В очакване на развръзката

От няколко дни часовникът отброява годината, която президентът на САЩ Доналд Тръмп отпусна на Косово и Сърбия да се разберат за разрешаването на конфликта помежду им. Поне така излиза от публикация на сръбския вестник "Сръбски телеграф", който от свои източници узнал, че държавният глава е поставил като краен срок за разрешаването на проблема датата 25 август 2020 г. 

Спекулацията е, че тщеславният Тръмп иска да влезе в ролята на президента Картър с неговото историческо споразумение от Кемп Дейвид и да помири двете държави, и всичко това да стане два месеца преди президентските избори в САЩ, на които милиардерът-политик ще се бори за втори мандат. Впрочем преди дни министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич също заяви, че в Белия дом имат намерение да използват косовската карта в предстоящите догодина избори. 

През последната половин година дипломатическата, а и дори силовата офанзива около сръбско-косовския конфликт се усили. За да накара сърбите да признаят Косово и да спрат с подкрепата за сръбските райони на областта, правителството в Прищина на Рамуш Харадинай, който скоро ще се изплати пред съда в Хага по обвинения във военни престъпления, въведе през ноември 2018 г. драстични 100-процентови мита върху всички сръбски стоки. 

Това официално бе направено за подпомагане на местната икономика, но пред телевизия "Блумбърг", Наталия Апостолова, която е представител В Косово на Върховния представител по външна политика и сигурност на ЕС, заяви че антисръбските мита са се отразили 

"изключително негативно" 

на икономиката на Косово, но и са нанесли удар по неговия имидж в очите на ЕС и САЩ, а и на съседни държави като Босна и Херцеговина.

По странно стечение на обстоятелствата искането от Хага за явяването на Харадинай пред Международния съд и последвалата му оставка съвпадна със съвместния демарш от 16 август на правителствата на САЩ, Великобритания, Германия, Италия и Франция, които поискаха Косово да отмени 100-процентните мита върху сръбските стоки, а от Белград да прекрати опитите различни държави да оттеглят признанието си на косовската независимост. 

Едновременно с това лидерът на Демократическата партия на Косово и председател на парламента Кадри Весели напълно подкрепи искането на западните държави. Той даде да се разбере, че косоварите трябва да заложат на предстоящите през октомври избори на онези партии, които искат продължаване на "специалните отношения" със западните държави. Всъщност Весели постави ребром въпроса: Или слушаме Запада, или се оправяме сами.

Натискът за митата обаче е само едната страна в последния опит за разплитане на косовския възел. Другата, по-съществена част е прокарването на американската теза за териториални размени - Косовска Митровица и околността да отиде в Сърбия, а в някои населени с албанци села от Прешевската долина - към Сърбия, последвана от признаване на независимостта на Прищина от страна на Белград. След това, по замисъла на американците, като награда за жертвите и усилията, и двете страни трябва да получат "европейска перспектива", т.е. да бъдат приети в обозримо бъдеще в ЕС. 

За "морковчето" говори президентът на Алабания Илир Мета. Той дебело намекна пред македонската електронна медия "А1 On", че очаква и Сърбия, и Косово да станат членове на ЕС, а в замяна на това Албания няма да бъде фактор в преговорите между Белград и Прищина, разбира се, в полза на косовските албанци. Всъщност албанският президент разиграва картата с теоретичното 

обединяване на Косово и Албания

което се представя като възможност в случай, че планът за признаването на областта не се развие по очаквания начин. 

Според мнозина обединяването на Албания и Косово би имало дестабилизиращи последици за тази част на Балканите, но не само за онези държави, в които има албански малцинства - Сърбия, Черна Гора и Северна Македония. Ако Косово се обедини с Албания, ще възникне въпросът защо тогава Сърбия да не се обедини с Република Сръбска от Босна и Херцеговина (БиХ) или защо Хърватия да не направи същото с хърватските кантони в БиХ. Желание за това има и от двете страни. Това обаче би означавало фактическо завръщане, но с други средства, към ситуацията от края на 90-те години, когато воюващите в Босна страни се опитаха да постигнат сходни цели с оръжие в ръка. 

