29 Март 2024петък10:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

365

Величието на триадата Иняжден, Колада и Сурваки в нов календар

Проект на петима наши инженери за по-съвършено и модерно световно летоброене вече десет години чака да замени Григорианското

/ брой: 297

автор:Ина Михайлова

visibility 3162

Темата е огромна... Това беше първото изречение, с което започна разговорът ми с единия от авторите на проекта за универсален календарен модел инж. Георги Кръстев от Монтана. Повече от 20 години специалистът по телекомуникации, завършил МЕИ-София, изучава и анализира познатите в света календари, знае предимствата и недостатъците им. Оценката му като инженер за стария български календар е събрана в една дума - съвършен.
И днес, десет години след като заедно с останалите членове от екипа - Бойко Михайлов, Тодор Целов, Димитър Боянов и Янко Божинов, изработват и официално представят свой проект за световно летоброене, Георги Кръстев разказва, че в календара на старите българи той открива и разчита закодирана информация за мирогледа на нашите деди. Макар и пенсионер, продължава да се интересува от философията на духа, тайните на цифрите, физическите явления и космическата връзка.
Слънцето е в основата на всичко, разказва Георги Кръстев. Календарът на старите българи (дохристиянският) например е бил изграден върху важно астрономическо събитие - зимното слънцестоене. Така е формиран и китайският календар. С него започва земната година. Броят на видимите подвижни светила е равен на броя на дните в седмицата. Това са Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн. Астрономическият зодиак отговаря на 12-те месеца в годината. 60-годишният звезден ден се формира от 15 години на Сириус или 5 околослънчеви обиколки на Юпитер. Пет околосветски обиколки на Уран формират звездната седмица от 420 години.

