ВАСАЛЪТ

Валери Петров

Ето, стана стихът! И в тоз радостен миг,
който никой не ще ми отнеме,
този път не аз тебе, мой роден език,
а ти мен да похвалиш е време.

Виж как вярно ти служа, как просто до плач,
до полуда старая се даже
да не може – уви! – ни един преводач
моя труд на света да покаже.

И не стига, че тъй вън не могат разбра
какви имам към тебе заслуги,
но ти сам ги наричаш „словесна игра”
и въздигаш – за мързела – други.

Не, не е справедливо, език мой! И знам,
ще изправиш ти свойта присъда,
но дали ще се чуе поправката там,
дето май по туй време ще бъда?

Тъй че днес, между нас... Тази жалба, нали,
пак ще служи на твоето име –
две-три думички от речника свой отдели
и по челото с тях погали ме!