Васил Велев: Никой не се грижи за работника повече от неговия работодател

Васил ВЕЛЕВ е изпълнителен директор  на "Стара планина холд" АД и председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Завършва Школата за запасни офицери при Висшето военно-въздушно училище в град Долна Митрополия, специалност "Техник на самолета и двигателя". През 1984 г. се дипломира с отличие във факултет "Автоматика" на ТУ-София. През 2008 г. завършва магистратура по корпоративно развитие и управление в Икономическия университет във Варна. Зам.-председател е на съвета на фондация "Еврика", подпомагаща млади таланти в науката, изобретателството, предприемачеството и фермерството.

- Г-н Велев, в последните месеци организациите на работодателите настояват за отпадане на "клас прослужено време", отнемане на отпуските след майчинство, свободен почасов работен ден и извънреден труд - все неща, които според хората са отнемане на права с цел работодателите да си опазят печалбите. Как ще коментирате?

- Нищо от казаното не е вярно. Кои хора казват това, аз следя в мрежата, там одобрението е два пъти по-голямо от неодобрението. Никъде в Европа няма такова нещо като административно определян процент за прослужени години. Договаря се бонус между работодатели и синдикати, между работодател и работници на равнище бранш или предприятие. Но абсолютно никъде няма административно определен процент за стаж. Това е рудимент от миналото, който всъщност ощетява младите хора.

- Защо да ги ощетява, просто който е работил по-дълго и има повече опит, справедливо получава повече.

- Не е справедливо. При административно определената ставка за стаж се получава така, че в културата, в науката, в бюджетната сфера изобщо има дисбаланс, младите учени например получават по-малко от чистачката и портиера, които са с дълъг стаж. Всеки трябва да получава възнаграждение според извършената работа, а не според това колко дълго е работил. В частния бизнес това в повечето случаи е една административна тежест. Защото ние с вас се договаряме за възнаграждението, а после смятаме отзад напред - кое е основна заплата, колко прибавяме за прослужено време, че като извадим от общата сума осигуровките и данъците, да получим нетна заплата, за която сме се договорили.

- Не знам някъде да се договаря нетна заплата, договаря се заплатата и се знае, че към нея ще се добавя процент за всяка година работа и после от дохода ще се приспадат осигуровките и данъците. Ако я няма ставката за стаж, в болшинството случаи заплатите няма да мръднат нагоре.

- Имам чувството, че разговарям със синдикатите. Някои предприятия имат договорена много по-висока ставка от тези 0,6%, определени за стажа. А заплатите средно растат не с 0,6, а поне с 6 процента всяка от последните 20 години. Класът прослужено време не гарантира и не осигурява ръста на доходите. Просто не е вярно, че без ставката за стаж няма да растат заплатите. Повтарям, никъде в Европа няма такова нещо.

- Как да се сравняваме с Европа, като със заплата там се живее, а тук е в пъти по-ниска?

- Но там има в пъти по-висока производителност. Искам обаче да напомня, че България е сред трите страни в Евросъюза, в които доходите растат най-бързо. Няма държава в света, в която хората да са доволни от заплатите си. Вижте във Франция какво става, вижте в Германия, където заплатите са няколко пъти по-високи от българските. Трудът трябва да се заплаща според неговата производителност, според количеството и качеството, според резултата.

- Но българите емигрират заради ниските заплати тук, търсят по-добър живот. Еврокомисията всеки ден казва: България е с най-ниски доходи в ЕС, с най-ниско почасово заплащане. 

- Не, Еврокомисията казва: вие имате най-много неграмотни, имате най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, произвеждате малко и работите лошо. А в същото време доходите ви за единица продукция растат по-бързо от допустимото и представляват макроикономически дисбаланс. Т.е. за да растат по-бързо, трябва да расте по-бързо производителността. Трябва да работите повече и по-добре. Това казва, ама кой да чуе. 

- Чии доходи растат? Нали знаете за свинското със зеле, от което едни ядат свинското, други - зелето. Пак Еврокомисията казва, че у нас разделението между бедни и богати е най-голямо. И как да говорим за производителност, когато нямаме производство?

- Ами, хайде да говорим за производствените предприятия. Защото всички лежат на гърба на работниците от производствените предприятия, те изкарват заплатите на бюджетната сфера, че и на услугите. А работещите на бюджет заедно с пенсионерите са много повече от производствените работници, на чийто гръб лежат всички. Разбира се, всички са полезни, и държавната администрация също, макар че някои в нея са в повече, отколкото ни трябват. Но ако не отчитаме този факт, става така, че орязваме доходите на тези, които всъщност хранят страната. Всички, които получават пари от бюджета, взимат, а не дават, връщат малка част от това, което са взели. Бюджета го пълнят под два милиона работници и специалисти от икономиката, другите пет милиона души го изпразват. Кой създава доход? Той се създава в производството. Не казвам, че не са нужни полицаи, но те получават от бюджета, не внасят в него. Дайте да се отнасяме добре към тези, които хранят страната.