Всичко го има на небето

Предложеният от инженерите нов календар се определя като универсален, тъй като дава възможност на всички народи да отчитат времето по еднакви правила. Календарът е ред, правила, организация, уточнява Георги Кръстев. И допълва, че това, което го има в календара, е копие на всичко горе, на небето. "Няма нищо излишно, нищо в повече. Напротив - ако нещо "куца", поглеждаш към небето и нанасяш корекциите", многозначително добавя той. Смята, че с проекта за универсален календар са очертали рамката, към която присъединилите се доброволно народи и религии могат да прибавят елементи от собственото си календарно наследство, запазвайки своята идентичност.
Светът се нуждае от ново отчитане на времето, тъй като настоящото не е адекватно на напредъка на науката, техниката и космонавтиката, казва инж. Георги Кръстев. Вече сме много напред в сравнение с 1582 г., когато папа Григорий налага сегашния календар. Глобализацията е виновна за необходимостта от нов ред, допълва той.
Новият календар е слънчев и представлява строго подредена математическа система за измерване на времето, обяснява инж. Георги Кръстев. Тя е достъпна, всеки може да я разбере, научи и запомни. Авторите предлагат от 365-те дни на годината един да бъде изваден, да стане нулев, да не се брои изобщо. Този ден да няма име, да не влиза в нито един месец. Това е 21 декември - същият ден, определен за "край на света", отбелязва с усмивка Кръстев.
До момента за начало на българската година почти единодушно се приема датата 22 декември. Това решение е предложено и обосновано от уважавания и от инж. Георги Кръстев негов "учител" Йордан Вълчев. Има сериозни аргументи в полза на 21 декември, коментира единият от авторите на универсалния календарен модел. Според него на първо място следва да се вземе предвид, че в зависимост от високосната година датата на зимното слънцестоене се мени. Според астрономическата наука тя е на 20, 21 или 22 декември в рамките на един високосен период от 4 години. Налице е триада - Игнажден, Коледа и Нова година, при българите. Тъй като тези три дати са равноправни, спорно е коя от тях да изберем за начало на българската календарна година, коментира инж. Кръстев.
На второ място стои отношението ни към преноса и имплантирането на българските народни празници в новия християнски календар. Йордан Вълчев твърди, че Игнажден е бил на 21 декември, но християнската църква нарочно го е преместила на 20 декември, за да разкъса триадата Игнажден, Коледа и Нова година. Този аргумент не е достатъчно обоснован. Преносът на народните празници в новия християнски календар не може да се направи току-така. Той може да бъде дело само на голям колектив от интелигентни и знаещи календаристи. Някои изследователи допускат, че това е дело на Климент Охридски и неговите ученици. Георги Кръстев посочва две много важни дати, по които църковният календар е категоричен: Игнажден е на 20 декември, а Гергьовден е на 23 април. Ако погледнем с доверие към тази информация, следва категоричният извод, че началото на българската година е на 21 декември по Григорианския календар. Това е нулевият ден Ени, това е Коледа. На следващия ден - 22 декември, е българската Нова година (Сурва година). Така трите дни на зимното слънцестоене са в пълен синхрон с трите най-големи български празници - Игнажден на 20 декември, Коледа на 21 декември, Сурва година на 22 декември.
Изследването ни води до заключението, че началният (нулевият) ден на българската календарна година е на 21 декември по Григорианския календар, в съответствие решението на БПЦ датата на народния празник Игнажден да бъде 20 декември. По български 21 декември е Коледа. Това решение поставя в пълно съответствие тройката календарни дати, на които се случва астрономическото събитие зимно слънцестоене с трите последователни най-големи български празници Иняжден, Колада и Сурва година, споделя Кръстев.
Първият месец на тримесечието има 31 дни, а останалите два - по 30 дни. Това решение е математическо следствие от датата, определена за начало на българската календарна година. Календарът на Енох е от 364 дни. Особеното при него е, че всичките 12 месеца имат по 30 дни. Пред всяко тримесечие има по един самостоятелен ден, наречен командир. Ако приемем, че българският календар е наследник на календара на Енох (или Енки), следва командирът да се постави отпред и първият месец в тримесечието да има 31 дни. Така българското наименование Голям Сечко придобива реален смисъл за януари като голям месец от 31 дни.
Но, както казва Георги Кръстев, всичко това е твърде сложно и дълго за обяснение. Авторите са го направили на много страници в продължение на месеци.
Всяко тримесечие започва с неделя и завършва със събота, годината започва с неделя и завършва със събота. Този календар е непроменлив - например 1 април ще е винаги в неделя, т.е. той е валиден за която и да е земна година. Универсалният календар има още един нулев ден, на всяка четвърта година, която е високосна. Този ден е между 182-рия и 183-ия ден и се намира до деня на лятното слънцестоене. Авторите го предлагат за световен празник - Ден на Олимпиадата, защото е бил първият олимпийски ден.
Така двата неброими дни стават и двата световни празника - Нова година и

