Вътрешният героизъм е по-важен от всичко

Сергей Бадюк е млад, но вече доста известен в Русия актьор, спортист, военен и бизнесмен. Роден е в малкото украинско селце Гибаловка, което се намира в Шаргородския район, Винницка област. Майката на Сергей е била учителка по английски, бащата е работил в милицията. Бадюк няколко години служи в редиците на отряда със специално предназначение, като след това израства до ценен кадър в руската Федерална служба за безопасност. Става магистър по бизнес администрация в Чикагския университет. Въпреки младостта си заема високи постове в различни държавни институции и частни компании. Снима се в доста филми, сред които "Савва Морозов", "Пурпурные облака", "Две дамы в Амстердаме", "Забава", "Мустанг", "Бригада: Наследник" и т.н. Водещ и автор на няколко предавания по телевизионния канал "Россия-2". Въпреки че почитателите на актьора знаят почти всичко за него, малцина са наясно, че винаги, когато има възможност, Сергей Бадюк бие камбаната в храма "Христос Спасител" в Москва.


"Всеки филм има своите зрители"


- За първи път ли сте в България, Сергей?
- Не, вече бях веднъж в страната ви. И видях "руската" България - бях на места, свързани с най-значимите битки по времето на Руско-турската война. Няма да забравя Плевен, Ловеч, много силно впечатление ми направи връх Шипка... Навсякъде ме поразяваше огромното количество добре запазени паметници, издигнати в чест на войниците, паднали за свободата на България.
- Какво ви направи най-голямо впечатление?
- Бях изумен, че почти всички гробове са поддържани, обгрижвани, не са изоставени... Имах възможността да се поклоня и пред монументи, посветени на генерал Скобелев - за съжаление в Русия го помнят доста по-малко, отколкото в България. Това не ми е много приятно, обаче е факт. Бях поразен от отношението на българите към историята на Руско-турската война. Когато със съпругата ми влязохме в български храм, ми направи впечатление, че свещеникът започва службата си със споменаване на царя-освободител. Това е памет, минала през вековете. Благодарение на гостуването ми в страната ви започнах по-дълбоко да проучвам историята на Руско-турската война. И получих отговори на доста въпроси, които си задаваме и днес.
- Какво ви доведе в България?
- Поканиха ме моите приятели: Сергей Станишев, Мартин Захариев, Антон Кутев - хора, които правят много, за да запазят онази памет и добрите отношения между Русия и България, които съществуват от векове. Не може тези връзки, изграждани стотици години от братските православни народи, да бъдат разкъсани. Необходимо е да запазим хубавото, защото всъщност помежду ни не е имало нищо лошо, липсва нещо, което да ни разделя. Опитите страните ни да бъдат скарани са изкуствени и измислени. Радвам се, че в България все пак има хора, които правят всичко възможно това да не се случи.
- Изкушен ли сте от политиката?
- Далеч съм от политиката, не искам да се замесвам в нея. Но съм за това, колкото и тривиално да звучи, различните народи да общуват, да бъдат приятели.
- Началото на разговора ни малко се забави, защото доста хора искаха да се снимат с вас. Изненадахте ли се, че и в България имате доста почитатели?
- По-скоро се зарадвах. Наистина, много хора тук ме познават, идват да се здрависат, питат ме за участията ми в нови филми, телевизионни предавания... Дори предлагат да ми помогнат, ако имам нужда от нещо. Усещам, че всичко е абсолютно искрено. Бях учуден - в добрия смисъл на думата, от такова отношение далеч от родината ми. 
- Често ви представят като ветеран от две войни. Метафора ли е това?
- Не. Дълго време бях войник, служих в редиците на отряд със специално предназначение. Зная за какво иде реч, когато става дума за реални битки. Смятам, че имам правото от името на военните да благодаря на страната и народа ви за онази памет, която пазите за руските войници. И се радвам, че България е едно от малкото места на планетата ни, където не се е проляла кръвта на съветски войници, освободили Европа от фашизма.
- Роден сте в Украйна, но живеете и работите в Русия. Коя страна наричате своя родина?
- И Украйна, и Русия - не ги разделям. Смятам, че е абсолютно изкуствено тези две държави да се противопоставят. Гордея се, че съм украинец. И не по-малко се гордея, че имам възможност да помагам със знанията и уменията си в Русия.
