Васил Гелев: Имаме рекорден ръст от 130% при износа на вино за Китай

Васил Гелев е завършил международни отношения в УНСС, учил е и право в Германия. Няколко години е консултирал китайски компании, които искат да навлязат на пазарите в Централна и Източна Европа. Изпълнителен директор е на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа, на който страната ни е домакин. 

"Маслодайната роза е най-разпознаваемият български продукт"

- Господин Гелев, какви са функциите на центъра и по какво конкретно работите?

- Центърът е създаден на база на междуправителствено споразумение между България и Китай, подписано през 2014 г. През 2015 г. всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) го подкрепиха и центърът беше открит. Фокусирахме се да координираме държавите по инициативата 16+1 в областта на селското стопанство. Първият проект бе селскостопанските продукти от страните от ЦИЕ да стигнат до китайския пазар. Те изобщо не присъстваха там. Трябваше да извървим дълъг път, така че тези продукти първо да станат разпознаваеми и след това да създадем в потребителите устойчиво търсене. А това става трудно. Китай е много предпазлив при вноса на хранителни продукти. Преди да бъдат внесени, трябва да бъдат подписани двустранни протоколи, гарантиращи безопасността. България има 29 стартирали двустранни процедури за износ. Шест от тях вече са финализирани с подписани протоколи - за люцерна, царевица за фураж, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, белен слънчоглед, комбинирани фуражи и фуражни добавки. От април т.г. отговорният орган по контрол и безопасност на Китай се преструктурира към митниците им, което доведе до забавяне при публикуването на фирмите, одобрени за износ, в китайските официални сайтове.

- Казвате, че продукти от ЦИЕ имат слабо присъствие на китайския пазар. Конкретно България неразпознаваема ли е?

- Това беше до 2015-2016 г. Оттогава благодарение и на нашите проекти успяхме да направим България по-разпознаваема в Китай. С голям успех там се търгуват български продукти с маслодайна роза. Това е най-разпознаваемият български продукт. През 2010-а китайската държавна компания "Bright Dairy", базирана в Шанхай, предложи нов продукт, който направи България една от най-лесно разпознаваемите държави. Това е кисело мляко за пиене с бранда "Момчиловци", което продължава да бъде щ1 по продажби. Млякото се произвежда без жива закваска, без лактобацилус булгарикус и без да се обозначава като "българско".

- Коя от всичките държави от ЦИЕ изнася най-много за Китай и къде се позиционираме ние?

- През м.г. с усилията на инж. Красимир Коев, директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното и благодарение на проект, който започнахме, България успя да се придвижи с 3 места напред в класацията за внос на вино в Китай. В момента се нареждаме на 15-то място с ръст от 130,86%, което е рекорд за България. Досега не сме били на толкова челна позиция с изнесени близо 1,2 млн. бутилки и средна цена, близка до тази на основните ни конкуренти. По определени сектори от селскостопанската промишленост сме наистина водещи в Китай спрямо страните от ЦИЕ. Има държави, които са водещи в други сфери. Например Унгария с олиото си, а Полша - с ябълките. Няма обаче пряка конкуренция между страните от ЦИЕ, което, може би, се дължи на това, че китайският пазар е много голям.

- Преди 1989-а страната ни изнасяше много агропродукти за руския пазар. Китай ли е сега новата голяма ниша за нашите продукти?

- Китай е ниша за всяка промишленост. Въпросът е, че е трудно. Китайският пазар се отличава от едновремешния СИВ по това, че е силно конкурентен. Всички държави се конкурират помежду си да предложат продукти на него. Китайският пазар представлява практически неограничена възможност за производителите. Като капацитет е като съветския, но подходът за навлизане трябва да е различен. А китайският потребител е изключително любопитен - постоянно търси нови продукти. За него са интерес най-вече продуктите от Европа, защото ги свърза с това, че са екологични. България е прекрасен пример за това поради липсата на тежки индустрии, които да замърсяват въздуха и околната среда. Продуктите, които отглеждаме в България спрямо тези в останалите страни от Западна Европа, са в пъти по-чисти и качествени. Паралелно с това в Китай имат специфични изисквания към вкусовите качества, най-вече към преработените храни. Голям успех за всяка компания би било, ако успее да навлезе в т.нар. канали ХОРЕКА (хотели, ресторанти, кафенета). Това е ниша, за която количествата, които се изнасят и потребяват, са неограничени. Само в Шанхай през летния сезон се консумират повече от 14 млн. литра на ден вносни сокове и води. Това, което винаги казвам на българските производители обаче, е, че китайският потребител е и взискателен. Той има големи изисквания и спрямо опаковката. Тя трябва да изглежда добре, дори луксозно, и това предполага висока цена. 

- Какво се случва в демонстрационния център и как функционира онлайн системата?

- Това е част от голям проект, започнал с откриването на експериментални павилиони в Китай, в които се представят продуктите от ЦИЕ. Най-вече с промоционална цел. Правят се дегустации, след което се извършва координацията по реалните сделки. 2015-а открихме първия павилион на България в Ханджоу - града, в който е централата на компанията за електронна търговия "Алибаба". А в 2016-а открихме 16+1 павилион и в търговската зона на Шанхай. Паралелно с това бяха открити и експозиционни площи на българската роза. Китайска компания създаде верига от промоционални павилиони за български козметични продукти, най-вече с българска роза. През м.г. открихме логистичен център и павилион за продукти в Пловдив. Започнахме и изграждането на електронна платформа, в която да консолидираме производителите от ЦИЕ. След субсидия от китайското правителство изградихме в Китай реципрочен хъб на този в България.

- Защо при тези огромни възможности на Китай китайски инвестиции трудно се случват у нас?

- Китайските инвестиции в селското стопанство са доста сериозни в България. Те започнаха през 2012 г. Китайската държавна компания "Тиендзин  Фарм Корпорейшън" започна да развива успешни проекти в страната, като тръгна с отглеждането на царевица за износ. Продължи с люцерна. А след Срещата на върха у нас през юни двамата премиери - на България и Китай, дадоха началото на проекта 16+1 за модерна зона за селскостопанско сътрудничество, разработен от нашия център. По този проект има завод за фураж в Северна България, който преработва фуражи за износ в Китай. В Първомай започна експериментално отглеждане на китайски хибриден ориз, който също да се изнася, след като приключи сертифицирането на сортовете. У нас вече се създават условия за контрактно фермерство - възможността българските фермери да отглеждат чрез фючърсни договори определени земеделски култури, които след това се изнасят при гарантиран пазар и на предварително договорена цена. Китайската страна ще предоставя безвъзмездно посадъчния материал и необходимата техника. Вече имаме експериментален опит в областта на чесъна - не китайски, а испански, който се отглежда у нас и се изнася за Китай. Всичко, което правим в центъра, е в полза на производителите и е безвъзмездно. Те трябва да произведат качествена продукция, да я опаковат добре и да използват каналите за реализация, които ние създаваме.