За да се избегне тази ситуация, западните държави предлагат сделка на Прищина и Белград - направете териториална размяна, признайте се взаимно, а за награда ще станете членове на ЕС. Големият проблем е, че този план се лансира основно от американците, които десетилетия наред фаворизират албанците на Балканите, а цената на замислите им трябва да я плаща Европа. Да се смята, че в момент, когато бъдещето на ЕС е поставено на карта поради сериозно вътрешно напрежение, съюзът ще се занимава с приемането на толкова натоварени с проблеми нови страни членки, е най-малкото наивно. Няма нищо случайно, че Брюксел продължава да отлага началото на преговорния процес със страните от т.нар. Западни Балкани. Въпреки всички обещания и Северна Македония, и Албания са далече от приемането в ЕС. Съществуват опасения, че ако тези държави влязат в ЕС, те по-скоро ще отслабят съюза, ще го направят заложник на историческите си противоречия и на вътрешната си слабост, отколкото да го усилят. 

Сърбия може и да изглежда добър кандидат за членство, но обвързването й с Косово, което изглежда обречено на хронична бедност, слаби институции и напускано от населението си, е спирачка пред европейската й перспектива. Да не говорим, че от Белград 

се очаква да скъса връзките си 

с Москва, в сегашния им вид. За това говори през юли пред българската секция на телевизия "Блумбърг" Йелена Милич от белградския център за евроатлантически изследвания. Както се очаква от евроатлантик, тя приветства размяната на територии, в замяна на европейска интеграция. Според Милич решението за Косово трябва да се намери без руска намеса. При положение, че официален Белград разглежда Москва като защитничка на сръбския интерес пред американците и държавата им инструмент Косово, едно отхвърляне на Русия, както иска Милич и тези, които й плащат заплатата, само ще доведе до задълбочаването на проблема за сърбите. 

Бившият сръбски дипломат Зоран Миливоевич казва,  цитиран от руски медии, че ключът към намирането на компромис се намира реално в ръцете на американците. "Европа не е в състояние по-активно да реши този проблем, докато не завършат процесите в ЕС. Поради това не е случайно, че Америка смята, че е дошло нейното време да прояви инициатива...", казва Миливоевич. Досегашният опит на американците е по-скоро на слон в стъкларски магазин. През 1999 г. те си мислеха, че със сила ще разсекат гордиевия възел на косовския проблем, като прекроят границите на суверенна държава, но 20 години по-късно се готвят да направят същото, макар и с кадифени ръкавици. 

Проблемите пред Косово изглеждат много сериозни, липса на пълноценна легитимност в очите на света (все още пет членки на ЕС, както и две велики сили - Русия и Китай, не са го признали), тежки икономически проблеми, териториални проблеми, изтичане на население. Но къде по-сериозно е превръщането на Косово в 

ислямистко гнездо в Европа

независимо от наличието на огромна американска база в страната. По данни на албанската секция на "Гласът на Америка" една шеста от джихадистите, завърнали се в Европа от Сирия и Ирак, са от Косово. Ако в цяла Европа са се завърнали 1500 джихадисти, 250 от тях са от Косово. Експертът по сигурността Адриан Щуни е цитиран да казва: "Трябва да разберем, че това не е група, която от само себе си ще изчезне, това е гангрена, което вече заплашва балканското общество."

САЩ носят основната вина за възникването на тази болест. Те толерираха двайсет години тази зараза, възникнала в сянката на базата им "Бондстийл". Сега вместо да я лекуват, като страна, която уж воюва с терора, те се готвят да вършат ново прекрояване на границите на Балканите. Следователно ни чака появата на нова гангрена, някъде на друго място. 

*Церемонията бе част от тържествата по случай 20-годишнината от края на агресията срещу остатъчна Югославия, донесла независимост на бившата сръбска област. Косово приютява една от най-големите военни бази на САЩ в Европа, дължи съществуването си на американските щикове, а бившият вече премиер Рамуш Харадинай призна в интервю, че е "американски войник на терен, който изпълнява заповеди"