- Как приемате факта, че ви наричат звезда и сте прочут като руския Рамбо?
- С учудване! (смее се) Но същевременно и много спокойно.
- Можете ли да назовете само един филм с ваше участие, който да ви представя най-добре като актьор?
- (Без да се замисля) "Соловей-Разбойник"! Един много уважаван от мен човек - Борис Гребеншчиков (прочут руски изпълнител, композитор и автор на култови песни - бел. ред.), казва, че онези, които искат да видят истински руснак, трябва да гледат именно този филм.
- Фактът, че сте имали възможност да работите и дори да останете в чужбина, повлия ли ви по някакъв начин?
- Разбрах, че не мога да живея извън Русия и Украйна. Много харесвам да пътешествам, но гостуванията ми в чужбина обикновено са свързани с творчески ангажименти. Аз съм работохолик, не мога безцелно да се въргалям на плажа. Ако ден-два няма какво да правя в професионално отношение, това предизвиква у мен някаква параноя, започвам да нервнича, търся начини да се занимавам с нещо. И колкото по-далеч от дома си се намирам, толкова повече ми се иска да се върна вкъщи. Обичам Украйна, обичам и Русия - не бих могъл да живея никъде другаде!
- Колко е труден пътят от малко украинско село до участия във филми, гледани от милиони?
- Не съм се замислял дали е труден пътят или не е. Просто правя онова, което смятам за добре. Харесваше ми да служа в редиците на армията, а фактът, че и днес ме търсят да обучавам млади войници, може би е и своеобразна оценка на труда ми и на положените усилия. Занимавах се с доста неща. Сега се посветих на киното, което също ми носи голямо удоволствие. В телевизията водя няколко авторски предавания, които разглеждам като вид социална мисия. В Русия сред младите има доста проблеми, но с един от тях - наркоманията - се сблъскват доста страни по света, включително и България. Зависимите хора не искат да спортуват, да работят, да учат, а само да се забавляват. Старая се с предаванията си да покажа предимствата на здравословния начин на живот, да посоча негативното влияние на наркотиците, да представя младите военни, останали без ръце, без крака... Което обаче не им пречи да спортуват, да водят активен обществен живот. Те правят чудеса от храброст, проявяват вътрешен героизъм, а това е много по-важно от всичко останало. Затова доста време посвещавам именно на такъв вид работа.
- Казват, че онези, които четат вестници, обикновено научават вчерашни новини. А телевизията може да задържи вниманието на зрителите само за кратко. В този ред на мисли единствено киното ли може да се смята за вечен магнит, който винаги притегля интереса на хората?
- Определено! Киното, но само ако е добро, може да се сравни единствено с хубавата книга. Филмите, както и томовете с любими литературни произведения, винаги са достъпни са всеки от нас. За щастие имаме много талантливи режисьори. И в България също, като бих искал да назова името на Владимир Щерянов, който според мен е много талантлив и е голям професионалист. В Русия той е изключително уважаван режисьор, с чието мнение се съобразяват. И въпреки огромната конкуренция успява да изпъкне, снима доста сериали и филми. Владимир Щерянов е име в Русия.
- Филми от какъв жанр според вас са сред най-предпочитаните днес?
- От всички жанрове! Всеки филм има своите зрители. На мен ми провървя, въпреки че първите ми роли в киното бяха на бандит, военен, полицай - все нееднозначни образи... Но като че ли израснах в актьорската кариера и едно от последните ми екранни превъплъщения, няма да повярвате, бе на йога инструктор, като свалих за тази роля 15 кг (усмихва се). Също така много се снимам в комедии, дори в скандални кинотворби... Затова мога смело да заявя - всеки филм е важен!
- Какво за вас има по-голяма тежест - отзивите на критиката или реакцията на зрителите?
- Само публиката е важна! Ще бъда искрен - не реагирам на анонимната критика, особено на нещо, написано от някакви хора в интернет. Мога да реагирам, ако човек ми каже нещо, гледайки ме в очите. А онези, които много знаят, нека направят нещо по-добро от другите!
- Ако трябва сам да си направите кратка визитка, как бихте се представили на онези, които не ви познават?
- Приятно ми е - аз съм Сергей Бадюк!