В опасност ли е парламентаризмът

Четиридесет и първото Народно събрание вече е в историята. Ехото за работата на депутатите тепърва ще отеква във времето, а анализатори ще коментират с какво ще се запомни или по-скоро няма да се запомни свършеното през последните 3 и половина години. Неизбежен обаче е въпросът, който си задава всеки, който е следил отблизо случващото се в сградата, над чиято фасада е изписано, че "Съединението прави силата" - дали парламентаризмът като най-висше достижение на демокрацията не е в опасност, след като тези, които са призвани да го пазят, допуснаха българското НС да бъде замеряно с рула тоалетна хартия и памперси и да бъде осквернявано с нецензурни думи. А неговите стопани, депутатите, бяха изметени от народния гняв... А сега улицата крещи: "Никакви партии!"  
Но мнозина вътре в НС май въобще не разбраха какво се случва и се опитаха да внушат на избирателите погрешното мнение, че сдават властта, защото са се вслушали в гласа на протестите. Това е илюзия. Неоспорим факт е, че парламентът си тръгна без време,

защото Бойко Борисов поиска така

Когато от парламентарната трибуна подаде оставка на кабинета, той "посъветва" депутатите си да последват примера му. За мнозинството последното заседание на парламента, което се проведе на 14 март, бе обявено за тържествено. Те се чукаха с шампанско за добре свършена работа, след като близо 4 години избирателите им гасиха със студена водица своя гняв заради неуспешния си експеримент да гласуват за ГЕРБ.
Логично е след края на един неуспешен и на моменти дори смешен в безсилието си парламент да си зададем въпроса: "Мисия възможна" ли е парламентаризмът у нас?" Ще припомня, че под парламентаризъм се разбира рамката, парламентарната дейност, в която избраниците на народа приемат закони, управляващи страната. Той е балансът между институциите на изпълнителната и законодателната власт - правителство-парламент. Точно звучат думите на човека-парламент Гиньо Ганев: "Сто пъти съм казвал, че ако парламентът е храмът на демокрацията,

в него трябва да служат митрополити, а не неофити

на политическата вяра. Или най-обикновени клисари... на трибуната не се качваш, а се възкачваш!"
Депутатите си отиват, парламентаризмът остава, заяви шефката на 41-то НС Цецка Цачева в словото си, преди да удари за последен път парламентарния звънец. Но през 478-те пленарни заседания май последното нещо, за което можеше да се помисли, бе, че парламентаризмът е населил пленарната зала.
Това бе най-слабият законодателен орган, най-дистанцираният от тегобите на хората, най-лобисткият, най-некомуникативният, най-бездарният парламент досега. Той е първенец по натрупан брак в законотворството си и най-раболепно обслужващият и обгрижващ партийни интереси на управляващата партия. В 41-то НС присъстваха най-верните, най-бетонните и най-подчинените на волята на партийния лидер депутати, които често, да не кажа постоянно, бяха безропотен придатък на кабинета на Бойко Борисов. Последното НС ще се запомни с най-много номади, или по-точно казано, самопродали се, т.нар. независими депутати. То се нарежда на първо място в класацията за най-неефективен парламентарен контрол. Ще припомня и за други "емблеми", които ще красят мандата му завинаги. Една от тях е Яне Янев, чиято подкрепа се менеше няколко пъти, но нравът му остана същият. Друга емблематична фигура, която няма как да бъде забравена, е тази на Искра Фидисова, за която

най-тежкият правен аргумент бе: "Ти ли ще ми кажеш!"

А помните ли скандала "Верту"? А десетките двойници на г-н Никой, които така и не стигнаха до парламентарната трибуна, мълчаха като риби и останаха безименни и за обществото, и за журналистите, и за някои от колегите си. Най-слабият след 1989 г. нарече парламента и зам.-председателят на ПГКБ Ангел Найденов на изпроводяк. НС не приключи с пълен мандат и това е логично следствие от провала на ГЕРБ, поясни той. "Комуникативните способности на бившия премиер, натискът върху медиите и бизнеса, полицейщината смазаха критиката от среди, различни от опозицията. Всичко това не слагаше хляб на масата, не плащаше сметките и не успокояваше хората. Думите на министрите губиха стойност, кадрите с рязането на лентички караха хората да сменят канала на телевизора, гневът и отчаянието растяха, а заминаващите от терминал 2 на летище "София" млади хора се увеличаваха. Постната пица се превърна в емблема на финансовата ни политика", каза Найденов.
Точна характеристика на НС. "Това е парламентът с най-лошите и некачествени закони и закони, попадащи в сивото законодателство.

