В здравеопазването - много бъбрене, малко резултат

И 2018 г. премина за българското здравеопазване под знака на нищоправенето. Поне от страна на здравните власти. Нищоправене по отношение на здравето на нацията, нищоправене за увеличаване на продължителността на живота или за раждаемостта, или за детското здраве. Дори за едната статистика. Но въпреки здравните власти, лекарите (или повечето от тях) се опитваха да спасяват живота на пациентите си. 

Годината започна с протести. Този път на общинските болници (без големите, сред които и софийските!). Те бяха подкрепени от синдикатите и работодателските организации. МЗ гръмко обяви, че им дава за 2018 г. над 28 млн. лв., но набързо отклони исканията им за допълнителна субсидия с пояснението, че това би била "нерегламентирана държавна помощ". Ведомството на Кирил Ананиев отново постави въпроса за преструктуриране на малки общински болници в медицински центрове с около 20 легла. МЗ заканително размаха показалец и обяви пред народа, че общите задължения на 121 общински лечебници възлизат на 100.2 млн. лв., а просрочените са за 44 млн. лв. Но не каза колко им дължи касата за надлимитна дейност, премълча и факта, че цените на клиничните пътеки, по които работят, не са повишавани от 2006 г. Е, в Националния рамков договор цените на пътеките бяха леко повишени. В крайна сметка протестът не успя да издейства допълнителна субсидия. За протокола: 121 общински болници осигуряват достъпа до медицинска помощ на около 2 млн. души от 150 общини в страната. Лайтмотивът на министъра се свеждаше до "преструктуриране". 

Манифактурата на оздравителните планове

на МЗ през 2018 г. заработи на пълни обороти. С такъв план се сдоби дори "Пирогов". Бе обещан оздравителен план на Националната кардиологична болница. В началото на септември Ананиев информира омбудсмана, че се подготвя оздравителен план и за Врачанската болница. Междувременно протестите на работещи в болниците не спряха. Въпреки (или заради - б.р.) оздравителния план, предложен в началото на годината на МБАЛ "Проф. д-р Параскев Стоянов", през пролетта и лятото работещите в Ловешката болница протестираха многократно, дори с блокади на пътя София-Варна и бяха подкрепени от граждани и таксиметрови шофьори, като настояваха държавата да намери трайно решение на проблемите в болницата. 

В същото време работещите в областната болница във Враца излязоха на поредица протести заради затворени 5 отделения в болницата, остър недостиг на кадри, както и забавени с месеци заплати. Неудачен се оказа опитът на МЗ да прати зам.-министър Жени Начева да успокои протестиращите от МБАЛ "Христо Ботев" - те я замериха с яйца. 

Е, в интерес на числата от счетоводните документи към края на т.г. държавните болници са длъжници със 137 млн. лв., предимно към доставчици на лекарства и консумативи. Министерството се изфука с 15-процентно намаление на дълговете и дори се похвали, че 20 от 62 болници са без задължения. Дали това е така само на книга или наистина, предстои да разберем.  

Малко разнообразие

малко отклоняване на вниманието от съществените проблеми в сектора внесе казусът "проф. Камен Плочев". Управителят на НЗОК, заел само 7 месеца по-рано мястото на д-р Глинка Комитов, обяви, че касата дължи 271 млн. лв. на чуждестранни здравни фондове за лечение на българи в чужбина и предаде четата, която ревниво пазеше тайната. Вероятно, за да скрие бездействието си като председател на Надзорния съвет на НЗОК, Ананиев вдигна пушилка, че Плочев не спазил процедурата и директно уведомил парламента за дълговете на касата. А те, честно казано, не бяха кой знае каква новост. Но управляващото мнозинство се ядоса на професора, че направи обществено достояние дълга от 271 млн. лв., на заседание на здравната комисия и шефката й д-р Даниела Дариткова му се накара като на ученик от предучилищната. Конфликтът прерасна в политически, Бойко Борисов от Мюнхен се изказа в подкрепа на Ананиев. Скандалът поутихна до май, когато различни протести бяха на дневен ред, но ГЕРБ с подкрепата на "Обединени патриоти" си изпълни задачата и се отърва от Плочев. Мястото му бе на бърза ръка заето от дотогавашния шеф на столичната Университетска болница "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев. Той представи визията си за развитието на касата, която накратко се свеждаше да свиване на разходите. А какво по-добро за управляващото мнозинство, което от 2009 г. се стреми да направи 

