Величието на Апостола

Марин Калонкин, ст.н.с. д-р на ист.науки

    "Ако Левски беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX век." (Мерсия Макдермот)

Васил Иванов Кунчев - Васил Левски, е роден на 18-ти юли 1837 г. (н.с.) в Карлово. Този ден за нас, българите, би трябвало да бъде ден на гордост, на национално самочувствие и на преклонение.
Васил Левски е обект на постоянни изследвания. Изследвания на неговия живот и дело, на неговия принос за развитието на национално-освободителната революция и общественото устройство на свободна България, и в теорията, и в практиката. Левски е ренесансова личност. "Чистата и свята република" е нещо ново, нещо действително ренесансово. Васил Левски е рицар. Той е убеден в правотата си и по рицарски е готов да воюва за свободата и за Републиката. Васил Левски е светлина в мрака.

Той е цяла вселена

"Наредата до работниците за освобождението на българския народ", която той изготвя, е действително вселена. Това е ренесанс и светлина не само за българина и за България, но за човека въобще. Васил Левски е Христовият образ за нас българите.
Васил Левски е велик. Да, всичко това е така. Ние сме го приели. И в същото време на нас ни е нужно да познаваме по-конкретно Левски. Онова, което е лично негово, онова, с което той доразвива теорията и практиката на националната революция. Онова, което го прави планетарен. Онова, с което всеки българин може да се гордее навсякъде, където и да се намира на планетата. А както е известно, извън България живеят много българи. Освен това ние сме длъжни да покажем на света Васил Левски с цялото му величие. Интернетните комуникации позволяват това. Заслужава адмирация община Карлово, която издаде книга, озаглавена "Европейските измерения на Васил Левски". Добре, но не е точно. Васил Левски има световно измерение. Той стига до определения, които имат фундаментално значение за революционните процеси, извършващи се в обществото през ХIХ-ти век и след това.
В какво се изразява същността на величието аа Васил Левски?
Най-същественото е

безрезервното приемане на революцията

като главно средство за освобождаването на България. Той пише: "С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)... Българи и турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение... Всички щат спадат под един общ закон, който по висше гласие на всичките народности ще се избере..."
Изключително достижение на мисълта на Левски при определяне целта на революцията е разбирането, да се решат едновременно двете задачи - национални и социални. Едновременно с разрушаване на турската феодална обществена система да се решат и политическите проблеми на развитието на нова България, да се избави народът от ново робство и от всяка социална несправедливост. "Време е, пише той, с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братя французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъп и с какви загуби?... Брат, брата, син баща, баща сина си да убие! Сега е време да преварим това зло - втората борба? Целта на нашата революция: възстановяване на българската държава с обществен строй "свята и чиста демократична република" като народно управление." В никой друг наш революционер до Васил Левски, в никоя друга революционна идеология и стратегия до Левски не се срещат такива разбирания. Нещо повече, няма в световната история друга такава революция. Това е величието на Васил Левски. Освен това Левски е знаел добре величието на българската държава, преди да бъде покорен,а и неговото желание е "Възобновяването на нашата славна (преди) държава: за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България (и) най-после да бъдем равни с другите европейски народи".

Все още тази задача не е решена

На следващо място Васил Левски извършва поврат и в определянето на пътищата за постигане на целите, във формирането на движещите сили на националната революция и в тяхната подготовка, в принципите при определяне на съюзника в революцията, в принципите на политическото устройство и държавното управление, в изграждането на системата за защита на революционните придобивки и за защита на свободната държава.
Изводите за необходимостта от изграждане на Вътрешната революционна организация с всичките й теоретически и практически проблеми е второто велико прозрение и действие на Васил Левски след обоснованото определяне целта на революцията.
Уникалността и величието на Васил Левски ярко изпъкват и при изясняване на основните проблеми във въстанието като начало на освободителната революция. Въстанията като форма на борба съществуват през целия период на национално робство, но всички те са неуспешни. Левски анализира въстанията и разбира, че техният неуспех се дължи на липсата на единство между вътрешните и външните сили и на липсата на яснота, как ще се организира българската държава след освобождението. Основният извод е: движещата сила на въстанието е целият български народ. Въстанието може да бъде успешно, ако е добре подготвено. Във всички главни моменти на въстанието той внася нещо ново, нещо свое. Кое е то? Изграждането на частни (местни) революционни комитети; определяне тактиката на въстанието; набиране средства за въоръжаване на въстаническата армия; подготовка на военните ръководители на въстанието; обучение на населението; готовността на селищата за подпомагане на въстаниците, осигуряване тила на въстаническата армия и изготвяне на реални разчети, анализ на количеството на въстаниците и тяхната готовност, оценка на противниковите сили, проблемите на дисциплината и революционната тайна; определяне становището за чуждестранна помощ на въстаналия български народ.
Васил Левски е убеден, че въстанието ще бъде успешно само ако е национално, започнало едновременно в цялата страна. За осигуряване едновременно избухване на въстанието и за изграждането на революционната въстаническа армия Левски извършва

подвиг, какъвто никой не е вършил

до този момент. Той обикаля страната, създава революционни комитети като органи за подготовка на въстанието, а със започване на въстанието решаваща е ролята на военното ръководство, на войводите.
Величието на Левски е още по-силно изразено по проблема за чуждестранната помощ на България в националносвободителната борба. Той не отрича чуждестранната помощ, но тя трябва да се търси, когато народът вътре в страната е готов, организиран, въоръжен, подготвен за самостоятелни действия. Ако народът не е подготвен за самостоятелна победа, то при чуждестранната намеса е възможно освободената държава да стане зависима от тези, които са оказали помощ. Да се освободи народът от един господар и да попадне на друг. Много показателно и актуално е писмото на Левски, в което той пише: "Ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата... На нашия предразнал глас никакъв отзив от никъде за помощ... А и все тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е Правосъдният и на нашите мишници."
Другият голям проблем е

държавното устройство на освободена България

И тук Васил Левски проявява своята уникалност. Невероятно за времето на Левски е определянето, с една обща революция да се освободи българският народ и да се възроди българската държава, да се изгради "демократска република", "чистата и свята република". Левски категорично осъжда монархията и приема РЕПУБЛИКАТА, тогава, когато в света е имало само три републики - Швейцария, САЩ и току-що създадената Френска република. Много точно д-р Снежана Начева пише: "Това да се направи във времето на Левски не е само подвиг, това е божествено, велико прозрение. Това е невероятен анализ, направен явно от невероятен и все още недостатъчно оценен и популяризиран в света българин".
С "Наредата", Проектоустава на БРЦК и с написаното в писмата Левски определя правилата за организация на държавата, създава нормативната основа на бъдещата свободна и модерна държава. Тези норми и правила представляват Конституцията на една държава. С това той става

първият конституционалист на Републиката

От основните принципи на Републиката се открояват: равноправието на народите; закрилата на гражданските и политическите права; равенство на всички пред закона; право на вероизповедание и веротърпимост; защита на българските интереси - исторически, демографски, културни, морални и други; пълна свобода на личността. Левски категорично обосновава необходимостта от различни власти - законодателна; изпълнителна (извършителна) и съдебна, и създава органи на тези власти още при "Привременното българско правителство."
С целия си живот и саможертва Васил Левски стои на най-високия гребен на националносвободителната ни революция. Той не принадлежи само на своето време, не е само наш съвременник, а прониква напред в бъдещето, и с това става съвременник и на бъдните поколения. Апостолът Левски днес е нужен не само на България и на народа български, той е нужен на човечеството, което търси своето съвършенство и в същото време е толкова несъвършено.