- Ще оспоря тезата ви, защото по данни на МФ в приходите на бюджета корпоративните данъци са 6%, а тези от данъците и осигуровките на хората са над 5 пъти повече - 33%.

- Какво доказва това? Нали корпоративните печалби, от които се плаща корпоративен данък, се получават, след като се платят въпросните  заплати, данъци и осигуровки на хората. И хората, и компаниите в икономиката, в индустрията нетно пълнят бюджета, а другите нетно го разходват. Два лева и една седмица ви стигат, за да регистрирате фирма, да вземете кредит, да назначите работници, да купите машини и да плащате големи заплати. Защо не го правите? Едни не искат, други ги е страх, трети не могат. Обаче и едните, и другите, и третите обясняват колко са лоши работодателите. Ами станете работодатели и покажете как трябва. Огромното мнозинство от предприемачите у нас са скромни, трудолюбиви и отговорни хора. Те заслужават уважение, а не охулване. В същото време медиите показват отделни случаи, които са изключения, и ги обявяват за практика. А добрите примери, които преобладават, не се показват под предлог, че СЕМ ще ги накаже.

- И как така същите хора, като отидат в чужбина, изведнъж се оказва, че могат много? Значи нещо тук е сбъркано. Ние нямаме индустрия, у нас огромният брой фирми не са производствени, а са търговски и в услугите. Как да се направи така, че да се стимулират производствените фирми и хората срещу труда си да получават доход, а не подаяния? Колко протести има за неразплатени заплати, и в производствените фирми включително?

- И това са митове. Ако за заплати годишно плащаме над 20 милиарда, забавените заплати са 20 милиона. Това е едно на хиляда - един човек от хиляда има забавена заплата. При това - основно от чужди инвеститори мошеници. У нас този проблем се раздухва и се лепи етикетът, че работодателите не плащат заплатите. Имаме прекрасни предприятия, но за вас, журналистите, добрата новина не е новина. Първите пет новини в емисиите винаги са негативни - страхотии, убийства, насилие, аварии, катастрофи, протести. Този създаван образ на страната гони хората в чужбина. И не е вярно, че нямаме индустрия. Най-много са заетите в преработващата индустрия - 500 000 са. Това са хора, към които трябва да има уважение, а не да им взимат от заплатите, като им продават скъп ток от американските централи. И като им начисляват такса битови отпадъци, която няма нищо общо с услугата за боклука. Не да им скубят от доходите, като им слагат всякакви одити, от които никой няма нужда - за да има работа за многото икономисти. Не да ги карат да правят нотариални заверки за неща, от които никой няма нужда - за да има работа пък за многото юристи.

Нека аз малко да задавам въпроси. Вие преди малко казахте колко сме отвратителни, че искаме да вземем отпуските на майките. Ами отпуск се полага, за да се възстанови работната сила. А те две години не са били на работа, нямат принос към трудовия колектив, връщат се на работа и получават два месеца платена отпуска. А тази отпуска е платена всъщност за сметка на останалите работници, които са работили в тези две години. Трябва малко повече да се гледат тези взаимовръзки, а не да се реагира първосигнално - щом е работодател, значи е изедник.

- Само че майката в тези две години е родила и отгледала дете, та утре работодателите да има кого да наемат. Затова тези два месеца са насърчителна мярка.

- Ние имаме най-дългото платено майчинство в ЕС и най-ниската раждаемост. Очевидно тези насърчителни мерки не работят. Сигурността и стандартът на живот насърчават повече. За това трябват предприемачи. У нас никой не насърчава предприемачеството. Трябва да се насърчават производствените фирми, защото, ако само услуги си правим едни на други, няма да забогатеем. Трябва да се развива производство, за да се храни страната. Защо в ай-ти сектора получават по 5000, по 10 000 лв. заплати? Защото си ги изкарват, защото са учили математика и работят здраво. У нас ай-ти секторът е по-добре платен по паритет на покупателна способност, отколкото е средно в ЕС. Връщат се момчетата от чужбина и казват: връщаме се не защото сме герои и искаме да спасяваме държавата, а защото тук е хубаво.

- Обаче после, като няма кой да им оперира апандисита, защото лекарите са се изнесли заради ниските заплати, и като няма кой да учи децата им и не идват млади учители на мястото на пенсионираните, понеже ги третират като лапачи на бюджет, пак ли ще им е хубаво? И като няма учени да захранят фирмите с иновации, пак ли ще им е хубаво?

- Когато има индустрия, има и научни изследвания, има и иновации и технологии, защото индустрията ги изисква, за да се развива. Лошо е, че Европа като цяло се деиндустриализира, и България - също. Европа изгони индустрията си в Китай и си мислеше, че ще продава на Китай технологии, но индустрията си взе в Китай и иновациите, и технологиите. И сега "Хуауей" е световният технологичен лидер, не са "Алкател", "Сименс" или "Нокиа".      