по-постна постната пица 

на българското здравеопазване? "Ако се приеме планът ми за действие, убеден съм, че 2019 г. ще приключи без дефицит", обеща Дечев. На въпрос на ДУМА какво ще стане, ако мнозинството не е съгласно с визията му, отговори, че "ако на политиците не им хареса, ще бъда управителят с най-кратък мандат от 3 месеца".

Пак през февруари и пак по време на дебат за общинските болници Ананиев бе озарен от прозрението, че "нашето здравеопазване е болно, то се нуждае от лечение, но толкова години никой не написа рецептата" и обеща до няколко месеца да я напише. Терапията бе предписана в края на септември, но към настоящия момент по всичко личи, че тя не е адекватна, състоянието на болния се влошава, а съсловието, застрахователният бизнес, пациентските организации я отхвърлят категорично. 

Пак през февруари лъсна поредното нищоправене на МЗ. Пациенти информираха парламентарната комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, че от първата половина на 2017 г. във Виена не приемат български пациенти за трансплантация на бял дроб. По-късно стана ясно, че МЗ било своевременно уведомено от ИАТ за проблема, но "разваленият телефон" на пл. "Св. Неделя" 5 за пореден път заработи в ущърб на болните българи, а чиновниците от МЗ се оказаха чисти като утринна роса. На протестите на пациентите и на депутатските питания (единствено от БСП) се даваха уклончиво-захаросани отговори как се търсят варианти за присаждане на бял дроб в други държави, как ще бъдат обучени наши екипи, как това, как онова, докато  

трима души, чакащи трансплантация, починаха

а шансовете на останалите, за жалост, не са големи. Почина и болен, защото хемодиализните апарати във Видинската болница отказаха работа. Но и за това МЗ отказа да поеме вината - прехвърли я на спешното в болницата...

Буря в чаша вода предизвика за пореден път министърът, като предложи на кабинета болница "Лозенец" да стане детска. Доста доволни щеше да има от упражнението, но не им се уреди. Макар оплетено в собствените си лъжи, настоящото правителство ще бъде поредното, което ще възкреси нещо от Татово време, което демокрацията се опита да затрие - конструкцията, предназначена за детска болница от 70-те години на ХХ в. Но дали България ще има национална детска болница остава пълна загадка дори за гадателките. 

И докато болни, лекари, медицински сестри и акушерки, общински и държавни болници се гърчеха и опитваха да оцеляват, управляващите измисляха нови и нови рестрикции. Извършиха безнаказано за поредна година обичайното упражнение: през преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК промениха 16 други закона. А тези промени няма да останат в 2018 г. Те ще променят здравната ни система през 2019 г., а може би и следващите години. Закриват се Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина и преминават към НЗОК. Изпълнителните агенции по трансплантация и за медицински одит се сливат и стават Изпълнителна агенция за Медицински надзор (ИАМН). Болничните лимити се уреждат със Закона за здравното осигуряване и изрично се подчертава, че надлимитна дейност не се плаща на болниците (да му мислят пациентите!). Въвежда се задължително съдържание на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, а лечебните заведения трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на новите медицински стандарти по специалности. Новата ИАМН ще проверява по график и ще дава предписания за изпълнение на стандартите и ще има право да отказва пререгистрация на лечебни заведения. Премахва се акредитацията на лечебните заведения за обучение на студенти и се заменя с одобрение на МЗ. Премахват се националните консултанти и се заменят с експертни съвети по специалности. И нито дума за подобряване на качеството на медицинските услуги или подобряване на здравната грижа. 

Е, и през 2018 г. си побъбрихме за подобряване на българското здравеопазване.