Денят на Олимпиадата - високосният

ден. Георги Кръстев разказва, че най-аргументираното становище за мястото на високосния ден е, че той е Великден. Косвено отношение към въпроса за високосния ден имат обаче и олимпиадите. Няма съмнение, че олимпийските игри са в чест на бога Слънце. В този смисъл те не са гръцко "изобретение", още повече че първата олимпиада е през лятото на 776 г. пр. н.е. През VIII в. пр. н.е. на Балканите не е имало гърци. Те идват през VI в. Олимпийският цикъл е високосен. Възможно е това обстоятелство да има отношение към въпроса за мястото на високосния ден в календара на българите. Според последните заключения на изследователите, които датират само отпреди месец, мястото на високосния ден е спорно и трябва да се търсят нови доказателства. В останалите дни от календара обаче ООН и народите могат да разполагат други световни, държавни и църковни празници.
Така и написали авторите в писмото, което изпратили освен вече до двама български президенти, и до генералния секретар на ООН преди време. От Секретариата на Кофи Анан дошъл отговор за има-няма десетина дни. Написали хората, че приемат с интерес идеята, но за да бъде обсъдена тя, трябва да се внесе по реда, който е предвиден - от името на държавата (т.е. от държавен глава) или от представителя ни в ООН. И така нещата се отложили във времето. "Писахме и на предишния, и на настоящия държавен глава, но явно ще трябва още да чакаме", коментира инж. Кръстев. Според него ни липсва самочувствие като българи, като нация и не смеем да предложим на света онова, което имаме и сме създали. Ако американци бяха измислили подобен календарен модел, нали знаете какво щеше да стане, пита риторично инж. Кръстев.
А че проектът на българите е значим и трябва да бъде обсъден, показват положителните отзиви от специалисти. Имаме си и традиция, заложено ни е да сме добри в тази област, коментират специалисти по летоброене.
Изработването на универсалния календарен модел се основава на много математически изчисления, физически закони и изисквания на космическата наука, признават създателите. Проектът предвижда и система за корекция на календарното време с реалното. Убеден съм, че светът един ден ще приеме такъв календар, споделя Георги Кръстев. Въпросът е кога ще стане това.


Игнажден, Коледа и Нова година са най-големите български празници. Най-значим от тях е Коледа. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишен кръговрат в пълно съответствие с движението на земята около слънцето. Преди покръстването българите са чествали това събитие на 20, 21 и 22 декември по Григорианския календар.
На 20 декември, на зимното слънцестоене, когато е най-късият ден, е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал още Иняжден, Полязовден, Млад ден, Млад Бог. След покръстването към него е прикачен християнският Св. Игнат и празникът постепенно се превърнал в Игнажден. Тази дума е най-близо до Иняжден.
Датата 21 декември не се брои в българския календар. Този ден е нулев, поради което няма седмично име. Той не влиза в нито един от месеците. Той е ден - година. Българското му име е Колада, Коледа, Божич. Това е най-големият български празник, посветен на първичното начало, на първичната невидима сила, силата на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява този празник към Рождество Христово, отчитайки, че това е най-добрият компромис между старата и новата вяра.
Денят 22 декември в българския календар е винаги неделя. Това е първият броен ден от започващата година. Нарича се Сурваки, Суроваки. Днес го честваме като Нова година.
След приемането на християнството тези празници се установяват по новия християнски календар на 20 декември, 25 декември и 1 януари. Църквата не успява да ги отмени, но успява да ги раздели и разбърка по отношение на зимното слънцестоене, с което намалява значението им като най-важни предхристиянски празници.
Несъвършенството на Юлианския календар допълнително обърква нещата. След календарната реформа в България през 1916 г., нашата църква оставя празниците на старите си места. Така се стига до абсурда Игнажден да е на 2 януари, Коледа - на 7 януари, а Нова година - на 14 януари. Много по-късно църквата поправя тази грешка и празниците идват на сегашното си място.
Ако познаваме предхристиянската същност на тези празници, можем да научим много за мирогледа на българите, убеден е Георги Кръстев. Пред нас ще се изправи народ, който нe само не се е отказал от своята празнична система, но е принудил църквата да нагоди своите празници към неговите изконни празници. Това невероятно събитие се е случило само защото българският народ е донесъл висока култура, високо развита държавност и религия, неразривно свързани помежду си.
За най-голяма изненада, продължава Георги Кръстев, теоретичните основи на българската мирогледна система откриваме в далекоизточните философски школи и особено в учението за Дао. Китайските празници нямат нищо общо с това учение, но на хиляди километри тук, в България, празниците на българина са в пълно съответствие с това учение. Излиза, че китайците са съхранили науката, а ние - практическото й приложение, коментира Кръстев.
Основна категория в даоизма е невидимото Дао (Тао), което ражда всеобемащата енергия Ки, която на свой ред ражда активното начало Ян и пасивното начало - Ин, чрез които навлизаме в дуалистичния свят на хората. Особено място заема Великият преход, по китайски Тай Цзи. Това е онзи момент от цикличното движение на Вселената, при който не съществува нищо, освен Дао. Този момент бележи началото на нов цикъл в движението на Вселената, докато достигне до следващия Велик преход.
Удивителното е, че тези "китайски" думи се срещат доста често в съвременния български език.
Дао (Тао), а защо не Тео (Бог) е точно онази първична сила. Ин е женското, пасивното, тъмното начало. Тази дума е в основата на много български думи от женски род. Ян е мъжкото, активното, светлото начало. Тази дума също присъства в нашия език.
В Североизточна България съществува коледен ритуал, наречен Тайлада, а в някои райони - Дайлада. Тайлада се разбира като велико (голямо) съгласие (ред), а Дайлада - като очаквано съгласие (ред).
Иняжден (Игнажден) е денят на най-високата активност на женското начало Ин. Тогава нощта е най-дълга.
Следващия ден - 21 декември, е повратна точка, след която денят започва да нараства. Това е денят на Великия предел. Този ден е посветен на невидимото Дао. След него се нареждат останалите 364 дни от годината и затова той се нарича Колада.
Колада означава начало на подреждането, начало на реда. Кол е синоним на начало, а лад означава ред.
На следващия 22 декември денят е мъничко пораснал, с едно просено зърно, както казват старите хора. Това е първият броен ден на годината - първи януари, неделя по българския календар. И тъй като той е още мъничък, млад, суров, българите го нарекли Сурваки.
Думата Сурваки можем да тълкуваме като сурова ки, т.е. като сурова енергия. Това тълкуване е в пълно съответствие със състоянието на мъжката енергия Ян, която е в минимална активност. Неслучайно на третия ден от раждането на Ян е Сурваки. Нека си спомним, че нашите баби и майки правят понуда на третия ден от раждането на детето. Но от сакрална гледна точка Сур означава Слънце, или Бог.
Цялото величие на триадата Иняжден, Колада и Сурваки е изява на една недостижима философия. В тази философия съзираме най-важните качества на древния българин и можем да си дадем сметка къде сме ние, отбелязва Георги Кръстев.




