около 0,8 см: "ПИСА ИЛИЯ".
Посветителският надпис е от типа авторски графити на строители върху каменни блокове, тухли и обмазваща мазилка, понякога придружени от символичен план на храма като кръста на Майстор Ян в преславската Златна черква. Тази практика е устойчива сред строителите и декораторите, за което свидетелства планът на Рилския манастир. Той е изписан край имената на майсторите, поправили в началото на ХIХ век Байракли джамия в Самоков.
Майстор Илия също е издълбал върху един камък над посвещението символичен план на кръстокуполната Калоянова черква, с което е отбелязал своето зидарско дело. Мястото на подписване е избрано в проходното външно пространство на южната аркада, която някога е осъществявала подстъпа към входа на параклиса "Св. Пантелеймон" от двореца на севастократор Калоян и през нея са преминавали литийните шествия.
По традиция авторските помени имат трансгресивен характер във връзка с идеята за спасението и най-често се вписват на границата между две пространства в храма като графита от 619 г. върху мократа обмазваща мазилка на проходното пространство между южния кораб и олтара на черквата "Св. София" в Несебър; посвещението "Св. Йоани, спаси ме" върху мократа мазилка на североизточнтия пиластър, който разделя протезисното пространство от олтара на черквата "Св. Йоан Предтеча" в Несебър от края на IХ век; изрисуваната секретна акламация на Константинополския патриарх върху петата на сводовата арка на южното рамо на трансепта над входа на Софийската гробищна черква "Св. София" от началото на VI век; посвещението на грузинския Зограф Йоан в зенита на арката между двете части на криптата в Бачковската костница от средата на ХII век; посвещението на Зограф Никола от Паго в южния проход между наоса и притвора в черквата "Св. Богородица Перивлепта" от 1295 г.
Във връзка с тържествените процесии на жертвоприносителите на Свещената улица е и подписът на атическия майстор Диох върху северната стена на Делфийския храм от края на VI век преди Христа.
Височината на графита  от основите на Боянската черква (около 1 м) свидетелства за коленопреклонната молебна позиция на писача Илия, подобно на зографите в абсидата и на византиеца Димитър в алегорията на зографа, както и на поп Добрейшо в неговия автопортрет в евангелието от началото на ХIII век. Подобен е и графитът на Майстор Никола върху каменен блок-сполиа, която прегражда западното от северното крило на външната П-образна галерия на Търновската катедрална черква от 1441/1442 г.
Майстор Илия е свързан с българската архитектурна традиция в Търново. За това свидетелстват конструктивно-декоративните глазирани в зелено кръгли и Х-образни фунии, каквито в района на Солун например няма, но се срещат в столицата на Теодор Комнин Арта и на о. Хиос, управляван от фамилията Ласкарис.
Керамичната украса по тези места обаче не е така разнообразна и цветово нюансирана, както в Търново и Несебър, където има шестолъчни глазирани розети. Преобладаващият зелен цвят на глазираната керамика върху фасадите на българските черкви напомня за светската нагласа на куманската родова аристокрация - неслучайно в Константинопол няма черкви с подобна украса, а има само един дворец със зелени Х-образни фунии.
Майстор Илия употребява споли в декорацията, които поставя на знакови места - например античен фриз под северния аркосолий в стенописа "Кръщението на Христос", където е подписът на първомайстор Василие, и релефа в южния аркосолий на западната фасада на притвора. Един изящен кръст върху тухла от западната фасада на наоса би могъл да бъде също негов знак, ако не е от по-ранно време.
В заключение строителната и автографската традиция показват, че своеобразната неповторимост на Боянските майстори е продукт на Търновската художествена школа от епохата на Калояновата уния и възстановеното след 1235 г. православие. Време е Боянската черква да получи достойно място в научната литература, посветена на културното взаимодействие между Изтока и Запада през ХIII век.
- - - - -
*Авторът е преподавател в Националната художествена академия "Николай Павлович"



Цар Константин Асен Тих и царица Ирина

Севестократор Калоян и съпругата му Десислава

Цар Константин Асен

Поглед към вътрешността на храма

Света Богородица с младенеца

Възкресение Христово

Светият Убрус - неръкотворният образ на Христа - фреска от 1259 г. в черквата