Европейската тема отсъстваше от парламента

Парламентарното мнозинство в 41-то НС е отрицание на парламентаризма. Няма друг парламент, в който бюджетът на страната да се представя в отсъствие на правителството, начело с премиера. Няма друг парламент, в който промени в правителството да се представят и гласуват без премиера. Няма друг парламент, в който да се управлява с толкова уж "независими" народни представители. Парламентът бе уникален с това, че нямаше ясна артикулация на политиката, а имаше скрити постигания от управляващите от ГЕРБ мнозинства", смята Михаил Миков от левицата. З"атова рейтингът е толкова нисък и настроенията срещу институцията, избирана от гражданите, са толкова остри; заради това недостойно приключва и работата му", твърди Миков. За Христо Бисеров от ДПС най-голямата слабост на последното Народно събрание е, че парламентът бил на бившия премиер Бойко Борисов. Нотка на съжаление се откри дори сред мнозинството. Пресолихме супата, призна председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев.
А иначе числата в отчета за дейността на НС са внушителни - приети са 554 закона, 568 решения и 12 обръщения и декларации. По време на парламентарния контрол са зададени 4020 въпроса и са отправени 685 питания. Срещу едва 218 въпроса на ГЕРБ към министрите, от БСП са задали внушителните 2631.

Най-активни в НС бяха представителите на опозицията

и най-вече на БСП, но така и не получиха шанса да прокарат нито един закон. Първенци по брой питания са отново депутатите от левицата Димчо Михалевски, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Антон Кутев, Михаил Миков, Пенко Атанасов, Ангел Найденов и др. По време на мандата на 41-то НС бяха отхвърлени 4 вота на недоверие и гласуван един вот на доверие.
След два месеца политическата картина в България ще изглежда различно, но ново лице ще имат не само партиите. Парламентът ще посрещне новите си временни обитатели в обновена сграда. Сградата отвън ще бъде боядисана, мазилката отвътре ще бъде позакърпена, килимите ще бъдат изпрани, кристалните полилеи - излъскани. Депутатите в следващия парламент ще пият кафето си, седнали удобно в нови кресла и върху нови маси в Клуба на народния представител. И бившият Партиен дом, където заседават по-голяма част от парламентарните комисии, също ще бъде пременен с нови мебели. Новият интериор на кафето ще струва около 20 000 лева без ДДС. Предполагаемата стойност на новите мебели за сградата на парламента на площад "Княз Александър" 1 пък е четвърт милион без ДДС. Бъдещите народни представители ще се возят и в нови коли. В автопарка на НС чакат клиентите си 31 чисто новички "Фолксваген СС", които Народното събрание купи в края на м.г. Всеки от тях струва по 48 685 лв., или 1,5 млн. лв. общо. Това реши да направи мнозинството, което си отиде. В месеци на тежка криза...
Дали с освежаването на интериора в НС ще се влее и чист дух на политическа чистоплътност ще покаже вотът на 12 май. Дано този път избирателите престанат да експериментират и да избират хора, които се кичат със съмнителни символи като корона или генералски еполети. За да победят духът на парламентаризма и професионализмът, на безпрекословната етичност, на честта и достойнството. Ще бъде светло и чисто в сградата на парламента, но дали ще е така в живота на избирателите, зависи от всички нас, българите. Защото - няма значение кой внуши на протестиращите да насочат гнева си към "всичките маскари", да искат Велико народно събрание и прочее странни на фона на действителността неща, които могат единствено да отлагат фатално решаването на належащите до кръв (и до туба бензин) проблеми. Партиите са представителното лице на различните части на обществото при парламентарната демокрация, нелепо е същото общество да иска да "ги отмени". А за да се случи наистина един истински и достоен парламент с представителство на обществото ни, политическите партии трябва да осъзнаят ясно днес отговорностите си за утрешния ден. Именно те са тези, които трябва да предложат на предизборната сергия не дори толкова нови лица, но нови модели на правене на политики, нови програми, нови платформи, нови решения в интерес на хората, не на корпорациите. Ново мислене и неговите безспорни носители. Как? Това е въпрос, на който сами трябва да потърсят отговор. За да ги последват българите. Иначе българският парламентаризъм наистина е изправен под угрозата да бъде стъпкан.