Актуално
В подкрепа на едно предложение
Знаещи, можещи и мислещи личности са ни необходими, за да се измъкнем от ситуацията на изоставащи в ЕС
/ брой: 28
Предложението Достена Лаверн да бъде номинирана за евродепутат не е изненада. Изненада е, че става чак сега. Когато излезе на български език през 2010 г. "Експертите на прехода, от страна на българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние" първоначално настана оглушително мълчание. Излизането от печат на побралото се в 600 страници нейно изследване на системата и политическите технологии на управление по време на българския преход, прикривани зад спонтанността на неизграденото все още гражданско общество, както и формата на експертиза и лобиране, позната като think -tanks, бе толкова неочаквано смело на наша почва, че представянето на този труд така и не се състоя по обичайния у нас начин. По-късно стъписването на "вечните експерти" и участници и до този момент в така наречените дебати за прехода, реформите, а вече и за промяна в системата на управление в България, сякаш бе преодоляно и последва гневно-бунтарски (по думите на самата авторка) тон, с който поименно назованите и извадени на светло водещи медиатори атакуваха труда на Достена Лаверн.
Опитът да се подходи със снизхождение или отричане на научната стойност на тази всъщност докторска дисертация по политическа антропология, защитена в Париж, постигна само засилване на интереса на широката мислеща общественост, която
не позволи да бъде манипулирана
по начина, използван от think-tanks по цял свят с цел налагане на онези неолиберални теории и политики, чиито резултати отчитаме днес. Нападките, в т.ч. и на лична основа, продължиха толкова, колкото да предизвикат негативна нагласа, докато не се прочете самата книга. Не всеки в днешните динамични времена може да отдели достатъчно време да прочете тази обемна книга, да я осмисли, да анализира сам онова, на което е бил свидетел по време на целия преход, но което някак е останало на тъмно, защото взаимовръзките, финансирането, контактите и целите невинаги излизат наяве. Никой обаче не може да оспори факта, че този труд наистина може да се счита за един от историческите документи за българския преход.
Едва в днешно време можем да си дадем сметка, че изводите в него, фактите, предхождат събитията, които наблюдаваме в периода на кризата и дебатите, които протичат в ЕС следствие дълбокото разслоение в обществата в цяла Европа, масовото обедняване и сриването на средната класа, което накара водещи изследователи да говорят за провал на неолибералните теории. Но което не пречи "гурутата на прехода" у нас да обикалят националните телевизии и до ден днешен, да бъдат главни назидатели в демократичните ни години и да клеймят всяка проява на мнение, което не съвпада с това на изградената с тяхно участие мрежа за демокрация в България, чието финансиране няма как да не идва отвън. Именно това е бил един от рисковете за Достена Лаверн, когато е решила да се заеме с критическия анализ на средата на експертите. Те винаги са считали, че са единствените носители на демократичното, новото и прогресивно разбиране за развитието на България. Независимо че един от демократичните принципи е
правото на собствено мнение
и правото то да бъде отстоявано. Може би затова и авторката не счете за нужно да популяризира сама и дълго своя труд у нас. Той сам си намери път към непредубедените.
Промените тук стават бавно, трудно се следват европейските стъпки, дори и да сме членове на ЕС от 2007 г. След интервюто, което направих с Достена Лаверн, и краткия коментар на нейната книга в едно вече неизлизащо списание и то непосредствено след публикуването й, "доброжелатели" набързо ме предупредиха, че съм направила погрешната стъпка. Е, аз бях повярвала в принципите на демокрацията и не се отказвам и сега от правото всеки да има мнение, да го отстоява, но и да е прочел или се запознае с това, което отрича или безрезервно приема. Или поне да зачита правото на различни становища, да може да участва в дебати, но добронамерено и без патоса на непогрешимост. Сигурно с това ме спечели и Достена, пряма, откровена, некриеща убеждения и проблеми. Да не говорим за визията й за Европа и пътя, който тя би трябвало да следва, ако иска да запази харизмата на най-прогресивния, качествен и човешки световен проект. Крехка, облечена бохемски-модерно, препускаща от проект на проект от САЩ до Гърция, Достена сигурно ще бъде онази "черешка на тортата", от която може би се нуждае групата на нашите евродепутати, за да има и облика на нова, различна и мислеща с представите на ХХІ век интелектуална среда. Среда, която ще отстоява ценностите на социална Европа, такава, каквато я замислиха след Втората световна война и която сега е изправена на кръстопът.
Опитът на Достана е толкова широкообхватен, мащабите на знанията й са толкова дълбоки, че страната ни само би спечелила от дейността й като евродепутат. Още повече, че познава средата и то не само от изследванията, които има. Крайно време е да приемем, че ако не подкрепяме знаещи, можещи и мислещи личности, личности без подозрения за задкулисни и нерегламентирани действия, няма как да се измъкнем от ситуацията на изоставащи сред членките на ЕС. Там предстоят процеси, които ще изискват присъствието на експерти, които имат смелостта да отстояват позиции, национални интереси, дори и да имат срещу себе си финансите на мощни неправителствени и други мрежи. Достена Лаверн е доказала, че го може.