Календарът на Енох съдържа 364 дни, разпределени на 12 месеца по 30 дни, или на 4 тримесечия. Всяко тримесечие съдържа 3 месеца по 30 дни, а в началото е поставен един самостоятелен ден, наречен командир. Вероятно седмицата е била от 6 дни. Не знаем защо липсва 364-ия ден, коментира инж. Георги Кръстев. Може би някога годината наистина е съдържала 364 дни, вместо 365 както е сега.
Календарът на българите може да се счита за приемник на календара на Енох, като прибавим в началото му един неброен ден, командирите да преминат към първия месец на тримесечието, а седмицата да стане 7 дни. Високосният ден се прибавя всяка четвърта година.
Календарът на богомилите съдържа 10 месеца по 36 дни, плюс 5 мъртви дни. Високосният ден се прибавя на 4 години. Седмицата съдържа 6 дни.
Календарът на маите (на снимката) е почти същият като този на богомилите. Разликата е че вместо 10, той съдържа 20 месеца по 18 дни




Най-старият български календар е "Вечният календар", създаден по идея на отец Матей Преображенски (Миткалото) през 1870 г. и изографисан от тревненския зограф Венко върху една от стените на Българското народно взаимно училище в с. Михалци, община Павликени. Българинът - обяснявал Йордан Вълчев - ни е оставил следната формула: Българското дърво има 12 клона, на всеки клон по 4 гнезда, всичките зелени листа на дървото са 364, а едно е от бога небоядисано.


Георги Кръстев, Бойко Михайлов и Тодор Целов от Монтана (от ляво на дясно) са в основата на проекта за универсален световен календар. Техни консултанти са Димитър Боянов и Янко Божинов от Варна

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 496

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 509

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 553

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 465

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 422

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 540

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 546

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