Вече 20 години еврото доказва своята жизненост

20 години след създаването си еврото успя да устои на превратностите на времето и да се наложи на пазарите и в портфейлите на гражданите и оцеля след преживяната криза. Без укрепване на европейската солидарност обаче то е обречено да остане колос на нестабилни крака, коментира Франс прес. На 1 януари 1999 година единната валута влезе в реално обращение в 11 европейски държави - Австрия, Белгия, Германия, Холандия, Ейре, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия и Франция. Те започнаха да въвеждат новата парична единица първо в безналичните плащания, а от 2002 година окончателно замениха своите национални валути с общата европейска валута и поставиха началото на еврозоната.  

В момента в еврозоната са 19 държави. 

Към основателите се присъединиха Гърция, Кипър, Малта, Латвия, Литва, Естония, Словакия и Словения. Най-тежкото изпитание за еврозоната стана избухналата 10 години след началото финансово-икономическа криза - през 2008 - 2009 година. Еврото обаче преодоля изпитанието и от 2014 година започна възстановяване на икономиките, и то до голяма степен благодарение на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Само Гърция остана в кризисен период до август 2018 година, дотогава тя разчиташе на външно финансиране. Първият официален курс на еврото бе регистриран на 4 януари 1999 година, когато 1 евро се разменяше за 1.1789 долара. Най-ниско общата европейска валута се търгуваше на 26 октомври 2000 година - 0.8252 долара за евро, а най-скъпо - на 15 юли 2008 година с курс 1.599 долара за 1 евро.

Днес държавните дългове на страните, приели общата валута, се движат от 63% от БВП в Германия до 133% от БВП в Италия. Еврото  значително опрости и стимулира развитието на търговията и инвестициите, активизира производството и икономическия ръст, категорични са експертите. В момента еврото има стабилни позиции в света като втората по значение валута след щатския долар. Делът на общата европейска валута в международните разплащания е около 30 на сто. Към еврото са привързани и редица национални валути на държави по света, сред тях и България. Европейската централна банка, която пое управлението на паричната политика още през 1999 година, има заслугата, че попречи на очакваната ескалация на цените.

Популярността на единната европейска валута сега е на най-високо равнище. Въпреки подема на популистките и антиевропейски движения средно 74% от европейските граждани са на мнение, че еврото е било от полза за ЕС, а 64 на сто - за собствената им страна, според барометъра на ЕЦБ от ноември миналата година. 

В средата на лятото на 2012 година, след финансовата криза, еврото за малко не бе отнесено от дълговата криза, застрашаваща банковата система с разпад. Тогавашните събития 

насочиха вниманието към вродените слабости на единната валута: 

липса на европейска бюджетна солидарност чрез споделяне на дълговете, инвестициите и следователно - рисковете, дълбоки различия между отделните икономики, както и липса на спасителен кредитодател за изпадналите в затруднения страни. По-специално на фона на гръцката дългова криза еврото подхрани взаимни обвинения между южните и северните страни. Първите обвиняваха вторите за привързаността им към ордолиберализма и обратното - северните страни упрекваха южните в прекалено хлабава бюджетна политика, изтъква икономистът Ерик Дор. Президентът на ЕЦБ Марио Драги угаси пожара през лятото на 2012 година, като увери, че неговата институция ще направи всичко, за да спаси еврото. ЕЦБ прие програма за изкупуване на ограничен брой облигации на страна, изпаднала в затруднения. Такъв инструмент не беше ползван никога досега, но бе достатъчен, за да възстанови спокойствието на пазарите.

По-нататък, за да овладее надвисналата заплаха от дефлация, ЕЦБ сведе лихвите си до минимум и изкупи облигации до края на декември на обща стойност 2,6 трилиона евро. В политически план обаче все още е направено твърде малко, за да се поправят вродените слабости на еврото.

Еврозоната още няма инструменти за конвергенция на икономиките. Според минималната реформа на еврозоната, обявена през декември 2018 година, 19-те страни от еврозоната се споразумяха само за един много ограничен бюджетен инструмент, тъй като Германия отхвърли идеята за обединяване на дълговете. Все пак икономистът Никола Верон е малко по-оптимистичен, тъй като според него след оздравяването на банковия сектор и действията на ЕЦБ еврото вече е колос на тухлени, а не на глинени крака.

Дела и документи 

- На 1 януари 1999 година еврото става официална валута в 11 от петнайсетте страни от ЕС: Финландия, Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия и Ирландия (общо 291 милиона европейци). То може да се използва за безналични плащания, както и за плащания с чекове или банкови карти.

- От 4 януари 1999 година в банките, фондовите борси и магазините цените се обявяват в двете валути.

- На 1 януари 2001 година Гърция влиза в еврозоната.

- На 1 януари 2002 година се появяват първите 15 милиарда евробанкноти и над 50 милиарда евромонети, преобръщайки всекидневието на 304 милиона европейски граждани. Следва период на успоредно обращение на еврото и националните валути, които постепенно биват изтеглени до 1 март 2002 година.

- През 2003 година Швеция решава да не се присъединява към еврозоната, което сториха преди нея Дания и Великобритания. Затова пък нови страни въвеждат единната европейска валута: Словения през 2007 година, Кипър и Малта през 2008 година, Словакия през 2009 година, Естония през 2011 година, Латвия през 2014 година и Литва през 2015 година.

- През 2010 година ЕС се изправя пред дълговата криза:

- През май ЕЦБ и МВФ се притичат на помощ на Гърция със 110 милиарда евро в замяна на програма за драстични икономии. 

- През ноември Ирландия получава спасителна помощ от 85 милиарда евро, след като банките й затъват в дългове.

- През 2011 година Португалия получава помощ от 78 милиарда евро.

- На 26 юли 2012 година президентът на ЕЦБ Марио Драги обявява, че банката  е готова на всичко, за да предпази еврото, което успокои пазарите.

- През август ЕЦБ изкупува за една седмица европейски облигации за 22 милиарда евро, за да подкрепи Италия и Испания.

- За първи път думата "евро" започна да се изписва на кирилица на банкнотата от 5 евро, пусната в обращение на 2 май 2013 година. Това бе началото на новата серия "Европа", от която досега са пуснати банкноти до 50 евро. От 28 май 2019 година надписи на кирилица ще носят също банкнотите от 100 и 200 евро.

- През юли 2015 година е приет трети спасителен план за Гърция, за да се избегне в последния момент "Грекзит" - излизане на страната от валутния съюз.

- През 2016 година ЕЦБ решава в края на 2018 година да спре издаването на банкноти от 500 евро, наричани "Бин Ладенки" заради обвиненията, че се ползват от трафиканти - 1 милион евро в такива купюри тежи едва 2,2 килограма.

- През юли 2018 година България подаде молба за т.нар. чакалня на еврозоната. Тогава премиерът Бойко Борисов заяви, че искаме влизането в нея да стане едновременно с членството в Европейския банков съюз. България получи подкрепата на Еврогрупта за намерението си за членство в ERM II и банковия съюз. Очаква се това да стане през юли догодина. Няма краен срок за престой в чакалнята, макар че минимумът е две години. Продължителността ще зависи от стабилността на икономиката и банковата система, но също и от равнището на корупцията в държавата. Оптимистичната прогноза е за 1 януари 2023 година.