 - Според вас какво трябва да е поведението на работодателя към работника?

- Няма друга категория в света освен работодателя, който да се грижи повече за работника. Никой не се грижи за работника така, както работодателят - нито синдикати, нито правителство, нито партии, никой. И това е факт, който само много предубеден човек може да оспорва. Българският нормален работодател е този, който милее за работника си и прави всичко възможно работникът да се чувства добре. Работодателят е роб на работника. Защото работникът, като свърши работното време, си отива вкъщи, прави си салата и пие ракия, а работодателят продължава да работи - дали ще има утре работа, навреме доставки на материали, вземания от клиенти, дали ще може да плати заплатите и т.н. 

- При това прекрасно отношение защо непрекъснато казвате, че нямате кадри, и защо кадрите ви заминават да работят в чужбина?

- Нямаме кадри не толкова защото са емигрирали, а защото не са се родили преди 18 години. На 100 пенсиониращи се 63-ма навършват 18 години. Т.е. между 90 000 и 100 000 се пенсионират, а влизат на пазара на труда под 60 000. Ние всяка година губим 40 000 работещи по демографски причини. А разликата между тези, които заминават, и тези, които се връщат, е 4000 души, т.е. 10 пъти по-малко. Това означава, че един човек в икономиката ще продължи да храни двама. Ето затова искаме облекчаване за наемането на хора от чужбина - защото няма как да си ги "произведем" тук и сега. Дори веднага да се заемем с демографията, а не виждам достатъчно решителни политики в тази посока, ефектът ще е чак след 20 години. Ако за 20 години няма внос на работници, много заводи ще затворят поради липса на кадри. Просто няма кой да работи след пенсиониращите се. Приказките на синдикатите "няма да внасяме работници" вредят на страната. Дори богата Германия прави всичко възможно, приемайки агресивни закони за внос на хора. В Полша има два милиона украинци, с тях тя до голяма степен си реши проблема с пазара на труда. А в България знаете ли колко са украинците - 5000 през лятото и около 1000 през зимата. Те кандидатстват по 40 души за едно място, но няма как да ги внесем, половин година се точи процедурата и те отиват там, където ги приемат по-лесно.

- В същото време според рейтинговата система на висшите училища у нас в много специалности има безработица сред завършилите.

- От завършилите висше образование 50% работят на позиции, неизискващи висше образование. Защото са завършили не това, което трябва. Защото не стават инженери, не стават математици, няма дори на кого да дадем стипендия, защото са малко студентите по машиностроене. Защото са търсили лекото и не са образовани от училище. Не могат две числа да разделят, камо ли да изчислят процент. А после ще се овайкват, че са бедни. Около 40% от 15-годишните у нас са функционално неграмотни, постъпват в университетите и там се налага да ги обучават 4 години на това, което би трябвало да са научили в гимназията. Наемаме в предприятията дипломирани инженери и се налага половин година да ги учим да смятат, работниците се смеят. А като поискахме задължителна матура по математика, всички ревнаха колко ще е трудно на децата. 

- За матурата съм абсолютно съгласна с вас. Не защото всички ще станат математици, а защото математиката развива мислене.

- Младите масово стават икономисти, юристи, учат администрация и управление, като че ще управляваме целия свят. В същото време няма инженери, няма ай-ти специалисти, няма заварчици, оператори на машини, няма шлосери, монтьори, шофьори...               

- Това е, защото бяха затрити техникумите.

- Ами да. Трябва да направим професионалното образование първи желан избор. Едно добро професионално образование на третата-четвъртата година след завършването ще даде такова възнаграждение, каквото завършилият ненужно висше образование няма да получи никога. И продължаваме да имаме на входа на висшите училища места за прием, колкото са завършилите средно образование. Навремето кандидатствахме по 20 души за едно място във висшите училища, сега приемат всички, дори завършилите с тройки. Искаме всички да са висшисти, а това не е нужно. Пък и не всеки става за висшист. В Австралия висшистите са 18%, а това е втората страна в света по индекс на човешко развитие. Ние инвестираме много пари в човешкия капитал, защото това е най-ценният капитал. Само че няма начин тази инвестиция да бъде запазена, защото в една правова държава, когато човек купува завод, няма кой да му го вземе, ако е изряден в спазването на правилата. При нас, ако човек инвестира в даден специалист и му плаща стипендия да учи, този специалист после си грабва шапката и заминава нанякъде. Като е учил обаче с държавни пари, т.е. с обществени, или със стипендия от бизнеса, трябва поне 5 години да работи в България. А ако реши да замине в чужбина - да върне парите за обучението си. Остра реакция и срещу това ни предложение! Но ако ще се спасяваме поединично, завличайки държавни или корпоративни пари, докъде може да стигнем и какво ще остане от страната ни?