Великден без Възкресение за Гърция

Етнос

Великден без Възкресение за гърците бе тазгодишният празник. От много години насам Гърция не бе преживявала толкова мрачен Великден. Заплати и пенсии буквално бяха ограбени и за няколко месеца паднаха до нива отпреди десет години, констатира даже централната банка на страната.
До края на декември държавните служители в Гърция средно загубиха 13,5 на сто от доходите си, а в частния сектор загубите надхвърлиха 14 на сто. С 11,3 на сто намаляха и пенсиите.
Но всичко това бе миналата година. Защото тази година ситуацията рязко се влошава. Ново орязване предстои в държавната администрация, където ще бъде въведена единна щатна таблица, ножица се задава и за частния сектор. Нова Голгота очаква хората заради неизбежното преструктуриране на гръцкия дълг, както признават и тръбят всички сега. Нови, още по-сурови мерки за допълнително свиване на приходите на работещите с 10 на сто или повече. Един цял народ върви към фалит.
Меморандумът, подписан от правителството с кредиторите от еврозоната и МВФ, се провали шумно, макар че неговата цел бе да спаси страната от фалит, а не да улесни ограбването на заплати и пенсии и на придобивките на работещите.
Но не само ние казваме, че се е провалил меморандумът за заемите от еврозоната и МВФ в размер на 110 млрд. евро. Самият факт, че повечето от европейските и американските вестници се занимават в последните дни с преструктурирането на гръцкия дълг, е достатъчен аргумент, за да се види, че никой не е убеден, че Гърция е избегнала най-лошото.
Защото в крайна сметка меморандумът не би имал смисъл, ако не доведе до предотвратяване на фалита на страната. Дори и Гърция да изпълни целите, договорени с кредиторите в рамките на спасителния пакет, тя ще остане обременена от товара на дълга, който е невъзможно да бъде обслужен. А това прави неизбежно преструктурирането на този дълг, който сега възлиза на близо 150 на сто от БВП на Гърция, писа американският в. "Уолстрийт джърнъл" в статия, озаглавена "Никой не смее да нарече това безсилие за погасяване на дълга". Над 20 на сто скочиха на пазара лихвите по двегодишните облигации на гръцката държава. Това не се е случвало дори и в най-тъжния период на срив на драхмата при управлението на Мицотакис в началото на 90-те години, когато обединяването на Германия бе довело до скок на лихвите на всички валути.
Пълен срив има и в доверието към икономическата политика на кабинета "Папандреу", въпреки меморандума за заемите от еврозоната и МВФ, на който се възлагаха надежди, че ще спаси страната. Даже Костас Симитис, бивш премиер и лидер на социалистите, смята, че е нужно преструктуриране на дълга, като в интервю за в. "Вима" изтъкна, че сега вече не знаем как ще се справим по-нататък с дълга през 2012 г. и 2013 г., още повече че е твърде вероятно да не можем да осигурим кредити при изгодни лихви. Симитис обаче предупреждава, че преструктурирането на дълга може да има и отрицателни последици, ако страната не е подготвена и не е в състояние да контролира тези последици.
Париж и Лондон се оплакват, че се водят тайни преговори между правителството в Атина и Берлин и че на тях се обсъжда план за преструктуриране на гръцкия дълг, който ще е в тяхна вреда. Германците пък правят разкрития за преговори, водени от гръцкото правителство с ЕС и МВФ. Чужди интереси обаче стоят зад тези политически и икономически игри, които се разиграват на гърба на обедняващите гърци.