21 Август 2019сряда07:55 ч.

Знание

В друга държава такова не може да се случи

Властта нанася един след друг удари по хуманитаристиката

/ брой: 152

автор:Велиана Христова

visibility 449

Едно писмо на Сдружението на университетските преподаватели по философия, публикувано с призив за подкрепа в сайта peticiq.com, повдигна изключително важна тема - ролята на хуманитаристиката за националното самосъзнание и за гражданската зрялост на българина. Как и колко трябва да се изучават хуманитарни предмети в училището; трябва ли да ги има не само в класическите университети, но и в специализираните технически, аграрни или медицински вузове. С други думи - трябва ли един монтьор или инженер да знае история, да изучава родния си език и литература, да познава философските учения за света и пр.? Стигаме всъщност до вечната дилема за модела на образованието: широко общо образование плюс надграждане на знания в тесен профил, както бе до 1989 г., или тясноспециализирано образование от гимназията до висшите училища, какъвто е изборът сега.

"В последните години се засилва тенденцията за намаляване във висшите училища на часовете за обучение по общообразователни дисциплини, особено от областта на хуманитаристиката и социалните науки, съпроводено често със 

закриване на катедри с хуманитарен профил

се казва в петицията (вероятна причина са намеренията на МОН да дава повече пари за т.нар. приоритетни направления - главно технически и природни, сред които хуманитарните не са - бел.авт.). В европейските университети е традиция да се изучават хуманитарни дисциплини, което е предпоставка за тежестта на дипломата. Според приетата Стратегия за развитие на висшето образование за 2014-2020 г. неговата цел е да формира не просто специалисти в дадена област, а да развива цялостно личността и обществото, да подготвя студентите за тяхната бъдеща социална и гражданска роля. До момента обаче стратегията не е съпроводена от анализ за механизмите за постигането на тази цел и вместо към подсилване на обучението по общообразователни дисциплини, формиращи широк личен светоглед и критично мислене, във висшите училища се върви към ликвидирането им и към намаляване на броя на щатните преподаватели по тях. Това е недопустимо и с оглед на все по-ниското ниво на грамотност и обща култура на студентите. Необходима е дългосрочна държавна политика за обучението по хуманитарни и социални науки", призовава петицията. То може да бъде насърчавано например чрез механизмите на националната акредитационна агенция и трябва да се изработи регламент за държавните изисквания за общообразователна подготовка за придобиване на висше образование, предлагат преподавателите.    

Темата стана актуална - и за средното, и за висшето образование, след като в последните три години чрез новия училищен закон и замислените промени за вузовете политиката за образованието в България бе рязко променена в посока "пазарна ориентация". При това - без обществен консенсус по въпроса. Законът за предучилищното и училищното образование от 2016 г. и новите стандарти и учебни планове, изработени от МОН, наложиха профилите в гимназиалния курс и прекратиха от Х клас нататък задължителното изучаване на общообразователни предмети извън профилите (с изключение на български език и литература). Така задължителното изучаване на народообразуващ предмет като историята например с целия учебен материал е натъпкано в годините от VIII до Х клас, а във втория гимназиален етап вече няма да го има. Същото е с останалите предмети от хуманитарните и социалните науки - с всички последици за общата грамотност на младите. Ако в момента не само учениците, но и студентите 

бъркат Стамболов със Стамболийски

и смятат, че Гео Милев е писал за Априлското въстание, утре те изобщо няма да знаят тези имена.

В политиката си за приема в гимназиите в последните две години МОН се ориентира към увеличаване на броя на професионалните паралелки за сметка на хуманитарните. А тази година още след първото класиране бяха закрити само в София 15 професионални паралелки и се очакват още заради липса на желаещи да учат в тях. И дори при четвъртото класиране за гимназиите останаха 850 свободни места, които сега директорите ще запълват до 10 септември. На места вече приемат деца, изкарали по две двойки на приемните изпити.   

В хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий" неотдавна направиха интересно проучване - как се реализират завършилите. Оказа се, че 60% от абитуриентите се насочват към хуманитарни специалности във вузовете, но 40% избират право, медицина, икономика, IT сектора или технологии. Можем да сме сигурни, че един инженер или лекар, завършил преди вуза хуманитарна гимназия, ще има доста по-широка обща култура от техничаря, учил в професионална гимназия и след това в технически вуз, където е бил лишен от възможността да придобие по-широки познания извън професията. Човек може да стане много добър заварчик или технолог, свързан с моментните нужди на бизнеса, но няма да има активно гражданско мислене и поведение, понеже такова създават именно хуманитарните и социалните науки. Факт е, че на матурите най-ниски резултати по български език и литература постигат учениците от професионалните гимназии...             

Всъщност представителите на хуманитарните науки отдавна усещат пренебрежително отношение от страна на държавата към тях. Още след приемането на Стратегията за висшето образование учени хуманитаристи от Софийския университет, БАН, ЮЗУ в Благоевград, Нов български университет през януари 2017 г. предупредиха, че стратегията е приета набързо и без обществено обсъждане, че държавата насърчава основно обучението на техничари и IT специалисти, че определя списъка на приоритетните специалности въз основа на чисто пазарни критерии и че в стратегията прозира опасност до 2020 г. хуманитарните и социалните науки да бъдат поетапно ликвидирани. "Тотализиращата идеология на икономическия популизъм превръща бизнеса в идол, но пазарът на труда зависи не само от бизнеса, а и от потребностите на гражданското общество", заявиха учените. Пак през 2017 г. държавата увеличи леко коефициента към базовия норматив за финансиране на хуманитарните специалности, но те пак останаха на дъното сред другите. 

Брожението сред хуманитаристите се засили, след като бяха приети показателите, предложени от МОН към Закона за развитие на академичния състав, за оценяване на науката и конкретно - на публикациите на учените. Тези критерии не са съобразени със спецификата на хуманитаристиката и на хуманитарните науки, изследващи конкретно български теми, заяви в писмо до парламентарната ресорна комисия Общото събрание на учените от Института за балканистика с център по тракология при БАН. Хуманитаристите и във висшите училища у нас наричат критериите за оценяване

геноцид и дискриминация спрямо тях

Защото според изискванията публикациите трябва да бъдат включени в международните бази данни Scopus и Web of science, а там се отчитат статии само на английски език и ориентирани основно към тематика в интерес на Запада и на САЩ. Това силно стеснява достъпа на проучванията от областта на националната и регионалната балканска тематика. Естествено е, че оценките за публикациите на хуманитаристите при това положение са силно занижени спрямо тези на колегите им от природните науки. Да се създаде Българска национална база данни на академичните издания, която в наукометрията да е равностойна на чуждестранните, предлагат учените.

Последният засега удар по хуманитарната наука дойде през април тази година и до момента логично обяснение не може да се намери. Постановление 44 на МС от март тази година за изпращане на лектори по български език и литература във вузове в чужбина 

забрани на учените от БАН да участват в конкурсите

и МОН поиска от тези, които в момента са лектори, да прекратят дейността си. МС постанови, че за лектори може да кандидатстват само хора, заемащи длъжност по трудови правоотношения в държавни вузове у нас. А преди това в проекта за ПМС, пуснат за обществено обсъждане, учените от БАН фигурираха и имаше изискване лекторите да имат поне докторска степен. Но в обнародвания вариант учените от БАН бяха елиминирани (!), а вместо в чужбина да ни представят най-квалифицирани специалисти, постановлението каза, че кандидатите може да са просто "магистри". Кой извърши това безобразие, не се разбра. Академичните учени възразиха с писмо до министър Красимир Вълчев, подкрепено от ръководството на БАН, от Съвета на ректорите и от хуманитарната колегия. Вълчев обеща да поправи нонсенса, та на учените от БАН да не им се налага да се местят на работа във вузовете, за да кандидатстват за лектори. Но... нищо не направи. В сайта на МОН сега е пусната обява за конкурса за лектори в чужбина, в която си стои изискването кандидатите да са на работа във висше училище (конкретно в 5 университета: СУ, Великотърновския, Пловдивския, Шуменския и Югозападния). Както и да имат само степен... "магистър" и 3 години преподавателски стаж.  

Е, в никоя друга държава такова нещо не може да се случи.                  

  

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